News

Това се случва по време на окупацията на Чехословакия, вследствие на колективно наказание, наложено заради убийството на райхспротектора на Бохемия и Моравия Райнхард Хайдрих от чехословашки дейци на Съпротивата.

След покушението над обергрупенфюрера от СС и началник на Главното управление на имперската сигурност Райнхард Хайдрих, извършено на 27 май 1942 г. от чехословашки диверсанти, по план, изготвен от чехословашкото „правителство в изгнание“, със съдействието на британските разузнавателни служби, терорът на нацистките окупатори срещу чешкия народ ескалира. Обявено е, че всеки, който знае местонахождението на издирваните лица и не ги издаде, ще бъде разстрелян заедно с цялото си семейство. В Прага се провеждат масови обиски, в хода на които биват заловени укриващи се членове на Съпротивата, евреи, комунисти и други преследвани граждани. Разстреляни са 1331 чехи, в това число 201 жени.

Въпреки екзекуциите и претърсванията, извършителите на атентата не са открити. Хайдрих умира от раните си на 4 юни 1942 г. Научавайки за смъртта на Хайдрих, Хитлер е силно разгневен и дава заповед за безкомпромисни действия срещу извършителите на покушението и техните помагачи. В деня на смъртта на райхспротектора нацистите в Бохемия и Моравия вземат решение за безпрецедентна акция на отмъщение; групенфюрерът от СС Карл Херман Франк, амбициозният държавен секретар на канцеларията на райхспротектора и началник на полицията в Бохемия и Моравия, изиграва значителна роля в плана за унищожаването на Лидице.

Село Лидице, намиращо се в областта Централна Бохемия, е избрано за жертва вследствие на лошо стечение на обстоятелствата: на 3 юни Ярослав Пала, собственикът на фабриката за акумулатори в град Слани (окръг Кладно), получава подозрително любовно писмо, адресирано до една от служителките на фабриката, Анна Марусчакова. То гласи: „Скъпа Аничко! Съжалявам, че ви пиша толкова късно и се надявам да ме разберете, защото знаете, че имам много работа и притеснения. Направих това, което исках да направя. Онзи съдбовен ден спах някъде в Чабарна. Аз съм здрав. Ще се видим тази седмица и след това повече няма да се видим. Милан.”

Собственикът на фабриката, или поради убеждение, че авторът на писмото може да бъде замесен в убийството, или поради страх, че това може да е провокация, информира жандармерията и писмото е препратено до Гестапо. Марусчакова, която не е знаела истинското име на любовника си, споменава по време на разпита, наред с други неща, че той я е помолил да поздрави семействата Хоракови и Стрибърни от Лидице, от техните синове, които служат в 311-а бомбардировачна ескадрила в Англия. Това довежда до полицейска акция в Лидице и арест на семействата Хоракови и Стрибърни. Извършените обиски и разпити обаче не разкриват нищо подозрително. На следващия ден Вацлав Ржиха, работник от Врапице, предградие на Кладно, е разпознат като приятел на Марусчакова. Той е искал да прекрати връзката си с нея, защото е женен и се е страхувал, че изневярата му с момиче от близко село ще излезе наяве; затова, с помощта на свои колеги, Вацлав й изпраща писмото, което е трябвало да създаде романтичното впечатление, че е участвал в дейности на Съпротивата и че е отишъл да се крие в гората в планинската местност край Кладно. Скоро на управлението на Гестапо в Кладно става ясно, че Ржиха, Марусчакова и семейство Хоракови нямат нищо общо с убийството на Хайдрих; в Лидице не са открити оръжия, радио или подозрителни лица, след което е подаден съответния доклад в Прага.

Междувременно Карл Херман Франк, надявайки се да укрепи позицията си и да ускори назначаването си за следващия райхспротектор на Бохемия и Моравия, решава да използва Лидице като пример за своя „енергичен подход“. Франк лично представя намерението си на Хитлер на погребението на Хайдрих в Берлин на 9 юни и веднага получава съгласието на фюрера. Лидице е трябвало да бъде опожарено и изтрито от лицето на земята, възрастните мъже да бъдат разстреляни, жените - затворени в концентрационни лагери, а на децата да се даде „правилно възпитание“.

Вечерта на 9 юни Лидице е обградено от подразделения на SS и немската полиция, като не се разрешава на никой от жителите да напуска селото. Командният състав, ръководещ акцията, е следният:

Хауптщурмфюрерът от СС д-р Валтер Якоби (началник на офиса на Службата за сигурност в Прага)

Хауптщурмфюрерът от СС Харалд Висман (началник на службата в Гестапо в Кладно)

Щандартенфюрерът от СС д-р Ханс-Улрих Гешке (началник на офиса на пражкото Гестапо)

Оберщурмфюрерът от СС Макс Росток (началник на Службата за сигурност в Кладно)

Унтерщурмфюрерът от СС Томас Tомсен (представител на началника на Гестапо в Кладно Висман)

Майорът от Защитната полиция Август Марведел (началник на редовната полиция в Кладно)

Оберщурмбанфюрерът от СС Вилхелм Леймер (началник на противопарашутното отделение)

Кметът на Лидице бива принуден да предаде всички общински ценности, а жителите са изведени от домовете им след полунощ. Мъжете над 15-годишна възраст са събрани в мазето и плевнята на фермата на семейство Хоракови. Всички по-ценни неща, коне, добитък, селскостопанска техника и др., са събрани и отведени в съседния град Бущенхрад.

На сутринта на 10 юни 1942 г. К. Х. Франк пристига лично, за да наблюдава ликвидацията на селото. Жените с деца първо са откарани в местното училище, а на разсъмване са извозени с автобуси до физкултурния салон на гимназията в Кладно. Междувременно стените на плевнята в близост до фермата на семейство Хоракови биват облицовани със сламени рогозки и матраци (за предпазване от отразени куршуми) и е подготвен отряд за екзекуция. След това мъжете от Лидице биват изведени на групи (първо петима души, после десет) в съседната градина и са разстреляни там. Общо 173 от тях са убити на това място, включително енорийският свещеник в Лидице Йозеф Штемберка. Най-старият е на 84, най-младият, Йозеф Хроник - на 14 години. Всички къщи, включително училището, църквата и дома на свещеника, са залети с бензин и подпалени.

През следващите седмици и месеци останките от изгорелите сгради биват взривени, унищожени са гробищата, извършена е ексхумацията на труповете, изсечени са дърветата (с изключение на единични крушови дървета в близост до реката), езерото Подхоров е запълнено с отломки и всичко е променено до неузнаваемост. На мястото е изградена полева железопътна линия, за да се заличат развалините. Руслото на реката е изместено на няколко места. Филмовите записи, направени от самите нацисти, все още свидетелстват за разрушителните работи. Районът, където някога е била Лидице, е трябвало да се превърне в голо поле, а името на селото е заличено от картите.

Според постановлението на министъра на вътрешните работи относно промените в официалните наименования на общините и техните части „името на бившето село Лидице в политическия окръг Кладно е обявено за завинаги заличено“.

На 16 юни 1942 г. на стрелбището в Прага-Кобилиси са екзекутирани още 26 жители на Лидице: седем жени и осем мъже от семействата Хоракови и Стрибърни, които са били затворени по-рано, както и девет възрастни мъже, които по време на акцията са били извън Лидице (седем от тях са били на работа, един - в болница, а един се крие в гората няколко дни) и две момчета, за които е установено, че са навършили 15 години.

В Кладно децата от Лидице са преглеждани в продължение на три дни, за да се установи до каква степен са "расово" подходящи за "превъзпитание". Три от тях са изпратени в Кладно, други седем деца под една година са предадени в немско сиропиталище в Прага-Кърчи, останалите 88 са транспортирани в полския град Лодз (през ноември 1940 г. немците го преименуват на Литцманщадт). Останалите 81 деца на 2 юли 1942 г. са прехвърлени в намиращия се наблизо концентрационен лагер за унищожаване на евреи и цигани, разположен в полския град Хелмно и там, вероятно в същия ден, са избити.

Сто осемдесет и четири жени от Лидице, които са били разделени с децата си на 12 юни 1942 г., са транспортирани (с изключение на няколко бременни, временно оставени в Прага) в немския концентрационен лагер Равенсбрюк. Дванадесет други са изпратени в Равенсбрюк през следващите месеци. Петдесет и три жени в Лидице загиват в концентрационни лагери по време на т.нар. маршове на смъртта – форсирани походи, организирани от нацистите, с цел избавяне от пленници и затворници, при които голяма част от участниците умират от изтощение или в резултат на болест.

Общият брой на жертвите в Лидице е 340 души (192 мъже, 60 жени и 88 деца).

След Втората световна война в Чехословакия се завръщат 143 жени от селото, както и 17 деца, чието местонахождение е установено след усърдно издирване от страна на държавните институции.

След предателство на чешки член на Съпротивата местонахождението на извършителите на покушението срещу Хайдрих е разкрито. На 18 юни 1942 г. шестима чешки десантчици се самоубиват, след като са обкръжени от части на СС и Гестапо в православната църква „Св. св. Кирил и Методий“ в Прага, а седмият загива във възникналата престрелка.

Престъпното изтребление в Лидице възмущава целия свят със своето планиране и хладнокръвно изпълнение. Градове и села в Мексико, Бразилия и Съединените щати биват преименувани на Лидице, за да протестират срещу нацисткото престъпление; новородени биват кръщавани с името Лидице. Британските миньори основават движението на Lidice live и организират набиране на средства за възстановяване на селото. Под името Lidice чехословашките танкове се сражават на източния и западния фронт, под същото име във войната участват и самолети. Лидице, заедно с френското село Орадур сюр Глан (унищожено през 1944 г. след като е извършено масово изтребление на населението му), се превръща за световната общественост в един от символите на борбата срещу германския нацизъм.

Събитията в окупираната Чехословакия не остават незабелязани. Малко след убийството на Хайдрих и последвалото унищожение на Лидице, както и опожаряването на чешкото село Лежаки правителствата на Великобритания (5 август) и Франция (29 септември) обявяват Мюнхенското споразумение за невалидно от самото начало. Това споразумение, подписано през 1938 г. от Великобритания, Франция, Германия и Италия уговаря предаването на Судетска област от Чехословакия на Германия.

До 11 февруари 1943 г. военнослужещите от 1-ви отделен чехословашки пехотен батальон, създаден в СССР, събират 100 хиляди рубли. С тези пари са построени два танка („Лидице“ и „Лежаки“), наименувани на двете села, разрушени от нацистите.

През 1943 г. във Великобритания излиза филмът „Тихото село“, разказващ за трагедията в Лидице.

Подбудителят на наказателната акция в Лидице Карл Франк е арестуван от американците през 1945 г., впосредствие е предаден на чехословашките власти. Осъден е на смърт чрез обесване през 1946 г., присъдата е изпълнена същата година. Есесовците, ръководили унищожението на селото Валтер Якоби и Харалд Висман са екзекутирани през 1947 г. Макс Росток също е арестуван от американците, но по-късно успява да избяга. През 1948 г. е арестуван във Франция и е екстрадиран в Чехословакия. През август 1951 г. чехословашки съд го осъжда на смърт. По-късно присъдата е променена на доживотен затвор. През 1960 г. е изпратен в Западна Германия, след като се съгласява да стане шпионин. Умира през 1986 г. Ханс-Улрих Гешке е обявен за мъртъв през 1959 г. Датата и мястото на смъртта му са неизвестни.

Ярослав Пала, собственикът на фабриката, предал писмото на полицията, е арестуван през 1945 г. и през 1947 г. е осъден на доживотен затвор. През 1955 г. присъдата му е променена на 25 години лишаване от свобода. Умира през 1963 г. в затвора в словашкия град Илава.

_{Скулптурна група, изобразяваща убитите деца от Лидице.}

Веднага след освобождението мястото на трагедията в Лидице временно е благоговейно поддържано, а на 10 юни 1945 г., денят на третата годишнина от трагедията, правителството на Чехословакия обещава да построи Лидице наново. Обявен е архитектурен конкурс за благоговейно поддържане на територията на старото Лидице и изграждането на ново село в непосредствена близост. В края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век северозападно от бившето село е построена ново село Лидице, наброяващо 150 фамилни къщи.

Територията на старото село Лидице е обявена за национален паметник на културата; там има музей с целогодишна експозиция, напомняща трагедията в Лидице. Изградена е бронзовата скулптурна композиция, изобразяваща 82-те деца на Лидице, убити в Хелмно.

През 2009 г. унищожените от нацистите чешки села сключват Меморандум за взаимно сътрудничество между опожарените села в Чешката република.

През 2011 г. на екран излиза чешкиат филм „Лидице“, драматичен разказ за събитията в село Лидице.

През юли 2011 г. една от улиците на азербайджанското село Ашаги Агджакенд е преименувана на улица Лидице (азерб. Lidice küçəsi). През 2012 г. там е открит паметник, посветен на трагедията в Лидице.

_{Паметникът в Лидице.}