News

Освен хора, злоупотребили с алкохол, в изтрезвителните центрове се настаняват принудително и лица с наркотична интоксикация. Възможно е също така едно лице да бъде затворено, когато е било в нетрезво състояние по време на ареста и полицията иска първо да го отрезви при контролирани условия.

Злоупотребилите с алкохол лица се отвеждат в изтрезвителни килии, където остават, докато изтрезнеят. Такива помещения могат да бъдат в самостоятелна сграда или пристройка към болница, затвор или друго учреждение (например, полицейски участък).

Изтрезвителните килии се характеризират с оскъдно озавеждане. В много случаи те са облицовани с плочки или поне в по-голямата си част, за да улеснят почистването. Това е особено важно поради последиците от алкохолната интоксикация, която може да включва повръщане и неконтролирано уриниране.

За да се предотвратят имуществени щети, изтрезвителните килии обикновено не съдържат подвижни мебели. Тоалетната е проектирана, например, като клек тоалетна, а леглото наподобява възвишение (също с плочки). Понякога стаите са в цвят, който има успокояващ ефект, често розов. Ефектът от това обаче е спорен.

_{Килия за задържане в Гримстад (Норвегия) с минимално оборудване, което също може да служи като изтрезвителна килия.}

Тъй като хората, които са настанени в изтрезвителна килия, често имат нестабилно здравословно състояние (напр. алкохолно отравяне) и поради това изискват медицинско наблюдение, тези килии са свързани с болници или се обслужват от медицински специалисти.

Първият изтрезвителен център в света (на руски: Вытрезвитель) е открит на 7 ноември 1902 г. в руския град Тула, по инициатива на Фьодор Архангелски, местен лекар. Впоследствие такива заведения се появяват и в други градове на Руската империя. При откриването на центъра в Тула Архангелски изнася реч, разясняваща алкохолизма и необходимостта от борба с него, тъй като той води до „намаляване на населението, икономическа разруха и морален срив“.

Центърът се е състоял от две отделения: амбулаторна клиника за алкохолици и приют за деца, чиито родители злоупотребяват с алкохол. Персоналът на приюта е включвал фелдшер и кочияш. Кочияшът обикалял града и събирал пияниците (до затварянето на изтрезвителите през 2011 г. в Тула четири такива центрове са приемали около 80 пациенти на денонощие).

До началото на Първата световна война в много провинциални градове на Руската империя съществуват „приюти за алкохолици“ и подобни медицински заведения за отрезвяване. В допълнение към медицинските отрезвителни центрове, навсякъде е имало и общи отрезвителни килии в полицейските участъци. През 1913 г. в полицейските участъци на Санкт Петербург са „отрезвени“ 64 119 души.

Практиката на принудително отрезвяване е възродена в СССР през 30-те години. Първата съветска изтрезвителна станция (с характерна комбинация от медицински и полицейски функции) е открита на 14 ноември 1931 г. в Ленинград.

През 1985 г., като част от антиалкохолната кампания, Президиумът на Върховния съвет на СССР приема резолюция, озаглавена „За засилване на борбата с пиянството“, която регламентира правното основание за работата на отрезвителните центрове. Лицата, за които се подозира, че са в състояние на алкохолно опиянение, е трябвало да бъдат отведени в изтрезвителния център от служители на органите на вътрешните работи, като при пристигането им е трябвало да бъдат прегледани от фелдшери. Когато дадено лице е било разпознато, че е в умерено състояние на алкохолно опиянение, което изисква отрезвяване, е било задържано до отрезвяване. Лицата в състояние на тежка алкохолна интоксикация, алкохолна кома, не са подлежали на отвеждане в центрове за изтрезвяване, а в лечебни заведения (болници), където най-често са хоспитализирани в интензивни отделения.

Типична процедура в съветските центрове за изтрезняване е била поставянето на задържаното лице под студен душ. Приетият указ предвижда също метод на отрезвяване чрез инжектиране на витаминен комплекс. Съветските изтрезвителни центрове, макар и свързани със системата на здравеопазването и с обслужващ фелдшер в персонала си, са били скандално известни с побои и ограбване на затворените лица, което кара властите да затворят всички центрове за изтрезвяване в страната: първо в Украйна (1999 г.), след това в Русия (2011 г.)

През декември 2020 г. руският парламент приема закон, реституиращ практиката на изтрезвителните центрове. Решението е мотивирано от броя на пияниците, които замръзват до смърт при суровите климатични условия в Русия (около 10 000 души годишно).

_{Сградата на изтрезвителния център наул. Буловка, Прага, Чехия}

В Чешката република името на тази институция е Противоалкохолна задържаща станция (Protialkoholní záchytná stanice), наричана жаргонно задръжка или алкохолка. Първият изтрезвителен център в Чехословакия е открит през 1951 г. в болницата „Аполинар“ в Прага от лекарят-психиатър Ярослав Скала; на 15 май 1951 г. в центъра за изтрезвяване е задържан първият му пациент- руски военноморски инженер. Тъй като този център се оказва успешен при тримесечната му пробна експлоатация, подобни отрезвители постепенно започват да се отварят не само в цялата страна, но и в чужбина.

По време на първите 30 години служба, в изтрезвителят в Прага са се лекували над 180 000 души. Други изтрезвители в страната са лекували над 1 000 000 души. По време на пика на разрастване на тези центрове за изтрезвяване в Чехословакия е имало над 63 такива институции.

Дейностите в изтрезвителният център не се покриват от системата за обществено осигуряване (с изключение на медицинските услуги) и клиентите заплащат престоя си сами. Цените за нощувка варират значително в зависимост от различни фактори (например в изтрезвителя в град Опава, използван от Спасителната служба на Моравско-Силезския регион, нощувката достига около 600 чешки крони). Най-скъпата нощувка в изтрезвител в Чехия е в Общинската поликлиника в град Пилзен - 4300 чешки крони.

Към 1 януари 2006 г., според Министерството на здравеопазването, в Чешката република са били в експлоатация 16 изтрезвителни центрове, като най-много са били в Моравско-Силезския регион, 5 на брой.

В по-големите градове в Полша (52 в 2013 г.) съществуват т. нар. „отрезвителни камери“ (Izba wytrzeźwień), които приемат общо 300 000 души годишно. Ако полицаите открият пиян човек, който се скита в близост до железопътни коловози, или в лошо време, те ще се опитат да го върнат у дома. Ако човекът използва насилие или представлява опасност за другите, той ще бъде изпратен в изтрезвителя. Тези центрове начисляват такси точно като хотелите, обикновено с възможно най-високите законови ставки, поради което са известни като „най-скъпият хотел в града“. През 2019 г. най-високата законна такса е 309 zl (около 80 долара) за 24 часа.

Законите в Полша позволяват задържане и пряка принуда, като връзване на легло или използване на усмирителна риза.

В Швейцария опиянени лица могат да бъдат настанени в отрезвителна килия, когато представляват опасност за себе си или обществото. Някои полицейски управления изчисляват такса за използването на техните съоръжения и свързаните с това разходи за персонал, направени от нетрезвото лице. Например, полицията в Цюрих таксува 450-600 швейцарски франка за нощувка в ZAB, или „Цюрихско място за отрезвяване и надзор“ (на немски: Zürcher Ausnüchterungs- und Betreuungsstelle), което неофициално се нарича „хотел Suff“ ("Hotel Booze").

Кантон Цюрих има разходи от 1,7 милиона франка годишно за работата на своите изтрезвителни килии. Ако има правно основание, тези разходи могат поне частично да бъдат прехвърлени на лицето, което трябва да бъде отрезвено под формата на такси, какъвто е случаят в дванадесет кантона.

_{Изтрезвително отделение в Гьотеборг, Швеция, 2012 год.}

Изтрезвителните центрове в Латвийската ССР функционират по съветски образец, който е одобрен със заповед на министъра на вътрешните работи Л. Берия на 4 март 1940 г.

В градовете е имало специални микробуси, чрез които са събирали пияниците по улиците. Милиционерите ги отвеждали в убежище, където са преглеждани от лекар и им е предоставяно легло в затворена „стая“. На сутринта, след попълване на протокола и всички формалности, пациентът е бил освобождаван.

Килия на трезвеността или пияна килия са наименованията на изтрезвителните центрове в Швеция. В тези изолационни отделения, интоксикирани лица могат да останат и да си почиват, в съответствие със Закона за грижите за лица, намиращи се в състояние на алкохолно опиянение и др. Те се срещат в полицейските участъци, както и на круизни фериботи, където пияниците биват държани, докато не бъдат оставени на следващото пристанище. В полицейските изолационни центрове като надзиратели работят цивилни служители, бивши охранителни полицаи. Те полагат труд в съответствие със Закона за задържане.

В Обединеното кралство в някои градове са въведени мобилни отрезвителни автобуси, известни още като „алкохолни автобуси“ (Бристол е първият, който прави това). Нюкасъл нарича своя автобус "безопасно убежище" и го паркира до сградата на организацията за бърза помощ "Сейнт Джон".