News

Това е първият в света музикален инструмент, задвижван от електрически ток, предшественик на съвременния музикален синтезатор.

Прокоп Дивиш (истинско име Вацлав Дивишек) е известен преди всичко с изобретения от него гръмоотвод през 1754 г., но няколко години преди това той изобретява и прави музикален инструмент, като го нарича „Златният Дивиш“ (Zlatý Diviš).

Първото писмено споменаване на инструмента датира от 1753 г., но Дивиш създава своя струнен инструмент още през 1748 г. (според друг източник, през 1730 г.).

Този уникален иструмент е имал 790 метални струни, 3 клавиатури, тройна педална система и бил свързан с електрически уред, наречен Лайденска стъкленица. Инструментът е могъл да наподоби звука на клавесин, на духови и струнни инструменти и е можел да звучи като цял оркестър, а също така е имитирал шум на вятър и дори човешки глас. Направен е само един екземпляр от инструмента, който е закупен от Георг Ламбек – прелат на Лоуцкия манастир в град Зноймо.

Останали са малко документи за този инструмент. Повечето от наличните знания са само кратки и фрагментарни. Самият Дивиш никога не е описал своя "denisdor".

_{Прокоп Дивиш, медна гравюра от Йохан Балцер (1772 г.)}

„Zlatý Diviš" е имал 14 регистри, а сложният му механизъм е бил монтиран в дървен калъф. Размерите на инструмента са били около 150 см дължина, 90 см ширина и 120 см височина. По принцип този инструмент е бил хордофон, а не клавикорд - с други думи струните не се били удряни, а са били дърпани. Окачването и стягането на металните струни е описано като по-сложно от това на клавикорд.

Особеността на този инструмент, според някои източници, се състои в устройство, което позволява на изпълнителя, когато пожелае, да зарежда електрически металните струни, за да промени вида на звука. Други източници твърдят, че инструментът е използвал електромагнити, за да постави металните струни в положение на вибрация, но това твърдение се счита за недостоверно, тъй като електромагнитната индукция е открита и проучена едва през първата половина на XIX век.

На път за Горна Унгария (днешна Словакия), където смятал да задълбочи познанията си по природни науки и астрономия, немският свещеник и богослов Йохан Лудвиг Фрикер се спира при Дивиш, който служи като пастор в енорията в село Пржиметице. Фрикер пише възторжена статия за музикалния инструмент на Дивиш, публикувана в научните новини на Тюбингенският университет (Tübingische Berichte von gelehrten Sachen, XXX, юли 1754, 395), като го нарича „електрически музикален инструмент“.

„Златният Дивиш“ впечатлил император Йозеф II до такава степен, че през 1784 г. по време на конфискацията на имуществото на Лоуцкия манастир в Зноймо, той нарежда инструментът да бъде преместен в дворeца му във Виена, където монахът Норберт Вайзер изнася концерт, свирейки на него. Инструментът не е съхранен до наши дни, следите му се губят в Прешпорок (тогавашното име на Братислава).

През 1759 г., френският йезуитски свещеник Жан-Баптист Тилайе Делаборд изобретява електрическия клавесин, който е най-ранният оцелял музикален инструмент с електричен двигател, предхождан единствено от Denis d'Or – инструментът на Дивиш.