Културата на руския народ има дълги традиции и е важен елемент на световната култура. Огромни са постиженията на етническите руснаци в литературата (Достоевски, Толстой, Пушкин, Чехов, Тургенев), класическата музика (Чайковски, Прокофиев), балета (Павлова, Плисецкая, Уланова), изобразителното изкуство (Рубльов, Рьорих, Верешчагин).

„Руски“ е прилагателно, което възниква от двусъставните съчетания „руски хора“, „руски човек“, при които втората част е започнала да се използва сравнително рядко. Староруското прилагателно „роусьскь“, „рѹсьскыи“ е образувано от корена на староруската дума рѹс- с помощта на староруския суфикс -ьск, който образува производни от имената на района, напр. назаретьскь „от Назарет“.

Рус е едновременно името на държавата на източните славяни и техния ранен етноним. Етнонимът роусь (ед.ч. м.р. рѹсинъ, ж.р. рѹска) се използва като самоназвание до 18-ти век. От 17-18-ти век той постепенно е заменен от книжното „россияне“, а по-късно от 18-19-ти век, с установяването на концепцията за триединството на руския народ, етнонимът великоруси започва да преобладава в литературния език. През 19-ти век под натиска на говоримия език вече добре познатият етноним руснаци се утвърждава в литературния език, който по това време обозначава и трите етпически клона на източните славяни, и чак след 1917 г. (провежда се общо преброяване само през 1926 г.) - само великорусите (великоросите).

Съществуват три народностни групи, към които историците класифицират руснаците:

- Западните и много руски учени признават варягския (варягите са шведски и норвежки викинги) произход на руснаците.

- Според някои руснаците произхождат от ираноeзичните номадски племена.

- Някои историци твърдят, че руснаците имат германски произход и принадлежат към германските племена (готи, ругови).

Общият брой на руснаците в света в момента е около 135 милиона души, от които около 86% живеят в Русия.

Най-голямата диаспора се намира в Украйна (20 милиона), Казахстан (7,8 милиона), Беларус (3,2 милиона) и Узбекистан (2,2 милиона).

Руснаци живеят и в Латвия, Киргизстан, Естония, Литва, Молдова, Туркменистан . Големи диаспори присъстват в САЩ, Канада, Бразилия, Германия.

Руските популации са доста хомогенни в антропологично отношение. Средните антропологични показатели или съвпадат със средните западноевропейски стойности, или се отклоняват от тях, оставайки обаче в рамките на колебанията на западните групи.

Според резултати от изследвания се разграничават две групи руско население. Руско проучване от 2011 г. предоставя следните данни. Според данните за полиморфизма на Y хромозомите, популациите на Руския север са включени в обширен „северен“ клъстер, заедно с популациите на вологодските руснаци, балтите (латвийци и литовци), финландските народи (коми, финландци, естонци и комбинираната група от карели, вепси и ижори), както и немскоговорящите шведи. В същото време приликата с балтите е по-силно изразена, отколкото с фино-угорските народи, и е постоянна за всички популации на северните руснаци (а степента на сходство с фино-угрите е различна).

По отношение на митохондриалната ДНК северните руснаци са подобни на генофондовете в северната половина на Европа (норвежци, германци, шведи, поляци, литовци, ирландци, шотландци). А останалата част от руското население са включени в клъстера с шведи, естонци, латвийци, беларуси, украинци, чехи, словаци, унгарци.

В същото време митохондриалният генофонд на народи като финландци, карелци, коми, мордовци и мари се оказва възможно най-отдалечен от северните руснаци. Проучването на автозомните маркери също доближава северните руснаци до други европейски народи и поставя под въпрос фино-угорския миграционен слой в северноруския генофонд. Тези данни позволяват да се изложи хипотеза за запазването на тези територии на древния палеоевропейски субстрат, преживял интензивни миграции на древните славянски племена.

Според резултатите от проучвания на Y-хромозомните маркери, Южно-централната група, към която принадлежи преобладаващото мнозинство от руските популации, е включена в общ клъстер с беларуси, украинци и поляци.

Според резултатите от изследването на митохондриалните маркери, както и на автозомните маркери, руснаците са подобни на други популации от Централна и Източна Европа, изявено е високо единство на автозомните маркери на източнославянските популации и техните значителни разлики от съседните угро-фински, тюркски и севернокавказки народи.

В руските популации се отбелязва изключително ниска честота на генетични признаци, характерни за монголоидните популации. Честотите на източноевразийските маркери сред руснаците съответстват на европейските средни стойности.

Руският език, който е най-разпространеният сред славянските езици, принадлежи към източната подгрупа на славянските езици, които са част от индоевропейското семейство на езиците. Руският език използва писменост, базирана на руската азбука, която е свързана с кирилицата.

В руския език се разграничават две диалектни групи (наречия) – северноруската и южноруската, всяка от които е разделена на по-малки групи. Територията на централноруските диалекти е разположена между северните и южните диалекти. Границата между северноруските и южноруските групи минава по линията Псков - Твер - Москва - Нижни Новгород.

На основата на централноруската диалектна група става обединението на руския език и цялата култура.

Около 12-ти век, в резултат на сливането на източнославянските племенни съюзи, се формира староруската народност. По-нататъшното й консолидиране е предотвратено от феодалния разпад на Староруската държава и татаро-монголското нашествие, а обединението на княжествата под властта на няколко държави (Великото херцогство на Москва, Великото херцогство на Литва и по-късно Реч Посполита) дава основата за по-нататъшното й разпадане на три съвременни народа: руснаци, украинци и беларуси. Не всички учени са напълно съгласни с предложената схема, а някои не признават съществуването на нито един исторически етап на единната староруска народност.

Руският етнос се формира главно от потомците на следните източнославянски племена: кривичи, илменски словенци, вятичи, северняци, както и от значителен брой имигранти от средноднепровския регион от XII-XIII век.

В по-малка степен формирането на руския народ е повлияно от асимилацията на малкото фино-угорски племена (мера, мещера, мурома, чуд заволоцкая, вес), които са живели в североизточните територии, колонизирани от славяните, както и викингите от Гардарика (скандинавското име на Рус).

_{Руснаци приветстват варягите}

Освен това източните славяни, главно вятичи асимилират балтоезичното племе голиади. Според В. В. Седов Владимирско-Суздалското княжество (също Североизточна Рус) става люлката на формирането на собствената руска националност. Ростовско-суздалският диалект на староруския език в крайна сметка формира основата на литературния руски език.

Кръщението на Рус, извършено от княз Владимир през 988 г., е оказало значително влияние върху културата на руския народ и нейната консолидация. Освен това, благодарение на приемането на християнството в неговата православна версия, руският народ установява народни празници, познати имена, оригинална писменост (руска азбука) и много уникални черти на националната култура (иконопис, архитектура).

В продължение на много векове руският народ е създал уникална култура на народни изкуства и занаяти. Руските народни занаяти - гжел, хохлома, жостовска живопис, городецка живопис, мезенска живопис върху дърво, филигран, емайл, палехска миниатюра, федосинска миниатюра и други - представляват декоративно-приложното изкуство за изработване и декориране на домакински прибори: съдове, самовари, кутии, играчки (руски играчки).

Неразделна част от руската национална култура е танцът, под който понякога се е разбирало само т. нар. пляска – народен танц с импровизационен характер. Известни са женските кръгли танци, мъжките танци на клякане. Танцувало се е по време на празниците, често в акомпанимент от балалайка, акордеон и други руски народни инструменти.

Различавайки се по отделни елементи, руското народно облекло от северните и южните райони съдържа общи основни черти. Мъжката носия се състои от косоворотка (риза с дълги ръкави) и тесни панталони. Риза, изработена от бяло или цветно (най-вече тъмно зелено) платно, се е носила върху панталона и се е препасвала с колан или дълъг вълнен пояс. За връхно облекло са се използвали зипун дреха без яка или кафтан (мъжка „рокля“), а за обувки - ботуши или плетени обувки (лапти).

Женската носия в северните и южните райони се различава в отделните детайли, местоположението на тапицерията. Основната разлика е преобладаването на сарафан (рокля без ръкави) в северната носия, в южната – поня (пола, носена от омъжените жени). Основните елементи на женската народна носия са риза, престилка, сарафан или поня, нагръдник и шушпан (вид кафтан).

_{Старинни руски национални носии}

Зимните дрехи включват: шуба, зипун, шапка, валенки, ръкавици без пръсти и др. Има празнични дрехи (включително сватбени дрехи с декорации) и ежедневни работни дрехи. Някои видове дрехи са заимствани от руснаците от народите, живеещи съвместно с тях.

Традиционният руски дом е бил т. нар. „изба́“ - дървена къща от цели греди, с двускатен покрив. Входът на жилището е проектиран като веранда. Прозорците често са били затворени с капаци. В мазето се съхранявали хранителни запаси. Вътрешните помещения са били разделени на вестибюл и салон. Важно място в жилището е заемала руската печка с лежанка. Около стените е имало пейки и ракли. Масата, покрита с покривка, е била мястото, където са се събирали членовете на семейството. По специален начин е бил проектиран т. нар. червен ъгъл – място с икони. С течение на времето в неразделна характеристика на руския дом се превръща самоварът – металически съд за приготвяне на чай.

Традиционно руската кухня се свързва с такива ястия като каша, зелевата супа шчи, пелмени, блин, пирожки, квас, окрошка, ръжен хляб, борш и др. Подобно на кухните на други страни, руската кухня през цялата си история е събрала в себе си голям брой различни кулинарни традиции на съседните народи. Изискванията на богослужебните книги на православната църква оказват значително влияние върху формирането на руската кухня, тъй като по-голямата част от дните в годината се падат на многодневни и еднодневни пости, когато е разрешено яденето на храна само от растителен произход (и всяка храна от животински произход е забранена). Изолирането на някои продукти от други довежда до известно опростяване на менюто, но също така и служи като причина за създаването на много оригинални ястия, които по-късно стават отличителен белег на руската кухня.

В Русия консумацията на алкохолни напитки е остър социален проблем, консумацията на силен и не само алкохол в големи количества започва след отварянето на питейни заведения по време на управлението на цар Петър I Алексеевич. Преди това консумацията на алкохол е била изключително незначителна.

Консумацията на алкохолни напитки създава на Русия сериозни социални проблеми, свързани с алкохолизма и пиянството.

Независимо от това, по отношение на консумацията на алкохол на глава от населението, Русия е на 18-то място, след страни като Люксембург, Чехия, Естония и Германия. Също така, в Европа преобладава употребата на сухи червени вина, а в Русия - водката и бирата.

Особености на руската душевност

Руската душа се характеризира с простота, прямота и непосредственост, отчужденост към афектите, безразличие към патоса и жеста. Тя е отворена и откровена, но и същевременно неразкрита в дълбините си, хаотична, пластически неоформена, безпределна. Това е смирена душа, почти неспособна на високомерие, надменност и презрение. В руската душа липсва романтичното начало, няма голяма зависимост от еротичната любов, но има ясно изразен култ към майчинското начало.

Основата за формирането на руската душевност се състои в два противоположни принципа: „естествени езически ирационални елементи и аскетическо монашеско православие“. Тези принципи са основната причина за появата на противоположни свойства в руския народ. В руското общество съжителстват такива противоречиви явления като анархизъм и господство на държавата, свобода на духа и робство, Боготърсачество и жесток атеизъм, тенденция към насилие и склонност към доброта.

В религиозно отношение руската душа е демократична, в нея има жажда за спасението за целия народ, а не за само за индивидуално освобождение и изкупление от греха. Това е душа от православен духовен тип, разтворена пред Бога. В руската душа преобладават женствените характеристики, тя е максималистична, изисква всичко или нищо. Руската душа е по-близка с Божията майка, отколкото с Христос, почитайки в нея не красотата или непорочноста, а родовото начало. Руският човек свързва Богородица с образа на Майката-Земя.

Руската душа е колективистична, това определя изключителната общителност на руснаците, както и тяхната предубеденост към индивидуализма. В руснаците има слаба дисциплинираност, непостоянство, склонност към ленивост, липсват организацията на душата и личностната закалка, слабо изразено е и чувството за чест, но те изпъкват и със своята работоспособност, издръжливост, самоотверженост и готовност за извършване на подвизи. Търпеливи и състрадателни, руснаците се отличават с необикновена нравственост, при тях етичното начало доминира над естетичното. Руският човек, се опитва да познае света не само с ум, но и със сърце. Затова и в него има силен стремеж не само към истината, но и към справедливостта.