Град Прещице се намира в Пилзенския край на Чешката република, в окръг Пилзен, на 20 км южно от гр. Пилзен, на река Ухлава. В неговите околности, в средата на XIX век, започва отглеждането на чернопетниста порода свине, която носи името на града.

Чернопетнистото прасе от Прещице (чеш. černostrakaté přeštické prase) е оригинална чешка порода клепоухи свине, която вероятно е създадено чрез кръстосването на породите чешко прасе (чешко гребенесто) и швабско-халско цветно прасе (баварско), което е отгледано около 1850 г. в окръзите Прещице, Клатови и Домажлице. За по-нататъшното му отглеждане са използвани няколко породи – Berkshire, Yorkshire, Cornwall, Sussex, Linkolnshire, Malgalika.

Според наличните източници чернопетнистата порода прасета от Прещице е осигурявала производството на месо в Западна Бохемия и други съседни региони от 1890 г. до 60-те години на XX век.

Тази отлична работа на фермерите и развъдчиците от Прещице прави тази петниста порода известна, а по този начин и самия град, и ги включва във всички специализирани селскостопански учебници по света. В памет на тази порода прасета и в чест на отличната работа на фермерите и животновъдите от Прещице, две глинени прасета са поставени на пиедестал в района на бившата земеделска кооперация близо до главния път от Прещице до град Клатов.

Преди Втората световна война от породата се е произвеждала прочутата пражка шунка. В сравнение с други породи расте по-бавно и има повече мазнини. Днес породата се счита за гурме деликатес, месото има по-широк слой мазнина по ръба и по-изразена решетка. Това обуславя постигането на много повече нежност и сочност след обработката му.

По време на Втората световна война обаче фермите и условията за отглеждане на тези свине са силно намалени и унищожени. След Втората световна война започва възстановяването на свиневъдството в Прещице.

_{Чернопетнисто прасе от Прещице в зоопарка в Пилзен}

През 1952 г. е изготвен план от зоотехническата комисия на Чехословашката академия на селскостопанските науки, която след щателни предварителни измервания, претегляне и дегустация на месото от всички породи свине в тогавашна Чехословакия, определя като основна породата чешко бяло благородно прасе, която е имала като цяло по-добри параметри от чернопетнистото прасе от Прещице. От този момент нататък развъждането на чернопетнистата порода намалява количествено, въпреки че от 1952 до 1964 г. се извършва по-нататъшно нейно усъвършенстване.

През 1964 г. чернопетнистата порода свине от Прещице е призната за отделна порода. В следващия период е извършено по-нататъшно усъвършенстване чрез кръстосване с породата Pietrain (завършена през 1972 г.) и породата Saddleback (1980 г.).

През 1992 г. чернопетнистата порода свине от Прещице е призната за генетичен източник. Делът му в общото производство на свине за клане в Чехия е само около 4%.

От 1996 г. породата се отглежда „на място“, като генетичен ресурс в затворена популация и служи като генетичен резерв, с популация от 330 до 350 свине майки и 35 до 45 нерези за разплод, в 12 ферми. Освен това все още може да се намери в няколко други ферми за нуждите на пазара.

През 2010 г. е имало само 5 от тези ферми.

_{Статуите на чернопетнистите прасета в Прещице}

Днес отглеждането на тази порода е изоставено главно поради по-високия слой мазнини, който е характерен за тази порода. Преди това свинската мас се е използвала в готварството, била е много търсена, но днес най-важното е добивът на месо. В това отношение прасетата от Прещице вече не могат да се конкурират с месните хибриди. Днес, въпреки че е разрешено чифтосването на различни породи със свине майки от чернопетнистата порода, напр. Pietrain, за да се постигне по-голяма мускулна маса, възникват проблеми с плодовитостта и устойчивостта прасето на стрес. Друг недостатък на прасето от Прещице е оцветяването на кожата, относно по-нататъшното й търговско използване.

Любопитно

Повече от 100 години всеки ерген от Прещице е бил наричан подигравателно „прещицки глиган“. Покойният чешки актьор Индржих Плахта, който отива в този град, за да посети свои роднини, отговоря на подиграващите се хора от името на всички ергени от Прещице. На 29.09.1942 г., намиращ се в бившия ресторант „U Brčků“ (До Бръчку), на ул. „Похорска“, срещу църквата, след няколко чаши вино, той пише на гърба на една от картините, изложени там, следния текст: „Радвам се, че ме причислявате към глиганите. Нека бъдем глигани, само да не сме свине. Привет, ваш Индржих Плахта".

_{Статуите на чернопетнистите прасета, намиращи се на ул. „Хлавкова“ в Прещице}

Скулптурата на прасетата

Скулптурата на чернопетнистите прасета от Прещице е създадена през 1957 г. по повод селскостопанско изложение, на което за първи път е представена отгледаната порода чернопетнисти прасета от Прещице. Тази скулптура стои пред бившата сграда на обединената земеделска кооперация в Прещице.

Скулптурата е дело на моравския скулптор и керамист Ярослав Подмол (1924–1995). Създадена е през 1957 г. за селскостопанската изложба „Пилзенско – изграждане на социализъм“, където за първи път е показана изложба на чернопетнисти прасета от Прещице, отглеждани в същия град.

Първоначалният план за разполагане на скулптурите след края на изложбата е бил площадът. Предвиждало се е да бъдат включени в нов фонтан, който е трябвало да замени стария фонтан със статуята на Св. Вацлав, но това намерение бива отхвърлено от органите за съхранение на историята. После за кратко статуята е стояла пред кметството, но заради подигравките на хората е преместена в ъгъла на площада. От 1970 до 1975 г. офисите на Единната земеделска кооперация са се намирали на ул. „Похорска“ и скулптурата е поставена пред тази сграда.

През март 2020 г., по време на пандемията от covid-19 в Чехия, на глинените прасета са поставени големи маски, подсигурени от жена, жител на Прещице.

Скулптурата стои до главния път от Прещице до Клатов пред сградата на ул. „Хлавкова“а № 33. Тя е уникална не само по своя мотив, но и по своята производствена техника. Изработена е от керамична глина, която е изпечена и глазирана. Работата не е подписана. Твърди се, че авторът не е подписал произведението си, поради пропорциите на скулптурите, които не съответстват на прототипа. Височината на скулптурата е 75 см, ширината и дълбочината 120 см. Статуите имат напукани крака, някои от пукнатините са поправени.

Скулптурата с двете прасета се е превърнала в един от символите на града. Но жителите на Прещице са разделени в отношението сикъм нея. Някои я гледат с презрение, а други ги гледат с чувство на гордост. Напоследък обаче се увеличава броят на хората, които са се запознали с историята на чернопетнистите прасета от Прещице и осъзнават значението им за града.