News

Популяризиран е от цигански музикални оркестри (т.нар. „цигански групи“) в Унгария, Словакия, Словения, Хърватия, Войводина, Карпатска Рутения, Трансилвания и Моравия, както и сред банатските българи.

Названието на танца чардаш (унг. csárdás), произлиза от унгарската дума csárda, която означава "кръчма". Първоначално е описан като древен унгарски народен танц със страстен и див характер, който по-късно се превръща в унгарски национален танц. В действителност обаче той произхожда от народен танц, който отдавна е известен на румънци, моравци (според една теория, чардашът всъщност е словашкия танц одземек) и словаци (танцът мръвеница) под различни имена, а вероятно и унгарци (танцът, наречен вербункош).

_{Чардаш в сръбското Дорослово, Войводина.}

Съществуват мнения, че чардашът е възникнал от танца на хайдутите, унгарските пастири и различни видове бетяри - украински смелчаци, в това число и истински степни разбойници. Сигурно е, че в Унгария този танц се е танцувал в пекарни в селските местности или в изолирани кръчми по полята (но по-скоро в селските кръчми и ханове). Чардаш е било име, с което е наричан притежателя на такава механа. Във всеки регион на Унгария чардашът се е танцувал в различен стил, зависещ от музиката, обувките на танцьорите и т.н.т. Така възниква среднословашкият чардаш (по онова време Словакия е била част от Унгария - т. нар. Горна Унгария). От този танц словаците създават стилизация на чардаша, превръщайки го в бален танц.

В Унгария чардашът също е първоначално народен танц, а впоследствие се разпространява в градовете и се преръща в бален танц.

Може би първото споменаване на въвеждането на чардаш в градската танцова зала е през 1840 г. и се отнася за румънския град Орадеа Маре, където Бедржих Реводицки, вероятно селянин от словашки произход, го репетира за казино-имение. Тогава музиканти от немски и чешки произход създават музиката на този танц в град Пеща, а унгарското му име се разпространява в съседни страни и региони, като по този начин чардашът затъмнява техните подобни народни танци. А унгарците ги „заемат“, за да ги „трансформират“ в народни и по-късно в бални танци.

Първоначално чардашът се състои от три части - бавна, по-жива и бърза. По-късно вече има само две части - бавна и бърза.

_{Чардаш в сръбското село Скореновац, Войводина.}

Чардашът се разпространява почти в цяла Словакия. Днес има два клона на танца - фино-угорският чардаш, или унгарският, и словашкият, които се различават по характер и стил.

Унгарският чардаш има резки движения в сравнение със словашкия и при него се работи повече с горната част на тялото (от кръста нагоре); като цяло е по-трудно да се издържи дълго време. Словашкият чардаш има меки движения и е образно по-богат.

Музиката за чардаш, при която водещ инструмент е цигулката, се характеризира със синкопиран ритъм и неспокойна, тъжна мелодия и орнаментика, което създава спонтанна атмосфера, разкриваща унгарско-циганския й произход. Но печалното звучене е само в началото на танца. Чардашът се състои от патетично въведение lassu (lašů), бавна част lassan (lašan, буквално бавно), последвана от бърза част frisska (friška), чието темпо в 2/4 или 4/4 ескалира до самата граница на възможността за изпълнение и което вдъхновява темпераментните танцьори за взривно тропане с крака, щракане с вътрешните части на петите (щракане с токчета) или с ръце върху определени части на тялото и др. Има и други вариации на темпото: ritka csárdás, sűrű csárdás и szökős csárdás.

Чардашът се танцува от мъже и жени. Танцьорът, който танцува добре чардаш, трябва да изразява страстта, която изпитва към партньора си. Жените са облечени в традиционни широки поли, обикновено яркочервени на цвят, които по време на завъртането на танцьорката придобиват характерна форма. При изпълението на танца се импровизира на място, от всяка двойка поотделно, от соло танцьори, а също и в кръгове от жени, мъже или няколко двойки.

В Чехословашката република през 50-те години чардашът попада сред състезателните бални танци. Танцът намира приложение особено в конкурсите за творчество за народно изкуство, които започват да се провеждат в средата на 50-те години.

Класически композитори като Ференц Лист, Виторио Монти, Йоханес Брамс, Йохан Щраус, Петър Илич Чайковски, Имре Калман и др. се спират на темата за чардаша в своето творчество.

През 1975 г., на вълната на популярността на оперетите на Имре Калман в СССР и в частност на произведението „Царицата на чардаша“, парфюмерийната фабрика „Дзинтарс“ пуска на пазара парфюма „Čardašs“.