Карел Даниел Ганглоф е роден на 11 май 1809 г. в Прага, Австрийска империя, в немско семейство - баща му, който е заемал длъжността хофмистър при архиепископ Залм, е родом от Елзас, а майка му - от Бавария. Баща му често пътува с архиепископа до Рожмитал и води дискусии с местните лестничеи, които засягали главно лова на елени, с които Рожмитал е особено известен. Младият Карел чува тези истории и още оттогава в него се поражда желание да стане горски.

Карел Ганглоф, който е един от близнаците в семейството, учи в Пражката политехника. След като учи през 1831 г. постъпва на служба в Пражката архиепископия на двадесет и две години. Първата му работа е в град Рожмитал под Тремшинем (днес част от Чехия), където е назначен като чиновник в горската служба. По време на работата си той продължава да учи и постепенно полага изпити, като през 1837 г. получава званието горски инженер.

В Рожмитал Ганглоф е впечатлен от горите на южните Бърди – възвишение, намиращо се в средната част на днешна Чехия. Особено очарование той изпитва от онези места в южната част на възвшението, където има останки от праисторически гори.

През януари 1839 г. обаче е преместен на ново работно място в град Червена Чечице (днес част от Чешката република), където работи като горски. Той остава там в продължение на 25 години. За първи път Ганглоф измисля прозвището си през 1849 г. по време на разходка на горските в района около Чески Крумлов. По пътя лесовъдите измервали различни дървета, а Ганглоф с практичната си пръчка – пръчка за кубиране – им помага много. По тези места на шега му дават прякора „Горският Архимед”. Прозвището "Чешкият Архимед" се споменава за първи път в списание „Háj“ от 1879 г. в кратко съобщение.

През 1860 г. Ганглоф е назначен за началник на горския данъчен отдел на Пражката архиепископия. Като данъкоплатец се връща за известно време в Рожмитал, за да получи основата за разработването на нови икономически планове. На базата на точен фокус той разработва мрежа за разпространение и шахматна дъска от кръстовища, разделящи отделните горски отдели. На 7 януари 1864 г., на петдесет и пет годишна възраст, Ганглоф се завръща за постоянно в Рожмитал, където работи като лесовъд.

Там той полага грижи за горите във всички аспекти - премахва последиците от природните бедствия, организира отглеждането на дивеч, построява нови пътища и обръща изворите на разпределителните линии към басейна на Рожмитал, защото металургичните предприятия, които са били под неговия надзор са се нуждаели от вода. Ганглоф звършва разделението на горите на Рожмитал на правоъгълни участъци, което е запазено и до днес. Край езерцето Обжера е била една от двете му работилници, където никой освен него не бил допускан и където той е работил по новите си изобретения.

Неговите земеделски методи започват да се прилагат първо в съседните гори (Спалене Поржичи, Збирох), а след това и в Бохемия. Освен това той пише статии за професионалната преса и е бил активен в Чешкия горски съюз и други асоциации. За своите услуги Ганглоф, наред с други неща, е назначен за член на Физиократичното общество в Прага в Академията на Леополд в Дрезден. Макар и с германска националност, Карел Ганглоф се приспособява към чешката среда, в която работи през целия си живот.

Ганглоф се е отличавал с енергиченост и последователност в професията си на лесовъд, иначе е бил тих и кротък човек. Прекарвал е по-голямата част от времето си потънал в себе си или в книги, или пък майсторейки нещо в работилницата си в помещенията на замъка Рожмитал. През 1869 г., след популярно буково дърво под хълма Тремшин, Ганглоф построява пейка и железен кръст върху грубо обработен гранитен блок (Ганглоф кръст), който, за да се впише в околната среда, имитира примитивно направен кръст, направен от млад буков ствол. Поклонниците на лесовъда по-късно му поставят чугунена плоча с надпис, напомнящ за него.

Ганглоф е бил сам през по-голямата част от живота си, като се жени едва през 1875 г. на 66-годишна възраст. Негова съпруга става Франтишка Улрихова от предимно немскоговорящото село Йонсдорф (днешно Янов, Северозападна Чехия). Семейството е обитавало къща до замъка Рожмитал. Дори в края на живота си през 1878 г. Ганглоф продължава пише научни статии. Той също така основава „дъждомерна“ или метеорологична станция в замъка в Рожмитал, на която е и първият наблюдател.

Карел Ганглоф е прекарал живота си в бедност. Той умира на 7 февруари 1879 г., когато получава инсулт, докато пътува с шейна до връх Тремшин, където отива със своя зет. Погребан е в град Рожмитал. Мемориалната му плоча се намира на скала до пътя между град Адамов и село Биловице над Свитавоу (и двете днес част от Чешката република). В негова чест е построен мемориал на училищното горско стопанство на горския факултет в Бърно на Университета за приложни науки (1929 г., село Биловице над Свитавоу, гора Йезирко). Мемориалната му плоча се намира на скала до пътя между град Адамов и село Биловице над Свитавоу, където има горски път, който също носи неговото име.

_{Кръстът на Ганглоф, издигнат на връх Тремшин.}

Ганглоф е направил с най-много изобретения и предложения за подобрения в областта на измерванията. От тях най-голямо значение има изобретяването на планиметъра - устройство за бързо определяне на областите на фигури от карти и планове. Друго устройство, наречено дендрометър на Ганглоф определя дебелината на ствола на дървото на всяка височина. Най-известното негово изобретение, което се разпространява далеч отвъд границите на империята, е машината за производство шиндели на Ганглоф, патентована още през 1855 г. По-късно изобретението е наградено на изложби в Прага, Виена, печели златен медал на международно индустриално изложение в Намюр, Белгия. Това е машина за направа на покритие за дървени покриви, много разпространена по онова време. Във времена на най-голям просперитет производството на машините е достигало до един милион броя годишно годишно.

От октомври 2019 г. до януари 2020 г. в музея Подбърдске в Рожмитал под Тремшинем се провежда изложба, озаглавена „Карел Даниел Ганглоф,Чешкият Архимед“. Изложбата се фокусира върху живота на Карел Ганглоф и неговите изобретения. По този повод за сбирката на музея е получена оригиналната машина за шиндели на Ганглоф.

Шинделът, произвеждан с машината за шиндели, изобретена от Ганглоф, е дървена плоча с форма на режещ ръб, широка от 8 до 15 и дълга от 50 до 60 см. Дебелината е около 1,5 до 2,5 cm. Едната страна е снабдена с жлеб, а от другата страна има ръб, който е закотвен в жлеба на друга херпес зостер.

Шинделите допълнително се разделят на нарязани и нарязани. Нарязаният има три пъти по-дълъг експлоатационен живот от среза, който е направен от надлъжно нарязани дъски и в който дървесните влакна са били счупени чрез рязане.

_{Детайл от шинделова спойка}

За да се увеличи живота на шиндела, дървото се импрегнирало на всеки осем години, първоначално покрито с, наред с други неща, волска кръв.

До края на 19-ти век по-голямата част от сградите, замъците, замъците и църквите са имали покрив от керемиди. Във връзка със създаването на пожарни бригади и последвалите противопожарни разпоредби, старите шиндели са покрити с шисти, а по-късно с етернит. Дори и днес много градски къщи имат оригинални покривни покрития под по-новите покриви.

Изобретенията на Ганглоф

Планиметър, базиран на принципа на преобразуване на многоъгълни изображения в триъгълници с една и съща площ при постоянна височина и измерена основа (1856, 1876)

Устройство за намаляване на дължини, измерени с дендрометър , използвано за измерване на диаметъра на стволовете на дърветата с висотомер (1860)

Ганглоф проектира разнообразни дендрометри. Първият от тях е проектиран през 1838 год.

Аркограф - призматичен барабан с възможност за въртящи се огледала, който е използван за маркиране на кръгови арки (съхранява се в Пражкия музей)

Шинделка - машина за производство на шиндели (патент от 1855, 1870, 1871, 1886 и два пъти от 1902 г.), машината има голям успех на световни изложения и в чужбина

Машина за производство на дървен материал (1858)

Машина за производство на флок (дървени гвоздеи за подметка за зимни обувки), дотогава правени на ръка (1877)

Машина за производство на кибрити с капацитет един милион броя на час (1875,1876)

Кръгова машина за производство на дървени стърготини (1877)

Джобен анероид - инструмент за измерване на атмосферното налягане (въздушно налягане), за разлика от барографа, показва текущото състояние на налягането

_{Детайл от домашен анероид}

Модел на вятърна мелница

Мотор за регулиране на вятъра (1879)

Собствен метод за разсад на грудки (1855)

Инструмент за изкореняване на пънове (1853)

Гладкоцевна ловна пушка, скрита в бастун

Примамка за елени

Пръчка за кубиране (за определяне на обем на дървесина)

Таблици за кубиране (за определяне на обема на дървесината ) и други