News

Йозеф Питер е роден на 28 февруари 1881 г. в гр. Kостелец над Черними леси, недалеч от Прага, Австро-Унгария, като шестото от десетте деца на бакалина Бохумил Питер, собственик на магазин, в който се е продавало брашно и зърнени култури, и неговата съпруга Антония Питерова, по баща Полакова. Учи в Училището по приложни изкуства в Прага при професорите Иржи Стрибал и Бедржих Клуге и след това в Училището по приложни изкуства в гр. Смихов при проф. Емил Хумпейс. Между 1900 и 1902 г. работи като литограф в печатницата на Вацлав Нойберт в пражкото предградие Смихов.

На 21 ноември 1908 г. Йозеф Питер сключва брак с Ема Храдска. През 1909 г. заминава да работи като учител в България по покана на неотдавна основаното Държавно рисувално училище, като се премества със семейството си в София. От 25 октомври 1909 г. до 31 декември 1913 г. работи като майстор по графични изкуства в Държавното художествено-индустриално училище в София, като практически първият академично образован график в страната. След като се установява там, той се регистрира официално под името Йосиф и започва да се подписва така. На 12 юли 1913 г. е назначен за редовен преподавател в Държавното художествено-индустриално училище в София.

Подписва договора за приемане на длъжността на 15 октомври 1913 г., където до 15 октомври 1921 г. ръководи специалното графично отделение. В допълнение към преподаването на литография, той също въвежда изучаването на техника на офорта. Заедно с него в училището са работили и чешките художници Иван (Ян) Мърквичка и Ярослав Вешин.

На 9 април 1918 г. на семейство Питер се ражда дъщеря Вера, а на 9 април 1922 г. син Владимир.

_{Йозеф Питер: От България (1915)}

Рисува сюжети от София и околностите, създава серия от рисунки и графики с пейзажи и като създава серии от рисунки и печатна графика с пейзажи и изобразява местното шопско население, паметници и сцени от ежедневието. През 1913 г. излиза от печат албума „Изгледи от София”, съдържащ негови рисунки и графики (джамията със старата баня, Народния театър, църквата „Св. София”, Орлов мост, вътрешността на църквата „Св. Петка”).

През 1914 г. създава поредица от рисунки, офорти и литографии от Одрин и Цариград. Негови ученици са известни по-късно художници и графици Николай Райнов, Стоян Райнов, Васил Захариев, Георги Железаров, Емануил Ракаров, Петър Морозов и др.

През 1921 г. Питер се завръща в новосъздадената три години по-рано Чехословакия и на 1 ноември започва работа като технически директор в графичната и печатарска фирма „Нойберт &; синове“, вече преименувана на „Графичен завод В. Нойберт и синове“, със седалище в Смихов, Прага.

Йозеф Питер умира на 4 април 1925 г. в Прага на 44-годишна възраст в резултат на грип. Погребан е на гробището Винохради.

В началото на XX век българското изкуство едва прави първите си стъпки и ролята на Йозеф Питер е неоценима за началото на българската графика. Заедно със своите сънародници и колеги от българската живописна школа - преподавателите по живопис Иван Мърквичка и Ярослав Вешин - Питер принадлежи към основоположниците на модерното българско изобразително изкуство от началото на XX век. Tой е един от първите творци в българската живопис, който използва като основен мотив в творбите си сюжети и теми от стара София, която вече вижда идилично и възприема емоционално. Творбите му свидетелстват за изключителен талант и високо професионално владеене на сложни графични техники. Въпреки че по това време графиката все още не е популярна като форма на свободно художествено творчество, Питер създава графични листове, впечатляващи от днешна гледна точка със своето техническо съвършенство и модерен пластичен език.

_{Йозеф Питр със съпругата си Ема Храдска, 1915 г.}

Йозеф Питер поставя началото на печатната графика в България, пръв преподавател е по графика в Държавното художествено-индустриално училище, ръководител е на графичния отдел, когато то вече е с друго име – Държавна художествена академия. Той допринася съществено за развитието на системата на художественото образование, както и на приложната графика в България (банкноти, ценни книжа и др.).

Въпреки че Националната галерия в София съхранява богата колекция от художествено наследство на Йозеф Питер, дарено през 1986 г. от дъщеря му и сина му – рисунки, акварели, маслени бои, използвана графика, самият той все още е известен само на ограничен кръг български специалисти и колекционери.

От 17 септември до 25 октомври 2015 г. Националната галерия в София и Българският културен институт - Прага представят изложба в София, на която публиката за първи път се запознава с творчеството на Йозеф Питер. Включени са над 200 творби от графичната колекция на Националната галерия и от частни сбирки. Запазеният ценен документален материал в семейния архив на внука на художника – Вацлав Питер от Прага, също за първи път влиза в научно обращение.

Изложбата в Националната галерия прави възможно завръщането на този изключителен художник, обикнал България като своя родина. Публикуван е луксозен албум каталог на български, чешки и английски език.

Между 23 септември и 22 октомври в Националната галерия (Двореца) от 18. 30 ч. са проведени цикъл лекции, чиято тематика е свързана с творчеството на Йосиф Питер и българското изкуство от началото на ХХ век.

Във връзка с отбелязването на 95-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Чехословакия, Посолството на Република България в Чешката република и Българският културен институт в Прага, в сътрудничество с Националната галерия в София и кмета на община Прага-6 е представяна изложбата „Йозеф Питер 1881-1925“ в галерия „Вила Пеле” и галерията на Българския културен институт в Прага.

Експозицията с творби на художника в престижната галерия „Вила Пеле“ е открита на 4 ноември 2015 г.в присъствието на посланици, представители на чешки институции, културните и академичните среди, медиите и българската общност в Прага.

Книгата-албум „Йосиф Питер (1881 – 1925)”, която съпътства едноименната изложба, е представена на 5 ноември в галерията на Българския културен институт в Прага. Изданието съдържа повече от 200 репродукции на произведения и документи на художника. Повечето от тях са изложени в галерия „Вила Пеле” и галерията на института.