Освен тези шеговити названия, с които са известни чехословашките автобуси, има и едно друго, българско прозвище, дадено на Шкода 76 РТО – стар автобус от този модел, произведен през 1965 г., боядисан в червено, с бял покрив и в бяло около прозорците, както и с бели ленти в предната част, изпълняващ аварийни функции в Пловдив и през новия век, е добре познат на местните хора с названието си, дадено му от жителите на града – „Калинката“.

Шкода 706 РТО (Škoda 706 RTO) е чешки автобус, произвеждан в Чехословакия – в периода между 1958 и 1972 г. Производител на този модел Шкода е националната компания Кароса (Karosa). Първият прототип е направен още през 1956 г. Съкращението РТО (на чешки: RTO – Rámový Trambusový Osobní) означава трамбусен пътнически автобус с рама. Трамбус е обозначението на вид кабина на камион, където водачът седи над или пред предните колела. Името вероятно произлиза от комбинацията от думите „трам“ (трамвай) и „бус“ (автобус), тъй като тази каросерия се появява за първи път на тези превозни средства.

Чехословашката компания Шкода винаги е произвеждала автобуси и камиони с номер 706 още преди Втората световна война. В края на 40-те години на миналия век Шкода пуска нови модели с това име, но облечени в каросерия, произведена по лиценз на компанията Кароса.

Škoda 706 RTO е направен на базата на камион Škoda 706 RT. Той заменя предишния Škoda 706 RO, пуснат на пазара през 1947 г., направен на базата на камиона Škoda 706 R. Впоследствие този автобус е заменен от автобуси Karosa 11, произвеждани във версиите SM - SL & ŠD.

В Чехословакия компаниите ЛИАЗ (шаси и двигател) и Kaроса (каросерия и монтаж) участват в производството на автобуса 706 RTO. От 1958 г. в Държавния завод за производство на автомобилни части (SVA) в град Холишов се извършват основни ремонти на автобуси Шкода 706 РO, по време на които каросерии тип РTO, произведени в Холишов, се монтират на първоначалното шаси, като по този начин де факто се създава нов автобус. Между 1967 и 1972 г. заводът в Холишов произвежда свои собствени 706 автобуса RTO-SVA на шаси от ЛИАЗ.

_{Автобус Шкода се движи по улица в Прага, Чехословакия, 1967}

Производството на автобуси Шкода 706 RTO приключва в град Високе Мит през 1970 г. (от 1964 до 1968 г. автобусите от новия тип ŠM 11 се произвеждат едновременно във Високе Мит, докато през 1970 г. серията РTO е била напълно заменена от производството на автобуси от модела Karosa ŠL 11), но дълги години след това техните шасита и двигатели са били доставяни например в Полша за конструирането на автобусите Jelcz (Йелч) 272 и 041. Лицензното производство в Полша приключва през 1977 г.

На пръв поглед забележимата разлика между полския Jelcz и чехословашките Škoda са фаровете. Автомобилите Škoda 706 RTO имат предни светлини, заоблени според линията на каросерията, докато автомобилите Jelcz имат прави светлини, стърчащи от каросерията.

От 1959 г. до 1986 г. Шкода 706 РТО се произвежда и по лиценз в Полша от фабриката Jelcz (Йелч) като Jelcz 043 (с прозвище ″краставица″).

Автобусът 706 RTO се произвежда под марката Шкода, тъй като до началото на производството на серията Š в Кароса (средата на 60-те години), автобусите, произведени в Чехословакия, се обозначават с марката на двигателя.

Общо 14 451 706 автомобила РTO са произведени в Kaроса. Към това обаче е необходимо да се добавят автобуси и каросерии, произведени в завода в Холишов и в ЛИАЗ в град Яблонец над Нисоу (район Риновице).

Още в началото на 90-те години няколко десетки нови двигатели 706 се произвеждат годишно като резервни части за първоначалните машини в ЛИАЗ.

Шкода 706 RTO вече не се управлява от никакви органи за обществен транспорт, но много от тях се експлоатират като исторически превозни средства. Последната такава Шкода, използвана в обществения транспорт в Прага, е спряна от движение през 1978 г., а последните екземпляри, използвани за обществен транспорт в Чехословакия – през 1986 г.

Конструкция

Автобусът Шкода 760 РТО е двуосен и има трамбусна, полусамоносеща каросерия (чиято стоманена рамка е електрозаварена), лежаща върху носеща рама. Двигателят е разположен отпред до водача, а задният мост се задвижва от дълъг задвижващ вал.

Каросерията на автомобила е покрита от пресовани профили. Входът в автобуса се осигурявал от една или две (в зависимост от варианта) врати, разположени от дясната страна, които са се управлявали механично или електропневматично от водача или кондуктора. Шофьорът също е имал собствена врата от лявата страна, която е водела директно до неговото място. Интериорът на колата е бил облицован с умакарт (първоначално това е наименованието на чехословашката (чешка) търговска марка Umacart, което е съкращение от изкуствен картон), е вид изолационен или покриващ материал, ламинат под високо налягане), а покривът – с перфорирани дървесни влакна. Вариантите MTZ, MEX и KAR са били адаптирани за теглене на автобусни ремаркета (Karosa B 40, Jelcz PO-1 E).

Много често се твърди, че дизайнът на каросерията на Шкода 706 РТО е дело на Отакар Диблик – чешки дизайнер, завършил архитектура и строително инженерство в Техническия университет „Д-р Е. Бенеш“ в град Бърно, Чехословакия. Това обаче не е съвсем вярно: Диблик започва да работи в Кароса едва когато автобусът е бил почти завършен, така че той участва повече в детайлите, отколкото в цялостното художествено решение. Също така е много малко вероятно опитни дизайнери от времената на компанията Содомка, бивш производител на автомобилни каросерии, да са доставили създаването на каросерията на специалист, току-що завършил висшето си образование. По-скоро горното твърдение се основава на факта, че Диблик всъщност е създал интериора на специална луксозна версия на автобуса, изложен на Expo 58 в Брюксел, където спечелва награда. Предназначен е за 24 седящи пътници, оборудването му включва телевизор и тоалетна и кухня в задната част. Името на Диблик вероятно по-късно е било неточно приложено към цялата серия от автобусите Шкода PTO.

_{Румънски съчленен автобус, направен от два автобуса 706 RTO MEX, Букурещ, 1970.}

В първия автобус Шкода 706 РТО след основен ремонт ламинираните седалки са заменени с тапицирани такива. През 60-те години на миналия век тези автобуси получават малка кутийка за табела с номер на ред в предния край под предното стъкло. След въвеждането на самообслужването са монтирани предупредителни светлини отстрани на вратата отвън. Автобусите от този модел са преминали от 1 до 3 основни ремонта през целия период на експлоатацията им. От около 1967 г. по-старите автобуси са боядисани с бяла лента в частта на прозореца при пребоядисване.

Благодарение на монополната позиция на компанията Кароса, автомобилите 706 PTO се появяват във всички чехословашки градове и по междуградските и междуградските линии на Чехословашкия автомобилен държавен транспорт. Последните 706 автобуса PTO пристигат в централните региони на словашката част на Чехословакия и в окръг Всетин (в чешката част на страната) през 1986 г.

Тези автобуси биват изнасяни в чужбина (напр. в Куба, Египет, Боливия, Румъния, Афганистан, Тунис и много други страни). Автобусите Шкода от серията 706 са една от най-продаваните серии автобуси в Източна Европа през 60-те и 70-те години на XX век. Единичният вариант на автобуса има 36 седящи места.

Автобусите Шкода 706 са най-разпространените вносни автобуси в България между 1965 и 1980 г. Градският вариант на този модел е използвана в почти всички български градове и е представлявала голяма част от общия парк на градския транспорт. Освен в градски условия, са били внасяни и модели Шкода, които са били използвани и за туристически и междуградски превози. В някои области броят на тези автобуси през 70-те години надминава тези на българските автобуси Чавдар (тук трябва да се отбележи, че направата на първия български следвоенен автобус, произведен на 1 май 1948 г. в работилницата в Ботевград, наречена няколко години по-късно „Чавдар“, е базирана на шаси от Шкода РTO. Автобусите Чавдар М-80 и М-81, проектирани в София, също са базирани на товарно шаси Шкода, като серийното им производство, започнало през 1968 г., достига до 400 – 500 броя годишно).

Букурещката транспортна компания ИТБ (ITB – Interpredera Transport Bucureşti) разработва и произвежда съчленени автобуси на базата на полския модел Йелч (Jelcz AP 02), сглобен от два модела Шкода 706 RTO MEX. Между 1965 и 1968 г. около 150 автомобила са създадени по този начин.

През 60-те години до 3000 автобуса Шкода 706 РТО са били изнасяни за ГДР всяка година.

_{Škoda 706 RTO CAR s ремарке Jelcz P-01E, град Острава, Чехия, 2008}

Шкода 706 PTO е изнасяна и в други социалистически страни като Китай и Северна Корея. Това е бил един от видните модели автобуси в китайската столица Пекин. В Северна Корея има запазени два такива автобуси – единият в столицата Пхенян. И двете Шкоди са били управлявани от Ким Ир Сен – основател на страната е неин пръв държавен лидер.

През 1961 г. е представен прототипът на автобусното ремарке Kaроса НO 80, получено от автобуса Шкода 706 РTO. Но масово производство така и не започва.

В Чехословакия автобусни ремаркета, прикачени към автобуси Шкода 706 РTO (преди това и към други модели, включително тролейбуси) се използват до 1970 г. Използвани са например полски ремаркета Jelcz или чешки ремаркета Karosa B 40.

В днешни дни използването на автобусното ремарке е забранено от законодателството на Чешката република.

Много автобуси Шкода 706 РTO са запазени до днес, доста от които са притежание на частни колекционери.

Варианти

Автобусите 706 RTO са произвеждани в четири варианта: 706 RTO MTZ (градски вътрешен), 706 RTO MEX (градски експортен), 706 RTO KAR (междуградски линии) и 706 RTO LUX (междуградски автобус за дълги разстояния). Последната модификация на 706 RTO е бил съчлененият автобус Škoda 706 RTO-K, произведен в един екземпляр.

МТЗ – градски автобус за вътрешни пътници. Разполага с две сгъваеми двукрили врати с електропневматично управление. Модификацията MTZ се доставя на всички транспортни компании в Чехословакия и е предназначена предимно за използване в градския обществен транспорт. Някои автобуси (в зависимост от оператора) са били оборудвани и с място за кондуктор.

Капацитет: 20 до 39 места (пътническите седалки са подредени предимно 2+1, по изключение 2+2), 43 до 58 правостоящи

Размери: дължина 10 810 мм, ширина 2 500 мм, височина 2 900 мм

Тегло: готови 8,590 кг, товароносимост 5,810 кг, общо 14,400 кг

Максимална скорост: 65 км/ч

Разход на гориво: 28 л/100 км

MEX – градски автобус, предназначен за износ. Вариантът MEX не се различава много от MTZ. Разликите са били само в детайлите (напр. автобусите, предназначени за Куба са имали масивни брони), някои автомобили MEX дори са се движили по пътищата на редица чехословашки градове.

KAR – версия за междуградски линеен транспорт, т.е. основно като автомобили, движещи се по пътищата на Чехословашкия държавен автомобилен транспорт, но този вариант е закупен в по-малки количества и от някои оператори на обществения транспорт. Има една електропневматично задвижвана врата (двукрила, произведена в град Високе Мит, четирикрилна, произведена в Холишов), тапицирани с кожа седалки и носач на мрежа за съхранение над тях. Има разпределение на покрива (багажник). Вариантът KAR е бил най-многобройният от всички модификации.

Капацитет: места 41+2 (седалка 2+2), правостоящи 38

Размери: дължина 10 810 мм, ширина 2 500 мм, височина 3 180 мм

Тегло: в режим на готовност 8700 кг, товароносимост 5700 кг, общо 14400 кг

Максимална скорост: 75 км/ч

Разход на гориво: 26 л/100 км

LUX – версия за превоз на дълги разстояния, използвана по национални и международни линии на дълги разстояния. Има една механична врата. Седалките са с пружинирани възглавници, накланящи се облегалки и подлакътници. Зад седалките има мрежи за дребни вещи и пепелници. Седалките и стените са тапицирани с кожа, прозорците са с пердета. Има остъклени преходни арки между покрива и стените, вероятно и покрива – тази версия може да се види в известния чехословашки филм от 1957 г. „Флоренц 13.30“ (чешка комедия, в която се разказва историята на по-голяма група хора, които пътуват с луксозен автобус Шкода 706 РTO от Прага–Флоренц до Карлови Вари).

Капацитет: 38+2 места

Размери: дължина 10 810 мм, ширина 2 500 мм, височина 2 980 мм

Тегло: в режим на готовност 8950 кг, товароносимост 3850 кг, общо 12 800 кг

Максимална скорост: 85 км/ч

Разход на гориво: 23 л/100 км