News

Гарнираните хлебчета (или просто хлебчета) сe състоят от филии хляб, намазани с масло или други мазнини, към които могат да се добавят различни гарнитури. Добавките, които се използват към този вид сандвич, включват разнообразие от сушени меса като шунка, салам, наденица, нарязани варени яйца, сирене, крема сирене, краставици, домати, рибна паста, салати и разнообразни пресни сосове, приготвени с месо, зеленчуци или сирене. Някои зеленчуци като чушки, кисели краставички, домати, репички и магданоз могат да се използват като гарнитури. Гарнираните хлебчета могат да се приготвят с хляб Века или багета. Тези сандвичи понякога се правят с вече нарязаната кора на хляба.

Гарнираните хлебчета обикновено се сервират като предястие. Понякога се прeдлагат като лека закуска на щандове за храна по време на фестивали, а също и в барове. Няколко бара в чешката столица Прага сервират такива сандвичи като лека закуска. Гарнираните хлебчета са традиционно ястие в Словакия, популярни са и в Полша.

За празнични събития се приготвят малки хлебчета, т. нар. канапки, или коктейлни сандвичи, или дори още по-малки предястия с клечка за зъби в средата, наречени еднохубки.

„Изобретател“ на гарнираните хлебчета е гастрономът и собственик на магазин за лахудки (дребни деликатеси; на чешки и словашки: lahůdky) в Прага Ян Паукерт, който ги създава през 1916 г., още по времето на Австро-Унгария. Това става, когато зад магазина си, намиращ се на улица „Народни триде“ 15 (днес улица „Народни“), той отваря винен бар, наречен „При Фауст и Маркетка“. Там са измислени гарнираните хлебчета. Първата световна война обаче все още е продължавала и е имало големи трудности с доставките на стоки. Семейният приятел на Паукерт, художникът Ян Скрамлик, който работил по декорацията на винения бар, стоял на стълбите и Паукерт му занесъл закуски във вид на сандвичи. Скрамлик обаче изпитал голямо неудобство при консумацията на нарязания хляб, така че помолил Ян да му донесе нещо по-малко, за "две или три хапки". Освен това, Скрамлик обичал риба. Паукерт се съобразил с това, така че първото гарнирано хлебче било направено от обработени рибни разфасовки. Скоро кулинарната новост се наложила в магазина на Паукерт, по това време един от най-добрите в Европа. Първоначалният размер на този вид санвич е бил малко по-малък от днешния ("за две или три хапки"), а през следващите две години по-големият размер се оказва успешен; в тази форма гарнираните хлебчета придобиват популярност и така се правят и до днес.

_{Изглед от улица „Народни триде“, 1938 г.}

По времето на Първата Чехословашка република, основана през 1918 г., магазинът за деликатеси на Ян Паукерт се превръща в символ на качество, свежест и разнообразие от деликатеси от цял свят и става един от трите най-известни деликатеси в Европа. Магазинът е посещаван от знаменитости от столичния национален театър, също и от световноизвестната оперна певица Ема Дестинова. Режисьорът Хуго Хаас дори е имал специален стол и маса за пушене, а деликатесите на Паукерт украсявали масата на семейството на президента на Чехословакия Томаш Масарик. Актьорът-комик Власта Буриан толкова харесвал гарнираните хлебчета, че организирал сандвич партита за приятелите си в магазина на Паукерт.

По време на Първата република в Прага е имало няколко известни магазини за деликатеси, в които са се предлагали хлебчета, гарнирани с омари, трюфели, гъши дроб и други вкусотии.

„При Липерт“ е второто гастрономично заведение за деликатеси в Прага. В края на март 1892 г. Йозеф Липерт, судетски немец от град Жатец. Името Липерт скоро става синоним на най-добрите деликатеси и компанията придобива такава слава, че става доставчик на императорския двор.

През септември 1941 г. генерал Алоис Елиаш, министър-председател на правителството на Протекторат Бохемия и Моравия (държавно образувание под контрола на Нацистка Германия, създадено на мястото на окупираната Чехословакия), член на Съпротивата, решава да отрови група чешки журналисти, пишещи статии, в които настояват за приемането на нацистката идеология и постепенното пълно интегриране на чешките земи в Третия Райх. Поради това, те се оказват в конфликт с официалната политика както на президента Хаха, така и на Алоис Елиаш и неговото правителство. По време на срещата с журналистите, на която се провеждат преговори, Елиаш ги гощава с гарнирани хлебчета, инжектирани с ботулотоксин, туберкулозни бактерии и рикетсии – бактерии, предизвикващи тиф. Той купува тези хлебчета от магазина на Липерт.

Самите преговори не довеждат до значителен резултат. Няколко дни след посещението главният редактор на „Чешко слово“ Карел Лажновски се разболява тежко, а трима от седемте гости имат сериозни здравословни проблеми. Настанени са в болница, впоследствие са прехвърлени в нацистки лазарет, където прегледите показват наличие на туберкулоза. Гестапо веднага започва разследване на възможното убийство. На 10 октомври 1941 г. Лажновски умира. Аутопсията показва, че причината за смъртта му е тиф. Елиаш е обвинен от немците, но въпреки натиска, който е упражнен върху него по време на допълнителния разпит, той отрича вината си. Версията е отхвърлена поради липса на доказателства. Седимица след като властта в протектората взима назначеният за заместник на имперския протектор Райнхард Хайдрих, Елиаш бива арестуван и осъден на смърт. Присъдата е приведена в изпълнение на 16 май 1942 год.

_{Канапки}

След 1945 г. магазинът „При Липерт“ е експроприиран, национализиран, а семейство Липерт биват експулсирани. Йозеф Липерт и особено синът му Виктор не са криели симпатиите си към нацистката философия и нейните представители.

Историци от Военноисторическия институт в Прага наскоро публикуват бележките на уролога на Елиаш д-р Милош Клика, който подробно описва как е инжектирал със спринцовка в хлебчетата бактерии, а в едно от хлебчетата е добавен неизпитан по-рано ботулотоксин, т. нар. отрова за колбаси, разтворен във вода. Според бележките, бактериите са били набавени по молба на премиера от д-р Паточка от Института по бактериология към Карловия университет в Прага.

_{Еднохубки, намазани с рибна смес и гарнирани с нарязана ряпа.}

Гарнираните хлебчета не изчезват от щандовете на чешките магазини за деликатеси, дори и след двете световни войни, въпреки че тогава, съвсем естествено, омарите са липсвали като гарнитура към тези сандвичи. През 50-те години на 20-ти век, когато в Чехословакия на власт вече е комунистическата партия, първоначалните „буржоазни“ съставки на гарнираните хлебчета биват заменени с по-евтини суровини.

Домашното производство на гарнирани хлебчета също става широко разпространено. Това се е дължало главно на факта, че майонезата се е произвеждала индустриално и масово. В резултат на това гарнираното хлебче става по-евтино и достъпно за всички социални слоеве, включително за пролетариата. До Нежната революция през 1989 г., свалила от власт комунистическото правителство на Чехословакия, в страната съществеват различни хранителни стандарти, които, наред с други неща, точно описват вариантите на гарнираните хлебчета, които могат да се продават. За разлика от днешно време, когато единственото ограничение е креативността на гастрономите, по времето на социализма са съществували ограничен брой варианти за такива хлебчета. Въпреки това, чехословашките държавни стандарти (CSN) за студени кухненски продукти описват почти сто вида гарнирани хлебчета.

Днес няма подобни стандарти и за гарнитура към хлебчетата отново се използват изискани съставки като скариди или фуа гра и подобни деликатеси. В същото време от магазините за деликатеси все още може да се купи „обикновено“гарнирано хлебче с шунка и картофена салата – това е най-популярният вариант на този вид отворен сандвич.

А какво се случва с магазина на Ян Паукерт? Това заведение бива национализирано през 1952 г., но през 1991 г. Ян Паукерт-младши става негов собственик, след като е извършена реституция. Първите стъпки на Ян са да изкопае колекция от 1200 от най-добрите коняци и ликьори от 19-и век, които той и баща му скриват от нацистите през 1938 год. През 2008 г. заведението заработва отново, но през 2015 г. Чешкия орган за инспекция на земеделието и храните затваря магазина. Впоследствие чешката Natland Group (инвестиционна компания, която инвестира в средни компании, жилищно строителство и печеливши недвижими имоти на чешкия и словашкия пазар) възражда популярния бренд и отваря бистро Ян Паукерт, намиращо се на улица „Роханске набрежи“ 671, Карлин, квартал на Прага, като по този начин пренася чешките деликатеси в 21-ви век.

Популярността на гарнираните хлебчета не е спаднала до днес и те са се превърнали в неразделна част от новогодишната нощ или празнуването на рожден ден. Но също така и са съвсем обикновена закуска или бързо предястие, което може да се консумира и в театъра по време на почивката между действията.