Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update






БЕЗСМЪРТНАТА ВЪЗЛЮБЕНА НА БЕТОВЕН

08.10.2020

По време на престоя си в чешкия град Теплице през 1812 г. немският композитор Лудвиг ван Бетовен пише любовно писмо от десет страници до своя неназована любима, наречено Писмо до безсмъртната Възлюбена, което така и не изпраща.

Самоличността на желания получател отдавна е предмет на нестихващи дискусии.

Бетовен не датира напълно писмото; липсват годината и местоположението. Поради тези причини е било изключително трудно да се определи къде е написано писмото. Бетовен го датира само с думите „Понеделник, 6 юли“. Друга улика за местоположението на писмото е репликата на Бетовен „Трябва да спя като къпан“, след което отсяда на лечение в курорт. А Теплице (по онова време Чехия е част от Австрийската империя и градът носи немското име Теплиц) е балнеокурорт. Той също така споменава, че е искал писмото да бъде транспортирано до „К.“ с дилижанс. „К“ е инициал на град Карлсбад (немското име на Карлови Вари). Всичко това води до предположението, че писмото е написано през юли 1812 г., когато Бетовен всъщност е на балнолечение в град Теплице (където среща Гьоте). Анализът на водния знак на хартиеното писмо, направен през 50-те години на миналия век, окончателно показва че Бетовен използва хартия от същия тип за някои други писма през лятото на 1812 г. - но нито преди, нито след това.

Първоначално Бетовен е живял в Теплице в къщата „При Златното Слънце“ на ул. Бадеплац 72. На 7 юли той се премества в стая в сградата на „При Дъба“ , намираща се на Ланген Гасе 62, главната улица на града. Това се доказва и от писмото на Бетовен, в което той пише в началото: „Апартаментът ми е осигурен до утре“.

Освен това от писмото става ясно, че Бетовен явно се е срещнал с любимата си малко преди това, най-вероятно в Прага , където той е дошъл от Виена от 1 до 3 юли, преди да пътува до Теплице на 4 юли.  

Писмото е написано с молив в три части и е подписано от Бетовен. Намерено е след смъртта му през 1827 г., заедно със завещанието от Хайлигенщат (писмо-завещание на Бетовен до братята му Карл и Йохан) сред книгите, оставени от него в дома му.

Сред възможните адресати на писмото му са Джули Гуичиарди, Антония Брентано, Тереза Малфати и Жозефин Брунсвик.

Джули Гучиарди, хелиогравюра от неизвестен автор.

Джули Гуичиарди е австрийска графиня, която през 1801/02 е ученичка по пиано на Бетовен. Бетовен опознава Джули чрез аристократичното семейство Брунсвик. Той е особено близък приятел със сестрите Тереза и Жозефин Брунсвик. През есента на 1801 г. Бетовен става учител по пиано на Джули и явно се влюбва в нея. Тя вероятно е онова „вълшебно момиче“, за което той разказва на своя приятел от детството Франц Герхард Вегелер в писмо от 16 ноември 1801 г. През 1802 г. той й посвещава Sonata quasi una Fantasia в до- минор оп. 27 No 2, т. нар. „Лунна соната“.

Гуичиарди флиртува с Бетовен, но никога не се интересува сериозно от него и през ноември 1803 г. се омъжва за младия граф Венцел Роберт фон Галенберг.  След това тя пътува с него до Неапол, където семейството остава дълги години. Гуичиарди се завръща във Виена едва през 1822 година. По-късно Бетовен казва на своя секретар и биограф Антон Шиндлер, че Гучиарди „идва при мен да плаче, но аз я отхвърлих“.

Антони Брентано, портрет от Йозеф Карл Щилер, 1808 г.

Антония Брентано (рождено име: Йохана Антония Йозефа Едле фон  Биркенсток, наричана Тони), австрийска колекционерка на изкуство и меценат, е родена и израснала във Виена. Тя е съпруга на богатия френски търговец Франц Брентано, полубрат на писателката Бетина Брентано, която запознава Бетовен със семейството й.

Антония, със съпруга си и едно от децата си, пристига в Прага на 3 юли 1812 г., на път за Карлсбад. Бетовен пристига два дни по-рано. Любовната връзка между композитра и десет години по-младата от него Антония започва през нощта на 3 юли; Бетовен заминава за Теплице на следващия ден.

Бетовен вижда Антония през следващите седмици в Карлсбад и Франценсбад. Но няма доказателства да я е виждал отново след това. По времето, когато той се връща във Виена - през Линц, където е отишъл, за да се опита да попречи на брат си Йохан да се ожени за икономката си - Брентано вече е напуснала Виена, отправяйки се за Франкфурт.

В края на 1812 г. Антония напуска Виена със съпруга си и никога повече не се среща с композитора (няма доказателства за взаимна кореспонденция), въпреки че в по-късна възраст пише и говори за него с топли думи.

Бетовен посвещава на Антония Брентано вариациите на Диабели Op 120. Има доказателства, че той е възнамерявал да й посвети двете си последни сонати за пиано Oп 110 и 111. Почти сигурно е написал цикъла си с песни „До далечната Възлюбена“ с мисъл за нея.

Бетовен посвещава на дъщеря й Максимилиане своята соната за пиано Op 109, а също така пише за нея пиано трио в една част, WoO 39.

Тереза ​​Малфати е австрийска пианистка, дъщеря на виенския търговец Якоб Фридрих Малфати и племенница на лекаря на Бетовен Йохан Баптист Малфати. По-малката й сестра Анна (1792–1869) се омъжва за приятеля на Бетовен Игнац фон Глайхенщайн през 1811 година.

Чрез Глайхенщайн Бетовен влиза в контакт със семейството на Тереза ​​през 1810 г. Бетовен дава уроци по пиано на Тереза, която свири прекрасно, и се влюбва в нея. През 1810 г. композиторът иска ръката ѝ. Тогава той е на 40 години, а тя на 19. Предложението му е отхвърлено. Бетовен посвещава на Тереза Малфати клавирната си пиеса „За Елизе“.

Жозефин Брунсвик, графична миниатюра, преди 1804 г.

Жозефин Брунсвик, родена в унгарската столица Пресбург (днес Братислава, столица на Словакия) унгарска благородничка от немски прооизход, е една от главните жени в живота на Лудвиг ван Бетовен, който й е написал поне четиринадесет любовни писма, някои от тях страстни, датиращи от 1804 до 1810/11 г., в които той я е нарекъл, наред с други неща, „ангел“, „моето всичко“ и неговата „единствена любима“ и се е заклел в нейната „вечна лоялност“. Тъй като тя е единствената жена, за която може да се докаже, че е обичала Бетовен страстно, редица музикални историце я смятат за адресат на прочутото писмо от три части на Бетовен към „безсмъртната възлюбена“, написано на 6/7 юли 1812 г.

Жозефин Брунсвик се омъжва за по-възрастния граф Йоузеф Дейм, от когото ражда четири деца. Бетовен остава редовен семеен посетител. След смъртта на графа през 1804 г. Бетовен започва да посещава Жозефин все по-често и да й пише страстни писма. Жозефин се опитва да запази романтичните им отношения в тайна, но по настояване на семейството й спира да се вижда с композитора. През следващите години Жозефин има нещастен брак с естонския барон Кристоф фон Щакелберг, както и няколко извънбрачни връзки. Въпреки това тя се среща с Бетовен още няколко пъти тайно, вероятно и в Прага през юни 1812 г. Тази среща би могла да бъде стимул за написване на писмото до „безсмъртната Възлюбена“.

След 1812 г. няма информация за каквато и да е любовна връзка на Бетовен.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net