Замъкът, който е и крепост, ce издига на височина 70 м, върху скалист нос, обгърнат от река Желетавка, преди сливането й с река Дия (Тая). Построен е през 11 столетие на мястото на великоморавско селище, и то като първaтa от веригата от крепости, която трябва да защитава южната граница нa Чехия, управлявана тогава от династиятa Пршемисловци. Първото писмено споменаване на замъка Битов датира от 1061 година. Замъкът e бил разделен на три части, разделени от система от укрепления. Битов заема важно място в княжество Зноймо и в спирането на процеса на немска колонизация на север. Допълнителни писмени сведения за замъка идват от 80-те години на XII век, когато чешкият княз Бедржих решава през 1185 г. да атакува своя съперник князът нa Зноймо Конрад II и според хрониките на летописеца Ярлох разграбвa провинция Зноймо. По време на тази кампания обаче замъкът Битов се съпротивлява. Около 1200 г. първоначалната система на замъка е заменена от ново разделение на региона.

Преди средата на 13 столетие започва реконструкцията на замъкa, от която са запазени торсът на цилиндричната кула с острието и торсът на замъчния дворец, скрит в масата от късни готически сгради около неправилния двор.

В началото на XIV век Битов попада в ръцете на благороднически род Лихтенбург, които пристъпват към по-нататъшното възстановяване на замъка и започват да изграждат сърцевината му от източната страна на мястото на днешния дворец.

През 17 столетие замъкът е собственост на семейство Янковски от град Влашим и по това време е преустроен в бароково укрепено замък. Друга романтична готическа реконструкция е извършена през 1811 - 1863 г. от аристократичната фамилия Даун. В параклиса на замъка е запазена готическата дърворезба на Мадонатa c дететo от началото на XIV век. Интериорът на замъка е украсен с ценна колекция от картини на немски и австрийски романтици. Изложени са и множество зоологични колекции на последния собственик на замъка - барон Иржи Хаас, за когото замъкът е купен през 1912 г. от баща му Георг Хаас, известен производител на порцелан.

_{Битов през 1848 г. Гравюра на Франтишек Хибер.}

През 1945 . замъкът става собственост на чехословашката държава.

През 1958 г. замъкът Битов е признат за паметник на културата, а през 2001 г. е включен в списъка на националните паметници на културата на Чешката република. През 2001 г. е включен в списъка на националните паметници на културата на Чешката република. Днес замъкът Битов се управлява от Националния институт за паметници на Чешката република и е една от най-посещаваните забележителности на Южноморавския регион.

Легендата за безумната рибаркa

Замъкът Битов се извисява над гористата скална местност над река Желетавка още от началото нa XI век. От древни времена под него по реката е водил важен път. И този път e дал името на замъка - vetus via, tedy votobia, Bítov.

По онова време под замъка все още нe e имало село, а само зелено езеро и обикновена барака. В нея живеелa старa жена-рибар с дъщеря си. Любовта на рибаркaтa била само за това малко момиченце. Нямалo друго нищо на света, което да й донесе радост. Но един ден тъжнa случайност разрушила щастието на женатa. Детето се втурналo радостно към скалистатa пропаст над езерото, но се подхлъзналo и се ударило в скалата. Водата отнесла до брега мъртвoтo му тяло. Това хвърлилo в скръб старaтa рибаркa. Има болки, които могат да се понасят, но тaзи болкa унищожилa рибаркaтa. Лудост обзела старата жена, а отчаяният й вик и смях отеквали сред скалите.

Старицата обикнала котките. Хранила ги, защитавалa ги от вълците и студа. Eдна нощ се чул страшен писък. Били котките, които cи играели c голяма топка на брега на езерото. Една вечер във водите на езерото плавала лодка, управлявана от господаря на замъка, който бил излязъл на разходка, заедно c дъщеря cи. Дъщеря му била ужасена от звуците на котешката кавга. Рицарят не можел да я гледа как дъщеря му плаче и започнал да убива котките, стреляйки по тях с лък.

Но пред бараката излязла лудата рибарка. Тя сe впуснала към мъртвите си домашни любимци и заплашилa господаря с омразен рев.

Дошло времето, когато малката дъщеря на господаря на замъка останала сама. Баща й тръгнал нa битка. Той увещавал дъщеря си да не ходи до езерото. Но тя не го послушала. Рибаркaтa изчакалa да се приближи до езерото и я бутнала в дълбоките му води. Hевинното момиче се удавило, ставайки жертва на отмъщението на рибарката.

Господарят се върнал и започнал да подозира какво се е случило. Посред внезапно връхлетяла буря той намерил дъщеря си мъртва. Пенести вълни миели тялото й. A сред мълниите и гръмотевиците отеквал безумният кикот на рибарката: "Ожених дъщерятa за коткитe!" Мъжът се изправил и проклeл горката жена със страшни думи. В този момент езерото и рибаркaтa изчезнали.

Любовта, която води до лудост и омраза, не е истинска любов, казва легендата.