Компанията Тузекс е аналог на някогашното българско предприятие Кореком. Магазини от този тип са съществували и в други социалистически държави. В Полша това са били Pewex и Baltona, Berjozka в СССР, Intershop и Genex в Източна Германия, Intertourist в Унгария, Comturist в Румъния, а в Китай – т.нар. Магазини на дружбата.

Името Tuzex е акроним, образуван от думите tuzemský export (вътрешен износ).

Тузекс (на чешки и словашки: Tuzex/TUZEX), наричано също и външнотърговско предприятие Tузекс, акционерно дружество Tузекс или просто Tузекс, е компания, която е разполагала с мрежа от магазини на дребно, където са се предлагали предимно западни стоки и в по-малка степен местни стоки, предназначени за износ, особено такива, които иначе не са били налични или са липсвали в търговската мрежа на Чехословакия. Продавали са се стоки и според индивидуалните изисквания на клиентите.

По онова време Тузекс е практически единственото място, където западната потребителска електроника, храна, превозни средства, дрехи, козметика са били достъпни в продължение на десетилетия. В началото стоките са се продавали там в малки количества, но постепенно магазините на дружеството стават много популярни.

Корекцията на митническите тарифи подкрепя Tузекс, така че закупуването на стоки в Tузекс е било по-изгодно от вноса им от чужбина.

През по-голямата част от периода на социализма в Чехословакия жителите на страната са имали възможност официално да получават валута само в брой (като валута), тъй като частни валутни сметки не са съществували. Гражданите, които са придобивали валутите (особено западните валути, които популярно са били наричани "твърда мена"), в чужбина или от свои роднини, емигрирали на Запад, са имали задължението впоследствие (в рамките на 15 дни след придобиването им) да бъдат обменени в банка за крони или ваучери на неизгоден обменен курс. Според официалната диаграма на обменния курс, кроната е била много силна и следователно не си е струвало и затова чуждестранните роднини са предпочитали да изпращат вкъщи колети със стоки, а не пари.

Поради различни икономически проблеми Чехословакия е страдала от липса на твърда валута и затова през зимата на 1957 г. Централният комитет на Комунистическата партия на Чехословакия и правителството няколко пъти се занимават с този проблем. Резултатът е бил политическа благословия за странното външнотърговско предприятие Tузекс. Съществуването на дружеството е трябвало да гарантира, че валутите от населението, както и от "обменните" чужденци (туристи или посетители) в крайна сметка ще бъдат получени от държавата, така че валутите да бъдат обменени за ваучери или крони. Официалните бонове (ваучерите за покупки на Tузекс) не е могло да се обменят дори за крони и са били валидни само на територията на Чехословашката република. Официалният обменен курс и надценките са гарантирали, че държавата реализира повече от 100% печалба от всички тези сделки.

Официално тези, които са работили например в чужбина и са имали валутна сметка, която са конвертирали във ваучери или от чрез връщане на валута след завръщане от задгранична командировка, са имали възможност официално да получат ваучери.

Дейността на дружеството се е състояла предимно от търговия на дребно. В Tузекс покупките са е извършвали или директно с чуждестранна валута, или - много по-често - с ваучери, официално наречени "ваучери за покупка", които популярно са били наричани (тузексови) бонове. Те са се издавали от Tузекс и от името на дружеството и т.нар „банки за обмен на чуждестранна валута“ и „места за обмен на чуждестранна валута“ (т.е. банки и специални заведения за обмен на чуждестранна валута) са ги обменяли за чуждестранна валута, валути или злато. Стойността на ваучерите е била изписана в чехословашки крони.

През 80-те години ваучерите са бил валидни за срок от една година. В първите години от съществуването на Tузекс обаче ваучерите са били валидни само 3 месеца. Освен официалната продажба на инкасо ваучери за валута или злато на посочените по-горе места, е била разширена и черната им продажба (и за крони) – продавали са ги (освен нормална валута) т.н. обменници, първо на скрити места, по-късно явно пред магазините на Tузекс. Държавата най-вече е толерирала тази дейност. Използването на ваучери за покупки е било от полза за гражданите и защото при закупуването им се е удържала значителна надбавка, която иначе се е плащала на държавата при обмяна на чуждестранна валута за (нормални) крони.

Държавата е подпомагала функционирането на Тузекс, например, като е определяла високи вносни мита, за да обезсърчи хората да внасят стоки от чужбина и да ги мотивира да обменят чуждестранна валута срещу ваучери за покупка. Трябва също така да се каже, че притежанието на чуждестранна валута е било официално незаконно в Чехословакия в смисъл, че всеки гражданин е бил длъжен да продаде чуждестранна валута на чехословашката банка в рамките на 15 дни след придобиването на тази валута (или след завръщането от чужбина) (особено в замяна на крони или за ваучери за покупки).

_{Логото но Тузекс}

Хората, които не са имали достъп до валути (по-голямата част от населението), са можели да купуват ваучери само на черния пазар от нелегални търговци, на чешки и словашки жаргонно наричани вѐкслаци (veksláci), означаващо обменници, чейнчаджии. Те, чрез получаване на достъп до валути (от туристи, чужденци, роднини в чужбина и т.н.) и облигации, са създавали незаконен черен пазар, където цената на облигациите се е определяла от търсенето и предлагането. Търговската надбавка на обменниците е била стотици проценти, което се е дължало на факта, че официалната продажна цена на валутите е била почти четири пъти по-висока от официалния курс към момента на закупуването им, благодарение на надбавката за развитие на туризма. Разликата между официалния обменен курс и курса, при който хората са били готови да купуват, е била 4 до 5 пъти от това, което представлява цената на една облигация в крони. Обменниците са ограбвали държавата от печалбата, която е трябвало да получат чрез банките и Tузекс.

Освен това не всички стоки в Tузекс са били закупени от държавата в чужбина (достатъчно е било да се продадат недостатъчно стоки, произведени в Чехословакия).

Дружеството Tузекс традиционно е обслужвало чуждестранните посолства в Чехословакия и чехословашките посолства в чужбина. През 1989 г. е съществувала и услуга за поръчки, която е позволявала закупуване на стоки от Запада от чужди каталози.

Твърдата валута се е представяла в Tузекс чрез списък с чуждестранни валути, поставен в магазина до касата, които приемали като плащане в брой. Валутите са се променяли с времето и това също е зависело от конкретния магазин, но навсякъде са се приемали американски долари и германски марки. Ваучери са могли да бъдат получени за средства в чуждестранна валута, които Чехословашката държавна банка закупува в съответствие с разпоредбите за валута в съответствие с валидния обменен курс, или за други средства в чуждестранна валута съгласно условията, установени от Чехословашката държавна банка. В тази банка е било възможно да се обменят валути или чуждестранни валути, но само тези, „които банката обикновено купува“ за ваучери за пазаруване в Tузекс според обменния курс.

Предпочитаните чуждестранни валути през 1987 г. са следните: ATS - Австрийски шилинг, BEL – белгийски франк, CAD - канадски долар, CHF – швейцарски франк, DEM – немска марка, FRF – френски франк, GBP - лира стерлинги, ITL - италианска лира, NLG – холандски гулден, NOK - норвежка крона, SEK – шведска крона, USD - американски долар.

С тези валути също е било възможно да се купуват самолетни билети, билети за пътуване и кораб с чужда валута. Следователно тези валути представляват твърда валута в Tузекс през 1987 г.

Други държави, чиито валути банката закупува, са били следните: Финландия, Япония, Югославия, Португалия, Гърция и Швейцария.

Очевидно също е било възможно да се плаща с тези чуждестранни валути директно в магазините на Tузекс, но тези случаи са били по-редки.

Седалището на компанията Тузекс е било в столицата Прага. Предприятието е представлявало отделно юридическо лице. Принадлежало е на Министерството на външната търговия. Дружеството се е управлявало и е било представлявана външно от генералния директор, който е бил назначаван и освобождаван от министъра на външната търговия; генералният директор е бил лично отговорен пред министъра на външната търговия. Министърът на външната търговия е имал властта да назначи един или повече заместник-генерални директори.

Според текста на постановлението от 1970 г. основната дейност на Tузекс е търговията на дребно в страната и чужбина на стоки от всякакъв вид в чуждестранна валута. Продуктите, които продава, са внасяни от Tузекс чрез външнотърговски организации или директно. Дружеството е имало право да внася директно ексклузивни продукти и новости в асортимента за въвеждащи продажби и стоки според индивидуалните изисквания на клиента. Tузекс също е било упълномощавано да продава стоки в избрани заведения на други компании и организации, които са специално упълномощени да правят това от съответния централен орган. Изразът "за чуждестранни валути" е включвал освен продажбите на валути (особено долари) и продажбите на т.нар. "инкасови ваучери на външнотърговско дружество TУЗЕКС". Те са дефинирани в съответния указ от 1981 г.

Търсенето на някои видове стоки в Tузекс косвено е отразявало състоянието на вътрешния пазар. В него е имало много липсващи елементи. Асортиментът се е състоял от смесени стоки. От храни, през козметика, дрехи до потребителски стоки за дълготрайна употреба. Стоките в Tузекс са били смятани за изключителни и често са били в недостиг. За такива са се считали чуждите храни, алкохол и цигари, които били няколко пъти по-скъпи от продаваните в нормалните магазини и затова са служели добре за подкупи. В допълнение, чуждестранните перални машини, потребителска електроника и автомобили са били смятани за продукти с по-високо качество и надеждност. През 80-те години на XX век изостаналостта на Източния блок в развитието и производството на съвременна електроника се проявява напълно. Поради това е имало търсене на видеорекордери и цветни телевизори в Tузекс, въпреки че те са били много скъпи стоки.

През 1988 г. 2/3 от асортимента са вносни стоки, предимно от несоциалистически страни, 1/3 са чехословашки стоки, предназначени за износ. До 1988 г. Tузекс има 170 магазина и годишни продажби от $250 милиона. През същата година в 170 магазина на Tузекс в цяла Чехословакия миналата година биват продадени 60 000 телевизора, 30 000 видеорекордери и плейъри и 10 000 персонални компютри.

_{Бившето седалище на Tузекс в Братислава, улица „Горки“ 9.}

Някои стоки и марки от Tузекс стават легендарни. През 1968 г. на рафтовете на магазините се появяват първите дънки на италианската компания Rifle. Дънките се превръщат в най-купуваното облекло в Tузекс, особено сред младите хора, и по този начин също символ на дънките изобщо. Други марки, които пристигат в Tузекс по-късно (Wrangler, Levi's & Straus, HIS, Mustang), също са били наричани "rifle". Подобно на "Rifle" немските производители на автомобили Simca, Renault и други придобиват култов статус.

До 1962 г. в Чехословакия закупуването на автомобил е зависело от ваучер - разрешение за закупуване на превозно средство, издадено от националния комитет. Плановата икономика на социализма е характерна с това, че е има излишък от стоки, което никой не би искал, и недостиг на стоки, за които хората биха били готови да похарчат спестяванията си. Автомобилите са били лукс и за закупуването им е имало опашка.

През 60-те години чехословашката Mототехника продава предимно Шкода, Москвич, Волга, Вартбург, Трабант и Татра.

Западните автомобили през 60-те години, продавани в Тузекс, са представени от следните модели: Hillman Minx, Simca Aronde, Simca 1300, 1500, 1301 и 1501, Fiat 500, 600, 850, 125 1300, 1500, Ford Taunus, Ford Cortina 1300, Renault 8, 16 и 6 и Saab 96.

През 70-години в Мототехника се продават и Лада, Дачия, Застава и полски Фиат. Въпреки че ценовите листи на Мототехника са съдържали автомобили от марките Fiat, Renault, Ford, Simca и Chrysler, западното производство е било насочено основно към Tузекс. Парадоксът обаче е бил в това, че дружеството Tузекс е продавало автомобили през мрежата на Мототехника, така че е трябвало да се плаща само във валута в Tузекс.

През 70-те години в Тузекс се продават следните чуждестранни автомобили: Fiat 124 Sport Coupé [Fiat 125p, 126p, 127, 128, 131, Simca 1301 и 1307, Chrysler 160 и 180, Talbot Horizon, Toyota Corona, Renault 5, 12, 15, 17 и 20, Austin Alegro и Сааб 99. Някои от тях (Фиат, Рено, Форд) се появяват и в ценовите листи на Мототехника. В края на 70-те години в Tuzex вече е било възможно да се поръча "практически всяка кола, но със съответните пречки и такси".

През 80-те години са добавени следните модели: Renault 9, 11 и 21, Peugeot 205, Fiat Uno, Ford Escort и Sierra, Volvo 340, Daewoo Racer и Toyota Corolla. През 1988 г. офертата вече включва немски автомобили (Opel Kadett 1.4 LS, VW, BMW, Mercedes), както и по-новите Peugeot 309 GLD и Volvo 360. В словашката част на страната тези немски автомобили са се продавали само в Братислава и Кошице, а в чешката част – в Прага и в Бърно.

Едва в края на 80-те години някои модели е могло да бъдат закупени срещу чехословашки крони в Мототехника, след чакане по списък.

Закупуваните в Tузекс автомобили са предимно експортни модели, като предлагането на чуждестранни марки надхвърля. Практически всеки автомобил, нов или употребяван, е могло да бъде поръчан в Tузекс. Много интересни екземпляри влизат в обращение чрез Tузекс. Например Citroën GS, Saab 99, Ford Cortina, Austin Allegro, Volvo 360GL и бестселърите от осемдесетте години Fiat Uno, Ford Escort, Peugeot 205 и Peugeot 309 или Renault 5. Автомобили са закупени в Tузекс от почти всички известни личности в страната – актьори, певци, спортисти и др.

Tузекс в сътрудничество с компанията Benzina например започва да продава ваучери за бензин на чуждестранни моторизирани туристи, които те е трябвало да използват вместо да плащат във валута.

Предшественици на Tузекс

В резултат на неуспешното извършване на девалвацията на чехословашката крона след войната и последвалите нарастващи проблеми на централно контролираната икономика, се стига до това, че кроната става скъпа за чужди държави и по този начин недостиг на чуждестранни валута възниква в Чехословакия. През 1948 г. в универсалните магазини за първи път са създадени така наречените EX отдели, предлагащи на чужденците луксозни стоки срещу чуждестранна валута. Година по-късно тези отдели се преобразуват в предприятието Дарекс (Darex - съкращение на darčekový export, което означава „подаръчен износ“), което по-късно се отделя като самостоятелно акционерно (т.е. акционерно) дружество. След няколко месеца чехословашките граждани също са могли да пазаруват там или за чуждестранна валута, или за злато. Държавата е искала да мотивира населението да не иска стоки от свои чуждестранни роднини, а валута, която след това да похарчи в Чехословакия, като по този начин да реши проблема с липсата на валута. Първоначално чуждестранната валута се е купувала по такъв начин, че държавата е обменяла такава валута в крони и е добавяла потвърждение за обмен към гражданина и с това потвърждение са се извършвали покупки (официално) за крони в магазин Дарекс. Когато хората започват да заобикалят тази система, биват въведени ваучери, които гражданите са получавали от държавата в замяна на чуждестранна валута; след това са се използвали за закупуване на стоки в магазини Дарекс. Същата система по-късно работи в Tузекс (т.нар. бонове).

След чехословашката валутна реформа през 1953 г. Дарекс престава да съществува. Въпреки факта, че кроната девалвира, обменният курс на кроната става още по-неблагоприятен от преди и по този начин кроната отново е била твърде скъпа. В средата на 50-те години на миналия век тя кулминира с липсата на валута на държавата за поддържане на посолства в чужбина. След определени преходни мерки държавата най-накрая решава да създаде компанията Tузекс, която е имала сходно предназначение като Дарекс.

_{Ваучер за покупка (бон) на стойност 5 чехословашки крони в магазин Tузекс.}

Tузекс е създадено като т.нар външнотърговско предприятие (за кратко съществува като акционерно дружество) на 1 юли 1957 г. съгласно Указ № 122/1957 на Ú. л., след това в периода от 1 януари 1969 г. до 31 декември 1970 г., въз основа на постановление на министъра на външната търговия 202/1968 Сб. „за определяне на Tузекс, акционерно дружество, за извършване на някои външни сделки“ се преобразува в акционерно дружество, което се основава на постановление на министъра на външната търговия 163/1970 Coll. "за създаване на външнотърговско предприятие Тузекс", ликвидирано на 1 януари 1971 г. и преобразувано отново във външнотърговско предприятие.

Първият магазин на Тузекс е бил отворен в чешката част на Чехословакия, в столицата Прага. Дейността на Tузекс в словашката част на страната започва през 1957 г. в Братислава.

Благодарение на Tузекс биват издадени и първите разплащателни карти в историята на Чехия. През 1988 г. Живностенска банка издава т. нар. разпоредителни карти за сметки в Tузекс, които се използват за безналични плащания в магазините на Тузекс и за събиране на ваучери за покупка в клонове на тогавашната Държавна банка на Чехословакия и Чехословашката търговска банка.

След Кадифената/Нежната революция, след която търговията с чужбина и чуждестранни валути става безплатна за всички, предметът на дейност на фирмата престава да бъде уникален. Ваучерите за покупки биват премахнати през 1992 г.

През август 1991 г. външнотърговско дружество TUZEX се преобразува в акционерно дружество TUZEX, a.s. със седалище в Прага, което е в ликвидация от 26 март 1998 г. (от 2015 г.)

От март 1993 г., два месеца след разделянето на Чехословакия, тази компания със седалище в Чехия е активна в Словакия чрез организационна единица, регистрирана под името TUZEX a.s., организационна единица за Словашката република. През 2015 г. предприемачът Ото Фиамин обявява възраждането на марката Tuzex, създавайки компанията Tuzex.cz.

В годините 2006-2012 г. под тази марка работят туристическа агенция и бизнес със стоки и услуги по поръчка.

В средата на 2014 г. правата и търговската марка преминават към компанията TUZEX CZ s.r.o., която по това време е била готова да възроди тази марка през 2016 г.