В ранните дни на християнството различни групи християни празнували Великден на различни дати. Всички са били съгласни, че Исус Христос е бил разпнат и че Великден празнува неговото възкресение няколко дни по-късно. Но ранните християни в Мала Азия са определяли датата на неговото разпъване на кръста на първия ден от еврейския празник Пасха - "Песах" на иврит - който празнува освобождението на еврейския народ от робството в Египет.

Според еврейския календар Пасхата започва на 15 нисан, но първоначално е била празнувана на 14 нисан, което съответства на първото пълнолуние на пролетта. В християнството последната вечеря на Исус е била пасхална трапеза, която той споделя с учениците си в нощта преди разпятието си.

На Запад обаче ранните християни са определяли възкресението в първия ден от седмицата след Пасха - Великден - и са смятали, че разпъването на кръста е станало два дни по-рано, на Разпети петък. Всички други Великденски дати, включително Цветница - неделята преди Великден, която празнува пристигането на Исус в Йерусалим - се основават на променящата се дата на Великден.

Но това означава, че ранните западни християни са празнували Великден в първата неделя след 14-ия ден на Нисан, което може да е няколко дни след като ранните източни християни са го празнували.

Тъй като споровете за определяне на датите на Великден станали разгорещени, през 325 г. сл. Хр. Първият Никейски събор се опитва да ги разреши.

Освен стандартизирането на датите на Великден, съветът в Никея искал да разграничи изчисляването от еврейския календар, който по това време се смятал за остатък от друга религия.

Решението на съвета било да обвърже определянето на Великден с пролетното равноденствие, което се случва всяка година на 20 или 21 март.

Формулата, определена от Никейския събор, все още се използва днес: Великденската неделя трябва да бъде в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие - което сега означава, че за западните християни Великден се пада във всяка неделя между 22 март и 25 април.

Една и съща формула се използва от Католическата църква (и повечето протестантски църкви) и източноправославните църкви, но разликата е, че те сега използват различни календари: Католическата църква и повечето протестанти използват Григорианския календар, реформа, въведена от папа Григорий XIII през 1582 г., но православните църкви все още използват Юлианския календар, който е въведен от Юлий Цезар през 46 г. пр.н.е.

Резултатът е, че в различните части на света се спазват различни дати за Великден, въпреки всички усилия за стандартизирането им.

 Ваньо Янков

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |