News

В началото физичните силите в Слънчевата мъглявина били уравновесени. Гравитацията й се опитвала да я свие, докато температурата й - да я разшири.

Най-вероятно ударна вълна на експлозия на супернова звезда в близост до облака изхвърлила материя, която се сляла със Слънчевата мъглявина. Вече облакът имал повече маса, съответно и по-силна гравитация. Започнал да се свива. Колкото по-малък ставал, толкова по-бързо се въртял. Същевременно Слънчевата мъглявина се сплескала в диск. Това сплескване е естествена последица от сблъсъците на материя в облака и въртенето му.

В средата на диска температурата и налягането растели и материята ставала все по-плътна. Формирала се протозвезда. По-далеч от центъра, където температурата била по-ниска, материята започнала да се сплъстява в малки буци, набиращи маса и съответно гравитация. Тези малки буци от прах се наричат планетезимали.

Протозвездата растяла и когато температурата и налягането в центъра й станали достатъчно големи, водородът там започнал да се превръща в хелий. Родила се нашата звезда – Слънцето.

Силните слънчеви ветрове ,,издухали” праховите частици и газовете, които не са се формирали в обекти. Голяма част от газовете в атмосферата на вече образувалите се планети Меркурий, Венера, Земя и Марс били отнесени също. Така те се превърнали в скалисти планети с различно плътни атмосфери. По-далечните планети като Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун били по-слабо засегнати от слънчевите ветрове. Затова те се превърнали в газови гиганти с изключително плътни атмосфери.

Разбира се, имало е и много обекти, които не успели да се превърнат в планети. Много такива се намират в Астероидния пояс между Марс и Юпитер. Силната гравитация на газовия гигант попречила на материята да образува планета.

_{Илюстрация на Слънчевата система до Юпитер. Астероидният пояс е в бяло.}

Слънчевата мъглявина съдържала и много вода във формата на лед. Малки ледени обекти и планетезимали се образували покрай Нептун, но гравитацията му им попречила да се превърнат в планета. Така се формирал поясът на Кайпер, в който се намира и планетата-джудже Плутон.

След като се образували планетите, гравитацията им (най-вече тази на Юпитер) разбъркала по-малките обекти. Много ледени планетезимали, астероиди и метеороиди били изхвърлени от вътрешността на Слънчевата система. Така се формирал облакът на Оорт, простиращ се след пояса на Кайпер. Кометите, които виждаме, идват от пояса на Кайпер и от облака на Оорт.

Нашата Слънчева система не е единствена по рода си. Непрекъснато във Вселената се образуват системи от звезди и планети от прахово-газови облаци.