News

Важен мозъчен сигнал, свързан с дългосрочната памет, е нарушен при лишени от сън плъхове. Това обяснява защо лошият сън влошава паметта. Дори „отспиването“ след безсънни нощи може да не е достатъчно, за да върне този сигнал. Тези резултати, публикувани в Nature, предполагат, че има "критичен прозорец за обработка на паметта" и ако той бъде пропуснат, изгубената информация няма да бъде запомнена. В бъдеще тези открития могат да доведат до разработването на целеви лечения за подобряване на паметта.

Мозъчните неврони рядко действат самостоятелно, често образувайки вид „оркестър“. Един пример е възбуждането на импулсни вълни, когато голяма група неврони се активира с изключителна синхронност, след това втора и така нататък, на свой ред с определено темпо. Тези импулси възникват в хипокампуса, област от мозъка, която играе ключова роля във формирането на паметта. Смята се, че този ритъм улеснява комуникацията с неокортекса, където се съхраняват дългосрочните спомени.

Някои от тези вълни са ускорено повторение на мозъчната активност, настъпила по време на някои събития, случили се преди време. Например, когато животно посещава определено място, специфична група от неврони в хипокампуса се задейства в синхрон. По-късно същите неврони могат да генерират импулни вълни и те изглежда възпроизвеждат фрагменти от това преживяване.

Когато тези импулси са били подтискани, мишките са имали проблеми с паметта, а когато са били усилени, паметта се е подобрявала. Изследователите също така са забелязали, че такива импулси обикновено се появяват по време на дълбок сън, както и по време на будно състояние. Импулсите по време на сън изглеждат особено важни за превръщането на краткосрочните преживявания в дългосрочни спомени.

За да разберат как лошият сън влияе на паметта, учените са записали хипокампалната активност при седем плъха, поставени в лабиринтите в продължение на няколко седмици. Тогава на някои животни не им е било позволено да спят, а други са имали възможност да спят колкото си искат.

Плъховете, които са били многократно събуждани, са имали същите или дори по-високи нива на активност на пулсации на мозъчни вълни от гризачите, които са спали нормално. Но при първите импулсите са били по-слаби и по-малко организирани, показвайки забележимо намаляване на повторението. След като лишените от сън животни са спали два дни, невронните модели са се възстановили, но никога не достигнали нивата на животните, които са спали нормално.

Изследванията показват, че спомените всъщност се запазват, след като самото преживяване е изживяно и след това е имало време за обработка. Така че ако учите за изпит цяла нощ, това може да не е добра идея.

От друга страна, прекъсването на съня може да се използва, за да се предотврати създаването на спомени в дългосрочната памет. Това може да бъде полезно за хора, които са преживели нещо травматично.