Много често целта е възможно най-бързо да се възприемат колкото се може повече знания. Ако обаче искате да запомните информация в дългосрочен план, не трябва да се тъпчете с нея непрекъснато, а да правите почивки от ученето. Изследователите вече хвърлят светлина върху тези механизми чрез проучвания върху мишки. Когато има по-дълги интервали между времето за обучение, животните ползват същите нервни клетки, вместо да активират нови. Това предполага, че повторното използване на вече създадена невронна мрежа ще задълбочи по-дълбоко спомените в нея, обясняват изследователите.

Какъв е механизмът на заучаването и как знанията се запаметяват в мозъка ни? Все още има много въпроси без отговор относно сложните процеси в нашия мислещ орган. По принцип обаче невролозите приемат, че нервните клетки се активират по време на обучение и се свързват една с друга. Това води до съхранение на информацията, която след това може да бъде извикана отново чрез активиране на същата група нервни клетки. Наблюдения, че почивките по време на учене играят роля в този механизъм, са описани преди повече от век. Но каква е оптималната продължителност на тези почивки. Учените, ръководени от Анет Глас от Института по невробиология Макс Планк в Мартинсрид, са опитали да изяснят този въпрос.

За изследването си те използвали мишки, защото, както е известно, основните нервни механизми и мозъчните функции при хората и малките гризачи са сходни. За част от експериментите учените използвали лабиринт. Гризачите трябвало да запомнят позицията на скрито парче шоколад в сложна система от коридори. На мишките е била дадена възможност да изследват лабиринта няколко пъти подред и да намерят шоколада. При една част от опитите е нямало почивки между учебните проучвания, а в други е имало прекъсвания с различна продължителност.

„Мишките, които тренирахме с по-дълги почивки между фазите на обучение, не можеха да запомнят позицията на шоколада толкова бързо“, съобщава Анет Глас. "Но на следващия ден паметта на тези животни беше по-добра."

Оптималната продължителност на почивката е била 60 минути.

За да получат представа за различията между ученето със и без почивки, учените са записвали активността на нервните клетки в мозъка на животните по време на тестовете в лабиринта. Освен това е била използвана и техника за подробно визуализиране на нервните дейности в мозъка на живите животни. Изследователите фокусирали изследването си върху префронталната кора, тъй като е известно, че тази област на мозъка играе ключова роля в учебните процеси и други когнитивни функции.

Когато изследователите сравнили дейностите на нервните клетки в различните фази на обучение, те открили, че по време на кратките почивки моделът на активиране в мозъка се е колебаел повече, отколкото през дългите почивки. С други думи: В етапите на обучение, които следвали един след друг в бърза последователност, мишките обикновено активирали различни нервни клетки. След по-дълги почивки обаче нервните клетки от първата фаза на обучение били използвани отново.

Както обясняват учените, тази констатация изглежда правдоподобна, понеже чрез използване на едни и същи мрежи от неврони в различните фаза на обучение, мозъкът може да засили връзките между тях, което задълбочава запомнянето. Учените смятат, че това е причината паметта да се подобрява от дългите паузи.

По този начин, след повече от век, изследването сега дава по-задълбочена представа за невронните процеси, върху които се основава съвета за ефективно учене: Ако учите с почивки, ще съхраните вашите знания за много по-дълго време.

 Ваньо Янков

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |