News

Основните теми на текста на словашкия химн са буря над планините Татри, която символизира опасност за словаците, и желание за разрешаване на заплахата. „Над Татрите се святка“ е едната част от двойния национален химн на Чехословакия и се е изпълнявал в много словашки градове по обяд; тази традиция престава да съществува, след като през 1993 г. Чехословакия се разделя на две различни държави – Чехия и Словакия.

23-годишният словашки поет и писател Янко Матушка пише текста на „Над Татрите се святка“ („Nad Tatrou sa blýska“) през януари и февруари 1844 г. Мелодията идва от словашката народна песен „Kopala studienku“ („Тя копаeше кладенец“), предложена му от неговия състудент Йозеф Подхрадски, бъдещ религиозен и панславянски активист и гимназиален учител и подобна унгарска народна песен „Azt mondják, nem adnak engem galambomnak“ („Те казват да не ми даваш моя гълъб").

Малко след това Матушка и около две дузини други ученици напускат своя престижен лутерански лицей в Пресбург (подготвителна гимназия и колеж), тогавашното име на Братислава, в знак на протест срещу отстраняването на словашкия поет, филолог и интелектуалец Людовит Щур от учителската му позиция от Лутеранската църква под натиска на властите. Територията на днешна Словакия тогава е била част от Кралство Унгария в рамките на Австрийската империя и свещенослужителите се противопоставят на неговия словашки национализъм.

„Над Татрите се святка“ е написана през седмиците, когато учениците са развълнувани от многократните откази на техните и на други призиви към училищното настоятелство да отмени уволнението на Щур. Около дузина от напусналите ученици се прехвърлят в лютеранската гимназия в град Левоча. Когато един от учениците, 18-годишният начинаещ словашки журналист и писател Вилиам Паулини-Тот, записва най-стария известен запис на стихотворението в училищната си тетрадка през 1844 г., той го озаглавява „Prešporskí Slováci, budúci Levočania“ („Пресбургски Словаци, бъдещи Левочани“). Тази оригинална версия има 6 строфи, известна е и под името „Ponad Tatrou blýska“. Пътуването от Пресбург до Левоча отвежда учениците покрай Високите Татри, най-високата, внушителна и символична планинска верига в Словакия и тогавашното Кралство Унгария.

_{Янко Матушка}

Не е запазена оригинална версия на текстовете на Матушка и ранните му записи остават без приписване. Той спира да публикува след 1849 г. и по-късно става секретар на окръжния съд. Песента става популярна по време на Словашкото въстание, наричано също и Словашки доброволчески експедиции, което представлява въоръжено въстание на групи доброволци, организирано от Словашкия национален съвет със седалище във Виена в северната територия на Унгария в периода септември 1848 - март 1849 г. като част от Унгарската революция и борбата за свобода и независимост през 1848–1849 г.

Въстанието на словаците е неуспешно, а революцията на унгарците – частично успешна. Текстът на песента става обществено достояние за първи път през 1848 г., в град Банска Бистрица, по време на въстанието. Текстът на Матушка е копиран и прекопиран на ръка, преди да се появи в печат през 1851 г. със заглавие „Dobrovoľnícka“ („Доброволческа песен“), което поражда някои вариации, а именно по отношение на фразата zastavme ich („да ги спрем“) или zastavme sa („да спрем“). Прегледът на съществуващите копия и свързаната с тях литература заключава, че оригиналът на Матушка най-вероятно е съдържал „да ги спрем“. Наред с други документи, това се среща както в най-стария запазен ръкописен запис от 1844 г., така и в първата му печатна версия от 1851 г. Тази версия с четири строфи се съхранява в Словашката национална библиотека.

На 13 декември 1918 г. само първата строфа от текста на Янко Матушка става едната половина от двуезичния чехословашки химн в две части, съставен от първата строфа от мелодията от чешкато песен „Kde domov můj“ („Къде е моят дом“) и първата строфа от песента на Mатушкa, всяка изпята на съответния си език и двете изсвирени в тази последователност със съответните си мелодии. Песните отразяват притесненията на двата народа през XIX век, когато те се сблъскват с вече пламенния национално-етнически активизъм на унгарците и германците, техните сънародни етнически групи в Хабсбургската монархия.

_{Нотация в бележника на Паулини-Тот (1844)}

През 1920 г. първият куплет на „Над Татрите се святка“ става част от чехословашкия химн: след чешкия химн „Къде е моят дом“ се пее словашкият без прекъсване. Между 1920 и 1938 г. е било възможно да се пее в официален унгарски превод на събития и тържества. Песента има няколко варианта на текста, промяна се появява още преди Първата световна война, която след това си проправя път в чехословашкия химн. В третата строфа се е пеело: „Zastavme sa bratia“ („Да спрем братя“). След създаването на независима Словакия през 1993 г. думите са променени според оригинала до настоящата версия „Zastavme ich bratia“ (Да ги спрем, братя“). В старите учебници е включена "старата" версия. По време на Втората световна война Словакия използва като свой неофициален държавен химн на марионетния режим на Словашката република песен по музиката на полския химн „Mazurek Dąbrowskiego“ („Мазурката на Дабровски“), известна в Чехия като "Hey, Slované" („Хей, Славяни“) и считана за химн на славяните от 1848 г. - с текст започващ с „Hej, Slováci“ ("Хей, Словаци"). Усилията за възстановяване на композицията в началото на деветдесетте години на миналия век като химн на съвременната Словашка република не са успешни.

По време на Втората световна война „Hej, Slováci“ („Хей, Словаци“) е приет като неофициален държавен химн на марионетния режим на Словашката република. Когато Чехословакия се разделя на Чешка република и Словашка република, втората строфа е добавена към първата и песента е узаконена като национален химн на Словакия.

_{Янко Матушка. Мемолиал в град Долни Кубин, Словакия.}

Една от тенденциите, споделяни от много словашки романтични поети, е честата версификация, която имитира моделите на местните народни песни. Допълнителен тласък за Янко Матушка да следва тази тенденция в „Над Татрите се святка“ е бил, че той всъщност го създава, за да замени текста на съществуваща народна песен. Сред романтично-фолклорните особености в структурата на „Над Татрите“ са равният брой срички на стих и последователното a−b−b−a двусрично римуване на стихове 2-5 във всяка строфа.

Над Татрите се святка

Над Татрите се святка
и страшни гръмотевици гърмят.
Да ги спрем, братя,
нека да изчезнат,
Словаците да се събудят.

Нашата Словакия
досега спеше дълбоко.
Но святкането и гърмът
я стряскат
за да се събуди.

Още растат ели
откъм Криван.
Който се чувства словак,
нека сабя хване
и между нас застане.

Словакия вече става,
оковите си строшава.
Хей, семейство мило,
час удари силно,
да живее майка Слава!