News

Това, което хората приемат, че е истина и правилно, зависи отчасти от това как те определят истината. Ако някой се съмнява в съществуването на обективни факти, той е по-податлив на конспиративни теории и други псевдоистини. Това е заключението на шведски изследователски екип от онлайн проучване върху представителни групи от шведско и британско население. Както съобщава екипът в Journal of Research in Personality , теориите на конспирацията изглеждат по-достоверни, когато истината се възприема чрез чувствата. Парадоксално, но това също така намалява толерантността към онези, които мислят различно: не им се признава тяхната собствена възприемана истина.

Изследователите, ръководени от Джулия Аспернес от университета в Линкьопинг, интервюирали повече от 1400 човека относно техните възгледи и вярвания.

Какво имат предвид под истина? До колко вярват в конспиративни теории? Ще променят ли мнението си, ако имат доказателства за противното? Освен това аналитичното им мислене е било тествано с логически задачи и те са били помолени да преценят смисъла на безсмислени изречения и древни мъдрости.

Отговорите на темата за истината могат да бъдат статистически сведени до два вида относителност на истината, които често вървят ръка за ръка, но не винаги.

Първо: Истината е въпрос на субективно усещане. Тенденцията към субективизъм е отразена например в съгласието с твърдения като „Няма истина, има само мнения“ и „Ако нещо се чувства правилно, значи е вярно“.

Другата форма на относителност: истината е въпрос на гледната точка на обществото. Примерно твърдение: „Дадено твърдение може да е вярно в една култура, но не и в друга.“

„Онези, които вярват, че истината е субективна, са по-склонни да вярват в теории на конспирацията и са по-склонни да се придържат към убежденията си, когато фактите говорят против тях“, съобщават изследователите.

Субективистите също бяха по-склонни да открият по-дълбок смисъл в безсмислените изречения.

„Мисля, че много хора, които релативизират концепцията за истината, всъщност имат добри намерения“, казва Аспернес - „Но резултатите ни показват, че подобна гледна точка може да бъде опасна при определени обстоятелства. Ако те определят истината според това дали нещо го чувстват правилно, това може да им попречи да използват аналитично мислене и да подложат на съмнение теориите на конспирациите".