Тези изображения на Webb показват част от мъглявината Орион, известна като лентата на Орион. Най-голямото изображение вляво е от инструмента NIRCam (Близка инфрачервена камера) на Webb. Горе вдясно телескопът е фокусиран върху по-малка област с помощта на MIRI на Webb (Infrared Instrument). В самия център на зоната MIRI е млада звездна система с протопланетарен диск, наречен d203-506. Изображението долу вдясно показва комбинирано NIRCam и MIRI изображение на тази млада система.
Съществуването на активни метилови катиони в протопланетните дискове бе предсказано преди 40 години, но едва сега стана възможно да се открие и докаже присъствието на това съединение в Космоса.
През 1977 г. беше предсказано, че моновалентният метанов радикал, метиловият катион (CH3+), играе ключова роля в инициирането на химията на междузвездната среда. Откриването на тази молекула извън нашата слънчева система обаче се оказа трудно.
Може би проблемът се крие във факта, че метилът е изключително активен: средното време на неговото свободно съществуване обикновено е по-малко от хилядна от секундата. В резултат на това е малко вероятно голям брой такива катиони да бъдат намерени на едно място и в един период от време, така че да могат да бъдат фиксирани с помощта на земни телескопи.
Използвайки данни от космическата обсерватория Spitzer, испански изследовател откри доказателства за съществуването на аминокиселината триптофан в междузвездното пространство.
И сега международен екип от астрономи, използвайки данни от космическия телескоп Джеймс Уеб и спектроскопски анализ, успя да идентифицира следи от присъствието на метил в протопланетарния диск d203-506, който се намира в мъглявината Орион. Процесите на звездообразуване са много активни в този регион и d203-506 е началото на сравнително малка звездна система: масата на нейната звезда е около пет пъти по-малка от тази на слънцето, а масата на протопланетарния диск там е само десет пъти повече от Юпитер.
Откъде идва този активен катион в протопланетарния диск? Авторите на изследването предполагат, че това е свързано с мощното ултравиолетово лъчение на компактен звезден куп, разположен наблизо. Тъй като под въздействието на такова излъчване молекулите на водорода (също открити в състава d203-506) преминават в възбудени състояния, те стават много активни и реагират с въглерод, което в крайна сметка може да доведе до образуването на свободен метил.
Въпреки това, както отбелязват изследователите в статия, публикувана в списанието Nature, все още има редица въпроси, свързани с възбуждането, химията и спектроскопичните свойства на тази молекула. Ще са необходими повече изследвания, за да се разбере най-накрая ролята на CH3+ в космическата органична химия. Това е важно за разбирането как някои по-сложни съединения възникват в млади звездни системи.
Deutsch
English
Русский
Česky
中文
Български
