News

Непосредствено след раждането на дете, при жените, които са станали майки, протича процес, наричан пуерпериум, по време на който анатомичните и физиологични промени в тялото на родилката се нормализират, както преди бременността й (регенерация на женското тяло след раждане). Този период продължава около шест седмици и се нарича шестонеделие (чеш. šeestinedělí; слов. šestonedelie). Една родилка по време на този период често бива наричана по шестонеделка (чеш. šestinedělka; слов. šestonedělka).

При нормални обстоятелства родилката не е имала право да напуска мястото, отделено с платно, в противен случай е могла да застраши себе си, детето и околната среда, включително хора, животни, вещи. Майката е нямала право да обръща гръб на новороденото! Обичаят да се изолира родилката е бил широко разпространен в целия свят.

На раждането, което в миналото ставало само вкъщи, присъствали бабата, майката на родилката или свекървата, или близък роднина. При раждането майката е била изолирана. В ъгъла на стаята тя е имала легло, отделено от останалата част от помещението с т. нар. ъглово платно. След раждането акуширащата жена закрепяла това платно към тавана на стаята и двете страни на леглото, а в ъгъла на леглото платното е било закрепвано с дървена пръчка или гребло. Това платно било или прикрепено към тавана в единия край (висящо надолу), или ъглите били прикрепени към стените и в средата било окачено на прът (в словашкото село Ждиар пръчката е била с декоративна глава), на гребла или вили (в словашкия град Липтов), или заклещено в ъгъла на леглото.

Ъгловото платно е могло да се използва и за увиване на дете, което е носено на кръщене, или майката й го е носела носела на раменете си по време на богослужене, също така и невестата е могла да го има още на сватбата, за да гарантира с него плодовитостта си. В някои региони жена, изпитваща силна болка, понякога била покривана с такова платно, така че то да й „отнеме болката“, или я слагали в сандък. Ъгловото платно е имало значение при традиционните представи за предовратяване на зачатието.

Функцията на ъгловото платно е била и до известна степен практична, предпазвало е майката, например, от шум, възможни заболявания на други членове на домакинството и е съхранявало топлината.

Платната за родилки са били много хубави. Предавали са се предавали от поколение но поколение.

Ъгловото платно представлява правоъгълна тъкан, бяла или кремава на цвят, ушита от 2-3, рядко до 5 парчета платно, понякога от 2 половини. Парчетата платно са били предимно ленени и конопени, по рядко копринени, с дължина 2-2,5 метра, краищата на правоъгълната тъкан е могло да бъдат украсени с калерче (с форма на вретено, обикновено направени от дървени „намотки“) или плетена дантела.

По чешките земи ъгловото платно платно (чеш. кoutní plachta, koutnice) е наричано също и boudnice (в етнографската област Хорацко), kútnice (в югоизточната част на областта Моравия) или koutra (в централната част на областта Бохемия). Самото ъглово платно понякога е било наричано шестонеделка.

По словашките земи ъгловото платно (слов. кútna plachta) е известно и с други (предимно регионални) наименования, по-специално: kútna/kútnická plachta, kútová puachta, plachta do kúta, kútnica/kútnyca, záponná/záponová plachta/puachta, plachta pre šestonedieľku, zasteľacia/zascelacá/zástelná plachta, zastieracá puachta, zastelačka, prest(i)eradlo/prosceradlo, plachta na záclonu, ketižová plachta, šestka, šestonedelná puachta, kradľova plachta, plachta.

Названията, съдържащи чешката дума kout (ъгъл) и словашката kút (ъгъл), произлизат от мястото в стаята, където е лежала родилката.

Платното за родилки е имало и магическо значение, според народните представи е предпазвало майката от зли влияния преди т. нар. въвеждане - християнската църковна церемония, на която се подлага булката непосредствено след брака. Дори най-близките роднини от мъжки пол не били допускани да влизат в ъгъла, а жената зад него не е трябвало да излиза от това място до края на шестседмичния период. По време на този период родилката не е правила нищо, освен да се занимава с бебето си. Смятало се е, че ако върши домакинска работа, това може да донесе нещастие в къщата. Родилката се е смятала за нечиста. Имало е опасност тя да е "повредена". Например, ако е доила крави, е могло да се загуби мляко, а ако е работила в нива или градина – да пострада реколтата. Възстановяващата се от раждането жена се е хранела с това, което са й донасяли. За това се грижели нейният кръстник, кумът или други жени. Те се обличали празнично, завивали гърнето с гозбата в платно и така хранели родилката.

_{Детайл от бродерия на ъглово платно (Етнографски музей в Прага, Чехия)}

Платното е било украсявано с бродерия, най-често червена, за да отблъсква зли сили, като вещици и мори (призраци, привидения), и да предпазва детето да не бъде сбъркано и заменено с т. нар. сменено дете - дете на фея, трол, елф или друго легендарно същество, което тайно е оставено на мястото на човешко дете. В ъгловото платно за защита били полагани кръст, брадва, билки в лопатка (два правоъгълника от плат, свързани с шнурове (Devotional Scapular), която се използва главно от вярващи, които не носят религиозни дрехи), или били забождани игли, в които вещиците евентуално биха могли да се набодат. Защитно-магическа функция са имали и някои предмети, прикрепени към платното (напр. нокти, чесън, парче хляб, „мъртъв въглен”, зъбци от използвани гребла, вилици).

Разнообразието на украсата на ъгловото платно е било различно – от вързани червени панделки или шалове до ъглови платна с украсена една трета част от общата площ. Декорацията е била направена чрез бродерия, тъкане, шиене на дантела по краищата или между парчета платно.

А какви шарки е трябвало да бъдат изплетени на ъгловото платно?

Определено фигура на петел – крясъкът му прогонва всички призраци. А също и шарки с християнския мотив на Божия Агнец. Други срещани фигура - кръг (символизиращ Слънцето), цветя и листа, които символизират растежа, нар, сърце или лале като символ на любовта. А за сдобиване с много деца, се ушивали фигури на дърво или храст с плодове. И лист от детелина - за късмет. Жълтият цвят и изобразяването на дървото на живота под формата на цветна корона означавало плодородие и потомство, сърдечна любов и радост и т.н.

Обичаят за изолирането на родилки чрез използването на ъглово платно се запазва и през XIX век, но в края на столетието платното започва да се заменя с параван. През първата половина на XX век тези платна са се използвани за покриване на ковчези, легла или собствениците им ги дарявали на църквата за антепендиум – предната стена на олтара, дървена, мраморна или метална строителна площадка. Платното за родилки е сред най-представителните традиционни текстилни изделия.