Микропластмасата е навсякъде: във водата, в почвата и във въздуха. Най-малките от тези частици теоретично могат да преминат кръвно-мозъчната бариера, да проникнат в клетките и да се натрупат в мозъка. Изследователи от университета Дюк в Дърам (Северна Каролина) показаха, че нанопластиката може да допринесе за развитието на болестта на Паркинсон. Резултатите са публикувани в специализираното списание „Science Advances” .

Екипът на Андрю Уест изследва как малки частици от пластмасовия полистирен взаимодействат с алфа-синуклеина. Този протеин е нормален компонент на нервните клетки на мозъка, но може да се отложи необичайно в тях, което е типично за болестта на Паркинсон и подобни невродегенеративни заболявания като деменция с телца на Леви.

В лабораторни експерименти - включително с култивирани неврони и мишки - екипът установи, че частиците, които са по-малки от микрометър, се свързват здраво с болестотворните протеини и ускоряват тяхното слепване. Те проникват в нервните клетки и нарушават функцията на лизозомите. Това са клетъчни органели, които съдържат храносмилателни ензими и обикновено разграждат и рециклират биомолекули. Ако прочистването на невроните не работи правилно, мозъка е застрашен от сериозни заболявания като болестта на Паркинсон .

Проучването предполага, че микро- и нанопластмасите представляват "ново токсикологично предизвикателство" по отношение на риска и прогресирането на болестта на Паркинсон. Това е притеснително, защото концентрацията на тези замърсители във водата и храните се увеличава.

Полистиролът, изследван в експеримента, е широко използвана пластмаса, която се съдържа например в прибори за еднократна употреба или в чаши за кафе и се използва като опаковъчен материал под марката „стиропор“. Особено когато пластмасата се изхвърля небрежно, през годините от вятъра и времето се създават микроскопични частици, които натоварват екосистемите и дори влияят върху образуването на облаци .

Експериментите не доказват дали пластмасовите частици причиняват подобни щети на човешкото тяло. Това е така, защото е много трудно да се докаже. Технологията, необходима за наблюдение на нанопластмаси, е все още на много ранен етап. Проучванията обаче показват, че частиците циркулират в нашите дихателни пътища и навлизат в кръвта .

Паркинсоновата болест вече е едно от най-честите невродегенеративни заболявания. Според прогнозите броят на болните ще се удвои до 2030 г. 

Много данни предполагат, че факторите на околната среда могат да играят важна роля при болестта на Паркинсон. Микро- и нанопластиката отдавна се подозира, че причиняват рак и автоимунни заболявания. 

 Ваньо Янков

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |