В корейската митология за Тангун/Дангун (단군; 檀君) , известен също и като Тангун Уангьом (단군왕검; 檀君王儉) се казва, че е „внук на небето“ и „син на мечка“.

Най-ранната записана версия на легендата за Тангун се появява в корейския сборник за митове, народни приказки и исторически разкази „Самгук Юса“ от XIII век, който цитира китайската „Книга на Уей“ и изгубения исторически запис на Корея „Гоги“ (고기; 古; буквално „Древен запис“). Потвърдено е обаче, че няма съответен запис в китайската „Книга на Уей“. Съществуват около седемнадесет религиозни групи, които се фокусират върху поклонението на Тангун.

Корейците смятат деня, в който Тангун основава Кочосон, първата корейска династия, за национален празник и го наричат Гечонджол (개천절; 開天節). (Денят, в който се отвори небето). Празнува се на 3 октомври. Това е религиозна годишнина, започната от религиозното движение Деджонгьо (대종교; 大倧教), почитащо Тангун. Гечонджол е ден за отбелязване на основаването на държавата Кочосон от Тангун, но 3 октомври всъщност не е датата, на която Кочосон е основан.

Много корейски историци считат Тангун и бог Тенгри за етимологично идентични.

Легендата за родословието на Тангун започва с неговия дядо Хуанин (환인/桓因), „Господарят на небето“. Хуанин е имал син, Хуанунг (환웅/ ханджа: 桓雄), който е копнеел да живее на земята сред долините и планините. Хуанин позволява на Хуанунг и ана 3000 последователи да слязат в планината Mьохьнг-сан, където Хуанунг основава Синси (신시/ханджа: 神市, „Божият град“). Заедно със своите служители на облаците, дъжда и вятъра, той въвежда закони и морални кодекси и учи хората на различни изкуства, медицина и земеделие. Легендата приписва развитието на акупунктурата и моксотерапията на Тангун.

Тигър и мечка се помолват на Хуанунг да станат хора. След като чул молитвите им, Хуанунг им дал двадесет скилидки чесън и връзка пелин, като им наредил да ядат само тази свещена храна и да стоят далеч от слънчевата светлина в продължение на 100 дни. Тигърът се отказва след около двадесет дни и напуска пещерата. Мечката обаче издържала и се превърнала в жена. Твърди се, че мечката и тигърът представляват две племена, търсещи благоволението на небесния принц. Жената-мечка – Унгньо, (хангул; 웅녀/ханджа: 熊女) бива благодарна и прави дарения на Хуанунг. Въпреки това, тя не е имала съпруг и не след дълго се натъжава и се помолва под "божествената бреза" Шиндансу (на корейски: 신단수; ханджа: 神檀樹), за да бъде благословена с дете. Хуанунг, трогнат от нейните молитви, я взема за своя жена и скоро тя ражда син на име Тангун Уангьом. Тангун се възкачва на трона, построява оградения със стени град Асадал, разположен близо до град Пхенян (местоположението е спорно), и нарича кралството Чосон – наричано днес Кочосон „Стар/Древен Чосон“ (고조선, ханджа: 古朝鮮), за да не да се бърка с по-късното кралство Чосон (조선, ханджа: 朝鮮), което е създадено приблизително 2000 години по-късно. След това премества столицата си в Асадал на планината Паегак или планината Гунхол.

_{Портрет на Тангун (от Че Йонг-син, XIX–XX век}

Биографията на Тангун отразява интереса на хората от Тангун Чосон (Кочосон) по това време към установяване на легитимността на кралството на Кочосон и достойнството на страната. Кралят на Кочосон провежда ритуал в чест на своя бог на предците всяка година. Скоро митът за Тангун става политическата идеология на периода Кочосон и ритуалът има функция на политическо събрание.

Според „Самгук Юса“ Тангун започва да управлява през 2333 г. пр.н.е. д., според описанието в „Донггук Toнгдам” (1485) през 50-ата година от управлението на китайския император Яо. Други източници дават различни дати, но всички те поставят началото на управлението на Тангун по време на управлението на Яо (2357 г. пр. н. е. - 2256 г. пр. н. е.). Според някои източници Тангун е живял 1908 години, според други („Индже шиджу”) - 1048.

До 1961 г. официалната южнокорейска ера (за номериране на годините) се нарича Танги (на корейски: 단기; ханджа: 檀紀), която започва през 2333 г. пр.н.е. Последователите на Теджонгизма смятат 3 октомври в корейския календар за Гечонджол (на корейски: 개천절; ханджа: 開天節 „Фестивал на отварянето на небето“). Този ден сега е официален празник в Южна Корея според Григорианския календар, наречен „Ден на националното основаване“. Северна Корея датира основаването на Кочосон от Тангун в началото на XXX век пр. н. е. 15 март през 4340 година от ерата Тангун се нарича „Фестивал на кралския ден“ (хангул: 어천절 ханджа: 御天節 романизирана версия: eo-chеоn-jеоl), денят, в който полулегендарният основател Тангун се завръща на небесата.

Тангун започва да привлича вниманието по време на късната династия Корьо (Корьо е корейска държава, основана през 918 г., по време на национално разделение, наречено период на По-късните три кралства, която обединява и управлява Корейския полуостров до 1392 г.), когато корейците водят войни срещу монголската династия Юан.

По време на династията Чосон те са били почитани като предци на нацията. По време на династията Чосон в Пхенян е построено светилище, посветено на Тангун от Кочосон и крал Кумо, основател на кралство Когурьо, и е построен храмът Самсoнгданг (삼성당/三聖堂), посветен на боговете Хуанин, Хуанунг и Тангун.

По време на монголските завоевания легендата за Тангун играе важна роля за консолидирането на нацията. Кошиндо (고신도, 古神道) е клон на корейския шаманизъм, който почита Тангун като бог. В края на XIX и началото на XX век движението Деджонгьо (大종교, 大宗敎) възниква в резултат на борбата с японците, които са наследници на Koшиндо. Японците се опитват да го подтиснат, като една от проявите на корейския национализъм и идеологията на нелегалното патриотично движение. В допълнение, историята на епохата Тангун е съставена от последователи на Деджонгизма, като „Дедонг Саганг (대동사강)“ и „Гиуон Сахва (규원사화)“ и движението за независимост, наблягайки на историята на периода Тангун.

Изследването на Тангун в Южна Корея се фокусира върху историческото значение на обществото Кочосон. В Южна Корея Тангун Уангьом се счита за глава на обществото Кочосон, с много характеристики на ролята на първосвещеник. Уангьом има значението на господар, който управлява страната.

_{Статуя близо до язовира Теджон, гр. Теджон, Южна Корея}

В Северна Корея митовете за Тангунът и Тангун преди това са били установени като основополагащ мит, за да оправдае процеса на установяване на режима Кочосон. Въпреки това, след разкопките на мавзолея на Тангун през 1994 г., Северна Корея променя позицията си и твърди, че митът за Тангун отразява исторически факти и че Тангун е реална личност. Освен това се твърди, че Тангун, първият крал на Кочосон, основан от корейския народ, е роден, живял и погребан в Пхенян. Има гробница на Тангун, която Северна Корея разкопава и реконструира близо до града точно под Пхенян. Научните среди на Запада остават скептични относно находката, тъй като правителството на страната не разрешава независими изследвания и тестове.

Най-ранната записана версия на легендата за Тангун се появява през XIII век „Самгук Юса“ (삼국유사/ ханджа: 三國遺事), която цитира китайската „Книга на Уей“ и текста на „Изгубената история на Корея Гоги (고기/ ханджа: 古記). Това е най-известната и най-изучавана версия, но подобни версии са записани в историческата поема „Джеуанг Ух-ги“ ((제왕운기/ханджа: 帝王韻紀) написана от учения от Корьо И Сунгю (이승휴/ханджа: 李承休, 1224–1300), както и от Еунгдже Сиджу и Седжонг Силок ((세종실록; известен като „Анали на династията Чосон“, Sejong Jang-heon Dae-wang Shil-lok 세종장헌대왕실록 / ханджа: 世宗莊憲大王實錄) от ранния Чосон. Днес Тангун е почитан като божество от последователите на Чондоизма и Деджонгизма.

Митът за Тангун се споменава за първи път през XIII век в „Самгук Юса“. Сега това е най-популярната и изучавана версия на мита. В мита за Тангун могат да се проследят както будистки, така и шамански елементи, които са общи за много народи от Североизточна Азия. Мечката присъства в много митове за произхода на различни култури в Манджурия и Далечния изток на Русия.

В таекуондото

Дангун е вторият модел или хьонг във формата на корейското бойно изкуство таекуондо на Международната таекуон-до федерация. Учениците научават, че хьонг представлява светия легендарен основател на Корея през 2333 г. пр. н. е. Необичайно за хьонг, всички удари в Тан Гун са висока част (на нивото на очите), символизиращи Тангун, изкачващ планина.

Мавзолеят на Тангун

Лидерът на Северна Корея Ким Ир Сен (1912-1994) настоява, че Тангун не е просто легенда, а реална историческа личност. В резултат на това севернокорейските археолози биват принудени да открият предполагаемите останки и гроба на Тангун. Според публикация на Северна Корея мавзолеят на Тангун е предполагаемото място за погребение на легендарния Тангун. Мястото заема около 1,8 кв.км. на склона на планината Тебек в окръг Kaндонг, да не се бърка с планината Tебек в Южна Корея. Гробът на Тангун има формата на пирамида, висока около 22 м от всяка страна.