News

Оризът японика се консумира главно в Корейския полуостров, Япония и в Северен Китай, докато в повечето други региони оризът индика е доминиращият вид ориз.

Оризовите зърна на сорта японика са по-плътни, по-кръгли и по-твърди от тези на ориз индика. В основата си е съставен от повече от 90% нишесте, като видовете японика са по-абразивни и лъскави от индика тъй като амирозният компонент на нишестето е по-нисък.

Оризът японика също е по-лепкав поради по-високото съдържание на амилопектин, докато индика съдържа повече амилоза. Тази функция прави японика идеален за приготвяне на суши.

Оризът японика може да бъде класифицирани в три подгрупи: японика от умерените региони, японика от тропическите региони (известен също като "яваника") и ароматен японика.

Японика от умерените региони се отглежда в Източна Азия (Китай, Япония, Корея и Тайван), а японика от тропичните региони - в Индонезия, Мадагаскар и Америка, където е бил донесен при търгуването с роби.

_{Зелен японски ориз}

При разкопки в Япония, при руините Итазуке е намерено зърно от карбонизиран ориз отпреди 2000 години. Това оризово зърно, тип японка, се е съдържало в порцеланова купа в корейски стил.

Оризът японика представлява повече от половината от световното производство и износ от Китайската народна република, а в САЩ оризът японика се произвежда само в Калифорния. Основните страни износители са Китайската народна република, САЩ и Австралия.

Китай и Австралия имат малко национални субсидии за отглеждане на японски ориз, но в Съединените щати се дават субсидии, които представляват 50% от приходите от отглеждане на ориз.

Смята се, че японика и индика са били култивирани независимо един от друг от див ориз.

През последните години ДНК анализът на архиологически находки разкрива, че видовете япониски сортове са опитомени в басейна на река Яндзъ.

Широко признато е, че индика и японика се разделят според вида на зърното на ориза. В действителност обаче, дългозърнестите сортове и късозърнестите сортове съществуват в ориза японика и преобладаващото схващане, че късозърнестите сортове са японика, не винаги е правилно.

Японският ориз е сравнително по-устойчив в студен климат от индика. Подходящ е за отглеждане в умерено влажни райони и субарктически райони, където през лятото температурата е сравнително висока. Това е типично краткодневно растение с фотопериодични характеристики и е трудно да се култивира в тропиците, тъй има нарушения в опрашването, когато е изложено на изключително високи температури (около 36 ° C) през периода на цъфтеж.

Разновидност на ориза японика представлява оризът арборио, който се култивира в Италия.

Оризът заема централно място в японската кухня. За нейно начало се приема III в. пр.н.е. – времето, когато там започва отглеждането на ориза.

Освен основна храна, оризът в Япония е бил и платежна единица – чрез него се плащала и заплатата на самураите.

В Япония вкусът на варения ориз е предпочитан от хората и се консумира както като основна храна, така като гарнитура. Тъй като вкусовите му качества не се влошават дори при охлаждане, се използва в такива японски оризови храни като суши, онигири и бенто.

Японският ориз поглъща много вода по време на готвене, а след като е приготвен става мек и лъскав. За всички сортове японски ориз е характерна високата степен на слепване на зърната, което го прави удобен за консумация с пръчици за хранене.

_{Японски черен ориз}

В Япония ориз означава „ориз японика“, а „ориз индика“ често бива наричан тайландски ориз.

Думата „гохан“, която в японския език означава „варен ориз” е синоним на думата „храна”.

Оризът в Япония, също като в Корея и Индия, изпълнява ролята на европейския хляб и се консумира ежедневно, но японците и корейците го ядат с пръчици, а индийците – с пръсти, като преди това смесват оризовите зърна със сочни ястия.

Заради великолепните си вкусови и здравословни качества японският ориз държи висока продажна цена. Това е един от най-скъпият ориз в света.

В една порция японски ориз от 150 гр. се съдържат приблизително толкова мазнини, колкото в 1/3 филийка бял хляб, белтъчини - колкото в половин чаша мляко, калций – колкото в един домат и магнезий – колкото в пет стръка аспержи. Други полезни съставки на японския ориз са витамините от група B и Е, както и желязото и растителните фибри.

От ориз в Япония се правят оризовото виното саке, оризов оцет, оризово брашно и оризови трици.