News

Замъкът е основан през XIII век в края на царуването на чешкия цар Премисъл Отакар II като малка кралска крепост за защита на брода през Вълтава. По онова време пресичането на Вълтава с използването на брод се е заплащало и е имало кралски налог, така че замъкът Орлик по онова време е бил олицетворение на кралската власт. Замъкът първоначално представлява малка едноетажна сграда.

_{(CC BY-SA 4.0)}

При археологическите разкопки през 2000 г. в двора на замъка са открити фрагменти от селището, които датират от втората половина на 13 век. В самото начало на 14-ти век е издигната крепостна стена, по-късно завършена на северозападното крило на замъка. През този период сградите на замъка се състоят от югозападна жилищна част и главна крепостна кула с диаметър около 10 метра, разположена в центъра на западната стена. Кулата служи за контрол на входовете в замъка. В същия период в южната стена на замъка е издигнат параклис, както и ловна зала.

До XVI век замъкът непрекъснато се ремонтира. В началото на XVI век (през 1508 г.) в Орлик избухва голям пожар.Реставрацията на замъка е извършена в ренесансов стил. Няколко години по-късно, с разрешението на краля, замъкът преминава в наследственото владение на аристоратича фамилия Швамберк. По това време започва активна реконструкция на замъка, като вътрешността му също се променя. През 1575 г. замъкът става двуетажен.След 1620 г., когато са конфискувани всички имоти на Швамберците, замъкът Орлик става владение на семейство Еггенберг. През 1719 г. принц Адам Франц цу Шварценберг наследява Орлик от своята леля.

_{(public domain)}

След създаването на Чехословашката република през 1918 г., собствеността на Шварценберг, включително замъка Орлик, е конфискувана, а след „кадифената революция“, осъществена в Чехословакия през 1989 г, е върната на благородническата фамилия, която сега притежава замъка.

След построяването на Орлицкия язовир на Вълтава замъкът донякъде загубва своето величие. Първоначално заграден от руини, Орлик се е издигал на ръба на скала. Сега водата на реката, издигаща се на няколко десетки метра и наводняваща близките низини, се доближава много до подножието на замъка.

Замъкът е отворен за туристи, представя колекции от оръжия и декорации от семейство Шварценберг, свещници и ястия от 15 - 17 век и стари книги. Един от най-ценните предмети на старата библиотека е комплект от 4 книги, който съществува в света само в три екземпляра и се нарича „Le Musée Français“ („Музеи на Франция“). Интериорът на замъка е декориран в стил ампир, романтизъм и нова готика.

Легендата на замъка

В недостъпните чешки гори, някъде по бреговете на река Вълтава, имало тайно убежище на разбойниците, които ужасявали цялата околност. Те били жестоки хора с вкаменени лица и сърца, не знаещи милост към никого. Всеки, който падал в ръцете им, бил безмилостно ограбен и убиван. Ръцете им били оцветени от кръвта на невинни жертви - и затова мечът на палача винаги е свистял над главите им. Но да бъдат открити и заловени е било много трудно, тъй като са имали добре скрито тайно убежище, а и били водени от опитен главатар, предпазлив, като ястреб. Дори чешкият княз с армията си не е могъл да залови главатаря им, поради и което всички съседни земи са продължили да страдат от хищнически нападения.

Главатарят имал при себе си в гората млада съпруга и малък син, когото те много обичали. А той самият никога не се е замислял за това колко е жестока смъртта и колко е тежка съдбата на дете, чийто баща е бил убит от него.

И едва когато сериозна болест изтръгнала любимата му жена от ръцете му, водачът на разбойниците усетил какво е човешката болка. Като луд той се скитал из гората, сядал на камъните, търсейки усамотение, като ранен звяр. А на бавачката на детето бандитът наредил строго да го наблюдава внимателно, защото в гората имало много коварни капани, пред които човек винаги трябва да е нащрек: опасни оврази и пропасти, орли по скалите и хищни животни в дупките.

Веднъж, когато атаманът се върнал у дома след акция, намерил колибата си празна. Той се затичал в гората, търсейки бавачката, но не успял да я открие. Тя била изчезнала със сина му. От отчаяние той започнал да скубе косите си и да ръмжи като прогонено животно, а другарите му започнали да се тревожат за разсъдъка му.

Те започнали да го утешават и давайки залог за лоялността си, се заклели да отмъстят на човека, който е откраднал детето му. Започнали да си спомнят къде последно са видели бавачката, за да могат веднага да тръгнат в тази посока. Един от разбойниците казал, че я е видял на брега на реката, а друг че я е проследил с поглед, когато тя е бързала някъде по скалите. И те се впуснали в различни посоки, после започнали да викат по име бавачката, заслушвайки се дали отнякъде няма да дочуят детски плач. Почти до зори, с факли в ръце, разбойниците търсели детето, докато накрая капнали от умора, заспали под дърветата.

А най-младите от тях, като диви кози, се изкачили почти до самите върхове на скалите и останали да нощуват точно над стръмните каменни късове.

Когато утринното слънце на изток обагрило небето и осветило скалата с първите си лъчи, един от младите бандити се събудил и разтривайки очи, се огледал объркано. И изведнъж му се сторило, че някъде над него, на върха на скалите, плаче дете. Той се вслушал със затаен дъх и отново дочул същите звуци. Без да губи нито минута, разбойникът започна да се изкачва до върха и изведнъж се изправил лице в лице с изгубеното дете! Бебето лежало в гнездото на орел сред седем орлета, които се притискали към тялото му – било живо и невредимо, в същото състояние, в което се е намирало, когато старият орел го донася, грабвайки го изпод носа на спящата бавачка.

Разбойникът сграбчил детето в ръце и радостно се втурнал към вожда. Главатарят веднага се развеселил, целунал детето, прегърнал младия разбойник и окачил на врата му най-ценното си съкровище – златна верижка.

Оттогава атаманът мълчаливо стоял в убежището си, играе с детето и често не слушал какво си говорят разбойниците. Веднъж ги свикал и казал, че е решил да напусне и ще трябва да си изберат друг главатар.

- Няма да те оставим - извикаха разбойниците, сякаш в един глас. "На скалата, където е намерено детето ти, ние ще построим замък и ще ти служим вярно." Водачът на бандитите с радост приел предложението им и с удоволствие пристъпил към работа. За три години е издигнат красив замък, гордо извисяващ се на скалата, край който се простирали села със зелени ливади и поля. Когато чешкият княз разбрал, че главатарят и бандата му са се променили коренно, гневът му преминал и той предоставил на бившия разбойник околните земи за пожизнено ползване.

И затова замъкът на скалата е наречен Орлик – получил е името си, за да спомня за орловото гнездо, в което е открито изчезналото дете.