News

Власи е общото име на предците на източнороманските народи (румънци, молдовци, аромуни, истро-румънци, мегленити. Първоначално славяните са наричали власи всички романоезични народи. В началото на 20 век чехите и поляците наричали така италианците. В древногерманските езици келтските и романизираните народи са наричани така, етимологията на етнонима се свързва с древните келти.

Власите съставляват основното население на Княжество Влахия (14 - 19 в.), което става част от Обединеното княжество Молдова и Влахия през 1859 г.

Днес на Балканите има няколко етнически групи, които наричат себе си "власи".

_{Областите на разпространение на 4-те балкански романски (влашки) езици.}

Власите, населяващи територията на Карпатите, през 14 век постепенно се разпространяват от съвременна Карпатска Украйна до северната част на Словакия, на юг на Полша, а от 16 век до Моравия (моравски власи). Разселването на власите завършва през 17 век, когато в Словакия те се сливат (асимилират) с местното население.

От етническа гледна точка първоначално тези власи са били с руски и румънски произход, но през 16 век вече са били основно словаци и частично поляци. Това показва, че те са се определяли не по националност, а по начин на живот.

Власите в Словакия идват постепенно главно от изток. Първоначално те пасяли стадата си по върховете на планини хълмове от румънската област Влашко до земите на днешна Украйна. По време на скитанията си те приемат православието или католицизма. Власите отиват далеч на запад най-вече по време на властването на крал Матиас Корвин (1458-1490), който им помага, а след него същото прави и крал Лайош Ягелонски (1516-1526). В писмените източници от този период те се наричат Coloni Valachales или Valachi seu Ruthéni (оттук власи, рутени). Монарсите са имали повече причини да поканят власите на територията на Унгария в по-слабо населените региони Липтов, Орава и Турец. Затова им давали привилегии. Но те били длъжни да ловят разбойници, да плащат данък десятък във вид на месо и сирене. Власите трябвало да охраняват планинските проходи, да участват във военните операции на монарха. Власите не плащали десятък, нямали трудова повинност, нито плащали десятък, защото не били римокатолици. Постепенно те колонизирали северната част на Словакия и достигнали до най-източната част на областта Моравия (Моравска Влахия).

Моравска Влахия е етнографски и културен регион в североизточната част на чешката област Моравия, който се намира близо до границата със Словакия, като граничи на юг с чешката област Моравска Словакия, на запад - с областта Хана, на север - с района Лашко. Заема североизточната част на Злинския край (предимно региона Всетин), най-големият град в региона е Всетин. Регионът е разположен в чешката част на Карпатите (Западните Карпати).

Името Влахия по-рано се е използвало за всички планински райони на Моравия и съседна Силезия, но през 19 век това име е използвано за по-малка територия. Районът има свой източноморавски диалект, който е смесица от чешки и словашки, с осезаемо влияние на румънския език в лексиката. Названието „Влахия“ идва от власите, румънскоговоряща група от народи, които са между 14-ти и 17-ти век емигрират в Моравия, идвайки от териториите на съвременна Румъния и Молдова.

Източна Моравия има специфична история в сравнение с други области на Моравия. Традиционно тази безплодна периферна зона е била рядко населена. През 13 век долините вече са били са заселени. Населението се увеличава само във връзка с исторически процес, наречен влашка колонизация. В края на Средновековието, но особено след 1500 г., са пристигнали овчари, наречени власи,които заселват в икономически неизползвани хълмисти райони. Власите първо се заселват на територията, спадаща днес към района Лашко. Постепенно колонизацията обхванала цяла Източна Моравия.

_{Влашки овчар от Моравия, 1789 г.}

Първоначално влашките пастири са били сравнително свободни хора и са имали добри отношения с аристокрацията. Те плащали специален влашки данък - десятък, а правата им са се гарантирали от т.нар. влашки закон. По икономически причини румънските овчари заселват планински райони в различни славянски територии - първо на Украйна, а по-късно и в Полша, Словакия, а също и на други места. Източна Моравия е последният населен регион във връзка с процеса, известен като влашка колонизация. Навсякъде в славянските райони румънците са се сливали етнически с местното население.

В началото на влашката колонизация Източна Моравия е била обитавана от две групи жители. Долината е била населена - от моравците-планински фермери, а хълмовете -от новодошлите скотовъдци-власи. Скоро и двете групи се сливат в едно. По такъв начин в региона Моравска Влахия моравската и карпатската култура се смесват една с друга.

Концепцията за Влахия с времето постепенно започва да оживява. Тридесетгодишната война и Влашкото въстание също допринасят за нейното разрастване. В края на 1620 г. моравските власи въстават срещу Хабсбургите. Влашкото въстание продължава известно време до 1644 г., когато е кърваво потушено. Във връзка със събитията от онова време терминът Влахия става по-често срещан. В терминологията на благородничеството думата мерин означаваше същото като бунтар или протестиращ човек.

На 6 октомври 1663 г. двеста власи загиват, защитавайки превала Хрозенков от османските нашественици и техните кримско-татарски съюзници, които впоследствие нахлуват в южната част на Влахия, поробвайки местното население.

През 18 век, когато народът въстава срещу религиозния и социален гнет, във Валахия се съхранява тайна евангелска вяра.

Създаването на Чехословакия през 1918 г. намалява отдалечеността и изостаналостта на Влахия, която се озова в средата на новата държава.

По време на Втората световна война в Моравска Влахия действат партизани. По това време германските нацисти изгарят няколко населени места и убиват местните хора. Най-известните от тези селища са Пърлов и Площина.

След войната е осъществена още една индустриализация, която модернизира влашките градове.

От 1925 г. Влашкият музей на открито в Рожнов под Радхоштем картографира историята на Влахия и живота на нейния народ. Всяка година този музей организира много събития, вдъхновени от фолклора, народните обичаи и традиционните занаяти.

Въпреки че се отказват от румънския език (съхранени са само някои думи), власите в Моравска Влахия запазват своята култура (особено архитектурата си, фолклора, народните песни и носии), както и основното си икономическо занимание: отглеждането на овце.

В южната част на най-западната карпатска дъга, където залесените планини Бескиди се сливат в по-нежни хълмове с лозя, Моравска Влахия граничи с областта Моравска Словакия (чеш. Moravské Slovácko ), намираща на границата със Словакия, населена предимно със словаци. Между фолклора и диалекта на моравските словаци и моравските власи има много прилики, но поради различната, по-плоска топография, а оттам и от друг вид земеделие, в Моравска Словакия възниква значително по-различна колонизационна структура и занаятчийство, което поражда и други традиции.

_{Мъжко национално облекло от Моравска Влахия в началото на 20 век.}

Населението на Моравска Влахия традиционно се занимава със животновъдство. Въпреки факта, че животновъдството отдавна се свързва със селското стопанство, което се практикува в долните течения в съседство със Западните Карпати, влашките методи и свързаните с тях традиции за отглеждане на овце и кози са били уникални, например, пашата във високопланинските райони и акцента върху производството на мляко и сиренето бриндза.

Влашкото национално облекло е важна част от етнографията на Чешката република, Словакия и Полша. Местната народна музика е влашка музика, привнесена от Румъния, с примеси от чешки, словашки, полски и немски музикални култури от долините на Татра и Влахия.

Типична за региона Моравска Влахия е т.нар. валашка - брадва, съчетана с къса овчарска пръчка, която все още е символ на отбранителността на влашките планински овчари, които като гранични заселници за известно време са изпълнявали и военно-отбранителни задачи.

Традиционен народен танц, разпространен в региона, е танцът oдземек (слов. odzemоk, също и hajduk; чеш. odzemek), който е популярен и в централната и североизточната част на Словакия, а в Чехия, освен в Моравска Влахия, се среща в южната и централната част на областта Моравия, а също и в по-малка степен в районите Хорнячко и Стражнице.

Названието на танца произхожда от израза „od zeme”, означаващ „от земя”. Представлява поредица от стъпки, подскоци и скокове, които танцьорът изпълнява обикновено с брадва в ръка.

Танцът е включен в списъка на Нематериалното културно наследство на Чешката република. Различни вариации на този тип танц могат да бъдат открити по цялата територия на Карпатите, тъй като присъствието му е тясно свързано с овчарската култура в този район.

Одземек е подвижен танц, в размер 2/4, постепенно ускоряващо се темпо, започвайки от andante и завършвайки in vivo allegro. Песента, придружаваща танца, всъщност е само една мелодия. Характерни за танца са: голямо вътрешно напрежение, регулярен ритъм, ускорено темпо, мобилност, акробатична ловкост и голям брой фигури, които танцьорът взаимно комбинира в зависимост от физическите си способности, настроение и способност да импровизира. Танцува се с т.нар krpcich – меки кожени обувки, представляващи част от моравската народна носия.

Танцът се заражда като начин за прекарване на времето на младите момчета по пасищата – те свирели на дудуци и гайди и тренирали за пъргавина. Те танцували също и с брадвата, наречена валашка, в резултат на което възниква танц, наречен „obuškový”, различаващ се от танца одземек именно по наличието на оръжие в ръката на танцьора.

Танцът одземек е споменат за пръв път в писмени източници през 1514 г. Изпълнявали са го също войници и разбойници, държащи в ръка меч, брадва, а понякога и гега. Този танц придобива популярност през XVI—XVIII век, когато започва да го танцува и аристокацията.

Мелодията (песента „Hopsa chlapci od země“ ), под която е обичайно да се танцува танцовото изпълнение, е записана още през XIV век. Първите киноснимки на танца са направени по случай голямото откриване на Влашкия музей на открито, състоял се в чешкия град Рожньов под Радхоштем през 1925 г.

За акомпанимент на танца одземек се използват гайди, понякога гайди с дудук, а също и барабан. Типична за този танц е и музиката, изпълнявана на кларинет (флейта, тромпет) и струнни инструменти (т.нар «hudecká muzika»)- От втората половината от XIX век, гайдата е заменена с цимбали, които от началото ХХ век са вече част от обичайния музикален съпровод на танца. Духов оркестър не се използва никога.

Одземек е предимно индивидуален танц, но са възможни варианти в квартети, в групи, а в редки случаи - и по двойки, както и с участието на жени. По време на изпълнението на танца танцьорите могат да използват брадви, бастуни,коси, метли, шапки и бутилки.

В наши дни ежегодно се провеждат няколко конкурса в изпълнение на одземек, като най-важният конкурс се организира всяка странна година в рамките на фестивала „Rožnovské slavnosti„ град Рожньов под Радхоштем и всяка четна година в рамките на фестивала „Vsetínský krpec” в град Всетин. Състезанието се провежда в две категории: оdzemek и„obuškový” . Само самодейните танцьори, които не са членове на професионални състави, могат да участват и в двете категории.

Всяка година в музея на открито във Валашкия музей по открито небе се провежда семинар по обучение в одземек, наречен Škola mladých odzemkářů (Училище за млади танцьори на одземек).

Световноизвестният чешки композитор Антонин Дворжак е включил този танц в своето творчество.