News

Преводът „черен бульон“ не отразява напълно смисъла на гръцкия термин, който по-буквално означава „черна супа“: всъщност ястието е било свинска яхния, в която са добавяни кръв и оцет. Въпреки, че няма запазена точна рецепта за тази супа, се смята, че е съдържала оцет, който действа като емулгатор, предотвратявайки съсирването на свинската кръв по време на готвене.

Черната супа е ястие, включващо пикантно свинско месо, кръв, оцет и сол и е била едно от малкото ястия, познати по име на мъжете от Спарта. Спартанците са консумирали тази супа заедно със смокини, сирене и понякога с месо на животно, убито по време на лов или риба. Специалното в това ястие било употреба на много свинско месо. Свинското месо не е било необичайно, но в Древна Гърция са се употребявали и други меса (овче, козе, птиче, но също и говеждо месо). Ежедневната консумация на месо, както в Спарта, е била възможна и в други гръцки градове само за богатите жители. Армията на Спарта е включвала предимно тази супа като част от рациона си. След изчезването на спартанската държава през 2 век пр.н.е. черната кървава супа е отдавна забравена.

_{Черна супа или чернина (Полша и Литва)}

Много автори разказват историята на „черната яхния“ на спартанците по различни начини.

Когато бил в Гърция, персийският цар принудил пленен спартанец да му сготви такава яхния, опитал я и казал: „Сега разбирам защо спартанците отиват толкова смело към смъртта си: те обичат смъртта от такава храна“.

В третата част на „Пътешествията на Гъливер“, където по молба на разказвача се призовават духовете на исторически личности, Гъливер казва „Един илот от Агесилая ни приготви спартанска яхния, но след като я вкусих, не можах да преглътна втора лъжица."

Плутарх пише в „Животът на Ликург”, че царят на Понт (историческа област в Североизточна Мала Азия), след като е чул за тази известна супа и е проявил любопитство, е поканил спартански готвач да я приготви. Когато я опитал, той я намерил за ужасна, след което готвачът му казал, че за пълно удоволствие вие първо трябва да плувате в река Евротас (река, която тече през Спарта), което означава, че трябва да цените спартанските обичаи и традиции, докато се адаптирате към стила на обикновения и необходим живот.

_{Кървава супа (Корея)}

Плутарх твърди, че „сред ястията най-ценен е бил черният бульон, всъщност до такава степен, че възрастните хора изобщо не са търсели месо. Те го оставяха за по-малките и вечеряха само с бульона, който им беше предоставен ". За останалите гърци това е било странно. По-специално атиняните смятали „багрилото“, както се наричало иначе, за отвратителна храна и поради тази причина имитирали спартанците. „Разбира се, спартанците са най-смелите от всички – се казва в една шега от древния гръцки град Сиварит - всеки здравомислещ човек би предпочел да умре хиляди пъти, отколкото да живее толкова оскъден живот.“

Атеней, гръцки ретор и граматик от град Навкратис, Египет, илюстрира упадъка на Спарта, посочвайки, че готвачите, свикнали да правят изискани сосове, вече не могат да правят черен бульон.

_{Каша от картофи с кръв (Португалия)}

И в днешно време в различни страни по света все още се консумират супи с кръв:

Слартсоппа – черна супа с гъша кръв (Швеция)

Шварце Суппе - черна супа (Германия)

Шварцзауер – черна супа (Германия)

Чернина - супа от патешка кръв (Полша, Литва)

Динугуан – яхния от задушено свинско, свинска кръв, чили и оцет (Филипините)

Сунде-гук - кървава супа с наденица (Корея)

Папас де сарабуло – каша с картофи и свинска кръв (Португалия)

Кървавата супа все още е част от кухнята и на Гърция (особено Лакония и Мани), Италия, Франция и Сърбия.

Суровите жители на Спарта са консумирали тази яхния с удоволствие, но всички останали гърци я намирали за отвратителна и негодна за ядене. Анекдоти, свързващи легендарната смелост на спартанците с черната яхния, се срещат в много древни автори. Същността на всички тези шеги се свежда до факта, че тези, които постоянно ядат такова безвкусно ястие, нямат причина да ценят живота си.