Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update






В ДЕБРИТЕ НА БЕЛОВЕЖКАТА ГОРА

28.01.2019

Беловежката гора е най-големият запазен остатък от девствения равнинен лес, израснал на територията на Европа от праисторически времена.

През нея минава държавната граница между Полша и Беларус.

През 1979 г. с решение на ЮНЕСКО Беловежкият национален парк (Полша) е включен в Списъка на световното наследство.

По брой на растителни и животински видове Беловежката гора няма равна на себе си в Европа.

Средната възраст на дърветата в горите на Беловежката пуща е 81 години. В някои части на гората дърветата са 250–350 годишни и със ствол до 150 см в диаметър. Съществуват стотици 600-годишни дъбове, 350-годишни ясени и борове и 250-годишни смърчове.

Смърчът е най-високото дърво в гората, достига до 50 м височина. В блатистите заливни низини на реките и низинните блата расте елша. Брезовите гори са предимно в преходни блата - клен, ясен, смърч.



В Беловежката гора има 958 вида васкуларни спорови и семенни растения, 260 вида мъхове и бриофити, регистрирани са над 290 вида лишеи и 570 вида гъби.

В списъка на фауната на Беловежката гора влизат 59 вида бозайници, 227 вида птици, 7 вида влечуги, 11 вида земноводни, 24 вида риби и повече от 11 000 безгръбначни. Тук живее най-голямата популация на eвропейските бизони (зубри) в света. От големите тревопасни животни тук живеят благороден елен, дива свиня, сърна, лосове, вълци, лисици , рисове, язовци, горски буници, видри и др.

В Беловежката гора се намира най-голямата популация на зубри.

Беловежката гора е най-старият резерват в Европа.

В гората се срещат голям брой редки растителни видове ( бяла ела , зимен дъб, петров кръст, астранция, голяма камбана ), животни (бизон, рис, язовец ) и птици ( белоопашат орел , орел змияр, черен щъркел , сив жерав, малък креслив орел, бухал, горска улулица, брадат бухал, врабчова кукумявка, белогръб кълвач, трипръст кълвач, синявица, водно шаварче и много други.

Най-ранното споменаване на Беловежката гора е в Ипатиевската хроника от 983 г. Била е владение на различни средновековни държави – Литовското княжество, Кралство Полша, Реч Посполита, Руската империя. По време на Първата и Втората Световна война е окупирана от германските войски, влизала е в състава на СССР и Полската народна република. На територията й са ловували тевтонски рицари, полски кралски ловци, както и различни бракониери.

Александър III на лов в Беловежката гора, 25 август 1894 г. Автор: Михаил Зичи (1827–1906)

Беловежката гора е изсичана и на изтребване са подлагани всички животни, които я обитават, включително зубрите. Ставала е арена на бойни действия между полски въстаници и руски войски, но въпреки това големи части от нея, съхранили своята тайнственост, са останали и до днес недокоснати от човешка ръка.

Група ловци в Беловежката гора преди началото на царския лов (1897 г.)

Древната гора намира място и в изкуството, тя е тема на руската песен в стил барок-рок „Беловежката гора”, написана през 1974-75 г., изпълнена от група Песняри. Ето и стих от песента:

Тук е нашия родителски дом, отдавна забравен.
И като чувах понякога зовящия глас на предците,
сиви горски птици от далечни векове
аз прелитам до теб, Беловежка гора.


На Беловежката гора е посветена книгата от очерци на Георги Скребицки и Вера Чаплина „В Беловежката гора” (1949). Книгата е предшествана от подробно есе за историята на гората. Преведена е на унгарски, беларуски, чешки и немски езици.

Беловежката гора се споменава и в романа на Хенрик Сенкевич „Потоп“, като непроходима гориста местност и място за подслон на жената и децата на един от героите.

През 1910 год. полско-беларуският художник Антон Каменский създава серия от литографии, озаглавени „Беловежката гора”.




 Ивайло Лазаров
ivobg.net