Корените на Тай Чи се откриват в Китай, в края на XIII век. Според легендата, по това време живял монахът Джан Санфенг. Твърди се, че имал изключителна сила, можел да гладува седмици наред и не изглеждало, че остарява. Репутацията му достига до императора. Говорело се, че той е изобретил ново бойно изкуство "Тай Чи Чуан" или накратко Тай Чи. Принципът на тази дисциплина бил да канализира енергията, идваща от земята, в тялото на човека. Практикуващият трябвало да черпи силата си от краката си, оттам енергията се издига, преминавайки в спирални движения през таза, преди ръцете да я освободят отново.

_{Статуя на Джан Санфенг в планината Уданг}

Техниката се предавала многократно от учител на ученик, докато не бъде записана и формализирана в учебник през 1930 г. Днес някогашното бойно изкуство се състои само от комбинации от дихателни упражнения и предимно бавни, сливащи се движения, които имат за цел да насочват потока на енергия през тялото.

Сега Тай Чи се практикува от около 300 милиона последователи по целия свят. Практикуващите съобщават за чувство на благополучие и енергия. От около 30 години изследователите все повече изучават ефектите му.

Тай Чи за здраве

От началото на 2000-та година няколко мета-анализа потвърдиха, че практикуването на Тай Чи води до понижаване на кръвното налягане. Има няколко обяснения за това. От една страна, Тай Чи стимулира мускулното напрежение - упражненията с бавни движения са особено натоварващи мускулите на краката. От друга страна, изглежда, че увеличава кръвообращението. А също така намалява активността на симпатиковата нервна система, която освобождава хормона кортизол в стресови ситуации, което може да отслаби сърдечно-съдовата система в дългосрочен план.

Някои изследвания паказват, че редовното практикуване на Тай Чи намалява затрудненията в дишането, увеличава обема на белите дробове и укрепва диафрагмата.

Друг важен ефект засяга ставите. Мета-анализи са доказали положителните ефекти върху заболявания като остеоартрит. Тай Чи тренира баланса , сгъването на ставите и въртенето на таза. Бавните и енергични упражнения за гъвкавост и ротация стабилизират ставите, особено в коленете, което облекчава болката и забавя прогресията на заболяването.

В ставите, сухожилията и мускулите на ръцете и краката има нервни влакна, които служат като вътрешни сензори. Тези проприорецептори съобщават позицията и движенията на тялото на мозъка, особено на моторния кортекс. Той получава представа за ситуацията и по този начин може да синхронизира и оптимално да контролира движенията. Има важна точка на превключване: базалните ганглии, групи от клетъчни ядра в мозъка. Те са частично контролирани от неврони, които идват от substantia nigra, мозъчна област недалеч от мозъчния ствол. Болестта на Паркинсон постепенно разрушава тези неврони, поради което засегнатите вече не могат да контролират толкова фино движенията си и по-лесно губят равновесие. Редовното практикуване на Тай Чи може да облекчи тези симптоми.

_{Тренировки на открито в Храма на небето в Пекин.}

През 2014 г. мета-анализ от отдела по неврология в университета Джининг в Китай на седем рандомизирани проучвания установява, че Тай Чи подобрява „постуралния баланс“ (постуралната стабилност) на пациенти с Паркинсон. Те успяват да стоят по-добре и по-дълго и загубата на движение се забавя. Проучвания от университета в Орегон показват положителни ефекти върху стойката, предотвратяване на падания и фин контрол на движенията след шест месеца тренировки.

След една година тренировки, рискът от падане, водещо до нараняване, намалял наполовина в сравнение с контролната група, която практикувала друга гимнастика.

През 2019 г. в Пекинския университет изследователски екип, ръководен от HengChan Yin, наблюдава как осем седмици тренировки по Тай Чи влияят на мозъка. Тестовите субекти тренирали по 50 минути три пъти седмично. В резултат, количеството сиво вещество се увеличило - т.е. броят на невроните и плътността на връзките между съседните неврони, в няколко области на мозъка, широко разпределени във всичките четири церебрални лоба.

Увеличаването на сивото вещество в тези области е показателно, защото всички те изпълняват специфични функции, свързани с паметта, емпатията и съзнанието.

Проучването в Пекин също установява, че връзката между частите на фронталния и париеталния лоб се увеличава. Това е добре за когнитивния контрол: способността да се планират действия, да се контролират импулсите и да се коригират стратегиите. Връзките между мозъчните области са от решаващо значение за тяхното координирано сътрудничество.

През 2012 г. съвместна изследователска група от Китай и САЩ показа, че след почти година редовни тренировки по Тай Чи - три по 50 минути на седмица - обемът на мозъка се е увеличил с общо един процент.

Увеличаването на сивото вещество също се регистрира в други наблюдения. Паметта се е подобрила при хора, които са практикували Тай Чи по един час на ден в продължение на три месеца, установява проучване от 2017 г. от университета Фуджиан във Фуджоу, Китай.

Изследвания показват, че Тай Чи насърчава концентрацията и когнитивния контрол , т.е. потискането на автоматичните реакции. Това се измерва с помощта на така наречения тест на Stroop: Думи за цветове като „синьо“ или „червено“ се появяват на екрана, като самата дума може да бъде написана в синьо или червено, но също и в зелено или жълто. Субектът на теста не трябва да чете думата на глас, а по-скоро да назовава цвета, в който е изобразена думата. Въпреки това, тези, които могат да четат, са склонни да четат думата автоматично и трябва да потиснат тази реакция. Това води до по-дълго време за реакция. След няколко месеца Тай Чи обаче, те се справят по-добре - индикация за засилен когнитивен контрол.

Все още не е ясно как се получава този ефект. Умственото усилие, което изисква движение много бавно и по контролиран начин, първо в една посока, а след това в обратната посока, както е обичайно в Тай Чи, може би допринася за това.

През 2010 г. Бостънското медицинско училище обобщава резултатите от 40 проучвания с общо почти 4000 участници и стига до извода, че Тай Чи намалява симптомите на тревожност, депресия и промени в настроението и в същото време повишава самочувствието.