Чесънът освобождава смесица от химически съединения, наречени сулфиди. Тези летливи молекули му придават специфичния и остър аромат. Когато приготвяме ястие с чесън, сулфидните молекули се издигат във въздуха и изпълват стаята с приятна миризма. Когато вкусим от ястието, летливите вещества достигат до рецепторите в носа ни и предизвикват у нас приятно усещане. Миризмата е това, което ни кара да харесваме чесъна. Но когато същата тази миризма излиза от устата на друг човек, за нас това е непривично и мозъкът ни го класифицира като отблъскващо.

А как летливите молекули се оказват във въздуха, който издишваме.

"Приготвянето" на чесновия дъх започва в стомаха. Там стомашните сокове разрушават чесъна, освобождавайки сулфиди и други вещества, като витамини и минерали. Повечето от тези молекули преминават към червата за допълнителна обработка, но една малка молекула, наречена алил метил сулфид (AMS) - е достатъчно малка, за да се промъкне през стените на стомаха и да попадне в кръвта.

AMS е само един от многото компоненти, създаващи характерния аромат на чесъна. Но това е единственото, което е достатъчно малко, за да премине през стените на стомаха и кръвоносните съдове и да попадне в кръвта толкова бързо. По същия безпроблемен начин малките летливи молекули успяват да се промъкнат в белите ни дробове, където да се смесят с въглеродния диоксид, който предстои да издишаме. Така получаваме дъх с аромат на чесън и то в продължение на часове.

Но има и няколко храни, които могат да ни спасят. Консумацията на ябълки, маруля или мента значително намалява концентрацията на AMS в дъха ни. Тези храни съдържат фенолни съединения, които се свързват със сулфидите и ги правят прекалено големи, за да преминат през стените на стомаха.

 Ваньо Янков

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |