News

Думата босорка е с унгарски произход, тя от своя страна би могла да идва от тюркските езици – тюркската дума basyrkan означава „нощен кошмар“.

В унгарския език думата boszorkány означава „вещица“, „вещица“, „дух на мъртвите“, „ужас“, „нощен призрак“. Произходът на втората форма е спорен: или е абстракция на първата форма, или обратна заемка от словашки език.

При румънците босорката се нарича босоркой (рум. bosorcoi), това същество се споменава главно в областта Трансилвания. Други варианти на името са: borsocoi, bosorcan, bosorcaie, bosorcă, bosorcaië, borsocaîe, borsocaie, borsocane, bortsokană, bosărcăi, bursucăii.

Румънците казват, че босоркой стават: дете, родено в риза. За да не стане мъртвецът босоркой, съветват да се сложи чесън в устата и върху лицето му, когато е положен в ковчега. Босоркоят може да бъде разпознат по опашката на тялото, на главата или зад ухото.

Разказват, че тези същества могат да се превърнат в заек, куче, вълк, риба или птица. За да се превърне в животно, босоркоят трябва само да подсвирне. Тези босоркои, които са свързани с вятъра, „скитат във ветровете, отгоре“.

Смятало се, че босоркоите крадат мляко от кравите, смучат кръв от хора и говеда, като се опитват да ги прободат със стрела. Съществували са следните наричания срещу отнемането на мляко: „Нека млякото се върне при кравата, както звездите се връщат на небето и както росата идва през нощта, нека босоркоят да не пречи на това“.

_{Босорка с метален нос изобразена на украинска марка.}

Думи с корен босор- присъстват в полската, моравската, словашката и украинската митологии. Думата босорка е известна в украино-карпатския диалект; при това думата вещица се е използвала в Украинските Карпати, с изключение на Верховина и на места, където тези вярвания са практически изчезнали. Думата е известна в голяма част от Словакия, особено в нейната западна и източна част.

В образа на босорките славяните съчетават образите на източнославянските вещици, западнославянската богинка (която извършва подмяна на децата) и южнославянските демони (двоедушници). Смятало се, че колкото повече души се намират в босорката (от една до три), толкова по-силна и вредна е тя. В различни части на украинските Карпати са преобладавали различни представи за босорките: в Закарпатието под понятието босорка се е разбирало главно магьосница и лечителка, а сред бойките и гуцулите - вещица, която краде мляко от кравите. Босорка или босоркун (мъжки вариант на босорката) можел да стане: този, в когото се е вселил духът на мъртвеца или седмото момиче в семейството.

Смятало се, че в едно село количеството босорки и босоркуни е от 2 до 15. Имало места, на които било достатъчно да свирнеш с пръсти, за да се появи каквото и да е количество босорки (Закарпатието). В Закарпатието се е смятало, че босорките са близки до упирите (зли духове), или се е вярвало, че те стават такива след смъртта. Както и всички вещици, босорките винаги умирали трудно. В Украинските Карпати мъжкият образ на босорката обикновено е бил по-положителен от женския, като често босоркуните се противопоставяли на босорките, а тяхната сила се увеличавала след смъртта им, за разлика от женските, чиято сила намалявала.

Смятало се е, че през деня босорките изглеждат красиви, докато през нощта придобиват ужасен вид: набръчкано лице, червени очи, крива уста, космати крака. Босорките също могат да бъде изобразени като жени в бяло, с плоски гърди, дълги тънки ръце и тънки крака, с пилешки крака и опашка. Въпреки, че босорките могат да бъдат от всяка възраст, в митологичните приказки те са по-често възрастни. Смятало се, че босорките имат върколашки способности: могат да се превърнат в жаби, котки, кучета, пилета, прасета, сови, кози, змии, прилепи, в колело или ръжен. Те също могат да бъдат невидими. Също така се е смятало, че босорките разбират от билки и ги събират за собствени нужди.

Според общоприетите народни представи босорките присъстват на шабаш (тържествено нощно събрание на вещиците) при всяко новолуние или в края на месеца. Те летят дотам на метла, клон, ръжен, лопата, дръжка на метла, бъчва. В този случай те излитат винаги през някаква тръба. Също така те могат да се движат в количка, теглена от черни котки, или да яздят превърнат в кон човек. Смятало се, че босорките се придружават от силен вятър. Тези вещерски събирания могат да се провеждат в празни къщи, в дълбоки дерета, на планински върхове, в пещери. Там босорките, заедно с призраците и други, се отдават на оргии. Като цяло босорките обичат да танцуват на лунна светлина.

На босорките се приписват следните дейности: вземане на мляко от крави, вземане на слама, трева, оборски тор от нечий друг двор; събиране роса от пасище върху платно, която след това става мляко; взимане на заем от домакинята по време на отелване; други вреди за стопанството и добитъка; отмъщаване на онези, които ги разпознават; любовни заклинания; отрицателни магьоснически прийоми, болести, смърт, урочасване; сплашване и объркване на хората (в Закарпатието); примамване и убиване на момчета; задушаване през нощта; подмяна на човешко дете със своето собствено - грозно, сълзливо, живеещо само седем години; вземане на мляко от родилка (босорката се докосвала до леглото й; пиела от халбата й – при украинците в Източна Словакия).

На босорките се приписва управлението на климата, вредно и полезно: причиняващ градушка, дъжд, гръмотевици, вятър, бури, суша, пожари; в детските песни дъждът се асоциира с босорките: „босорката бие гадовете“ (украински израз), „босорката бие масло“ (словашки израз); според народното вярване, по време на погребението на босорки вали силно; сушите са причинявани от това, че босорките омагьосват змии, които започват да се бият помежду си, или от това, че връзвали две пера под лявото крило на петела. Смятало се е, че босорките са по-активни в деня на Света Лучия, Бъдни вечер, Богоявление, Гергьовден, четвъртък и петък на Страстната седмица, 1 май, деня на Свети Йоан.

Типичните методи за разпознаване на вещици са посочени и като средство за разпознаване на босорките: поглеждане през ключалката в църквата; изработване на специална пейка между деня на Света Лучия и Коледа, на която по време на коледната служба може да се види босорка; изгаряне на трупи, складирани една по една в същия период; съвпадение на рани – едната върху осакатено животно в Ивановската нощ(празник на източните славяни, посветен на лятното слънцестоене и най-големия разсцвет на природата, отбелязван на 24 юни) и върху жена на следващия ден; способността да ги виждаме е била направена чрез носене на пера от чесън, покълнал през главата на змията. Жена, която е дошла по-рано от полазника (първият посетител в къщата на Коледа, Великден, или по време на някой от есенните и зимните празници в периода между Димитров ден и деня на Тримата влъхви) би могло да я вземат за босорка.

За амулети срещу босорки се считали следните неща: чесън, магданоз, светена вода, сол, свещ, запалена по време на Страстната неделя, венец от класове, бодливи растения, метли и борона – земеделско оръдие, използвано и ритуално; на кравите давали да ядат хляб, изпечен със сушени билки или шипки, тръни, глог; опушвали яслите на животните с изгорелите черупки на ядките, които били изядени на Бъдни вечер. За да не развалят млякото, са го солили ритуално или са слагали в него трикратно прободено парче хляб; воднистото мляко или млякото, в което е попаднала кръв са ги биели с клон от трън или ги прецеждали през него, или през вилица с нож, лежащ напречно. За да се предпазят децата от босорки, на врата им е окачвана торба със сол или вълчи зъб; обръщали ризата им наопаки, поставяли железни предмети в люлката. За защита на къщата се използвали клони от бъз, бряст, цариградско грозде и трънка.