News

Когато Франсиско Хавиер де Балмис тръгва от Испания през 1803 г., за да ваксинира хората в испанските колонии срещу едра шарка, той няма средства да поддържа ваксината свежа, така че използва децата като „хладилници“.

Документи в Archivo General de Indias в Севиля разкриват подробности от първата международна хуманитарна мисия.

Едрата шарка убива милиони в Европа през XVIII век, но през 1796 г. английският лекар Едуард Дженър открива, че говеждият вариант на болестта може да се използва като ваксина.

Балмис, който е военен и придворен лекар, убеждава испанския крал Карлос IV, чиято дъщеря е починала от едра шарка, да финансира кралската филантропска експедиция за ваксиниране в колониите на Испания.

Целта, далновидна за времето си, била не само да се ваксинира населението, но и да се създадат центрове за ваксинация, за да се контролират всички бъдещи огнища на болестта.

Експедицията тръгва от Ла Коруня в северозападна Испания с 22 сираци на борда на кораба. Деветгодишният син на Изабел Зендал, която ръководела местното сиропиталище, бил сред тях. Зендал служила като медицинска сестра и болногледачка по време на пътуването.

_{Паметник на Изабел Зендал в Ла Коруня, близо до мястото, където е била болницата, в която е работила.}

Ваксината можела да оцелее само 12 дни in vitro, така че техниката на Балмис била да заразява две деца на всеки 10 дни с говеждия вариант на едрата шарка и след това да взема серума от техните пустули, за да зарази още две деца, и така, докато пристигнат на местоназначението си с пресен серум, с който да се ваксинират хората.

Децата се разболявали, но не умирали и макар да изглежда варварско, тогава това се смятало за нормално. Самият Дженър за първи път тества ваксината си върху осемгодишно момче.

Първите 22 деца останали в Мексико, където Балмис наел още 26 деца за пътуването от Акапулко до Филипините. Документите показват, че децата, всички мексикански момчета на възраст от 4 до 14 години, са били дадени от родителите си срещу заплащане. Някои са описани като „испанци“, а други като метиси.

До края на кампанията около 300 000 души на Канарските острови, Перу, Еквадор, Колумбия, Венецуела, Мексико, Филипините и Китай са получили ваксината безплатно.

„Стратегията, възприета от Балмис, била евтино, гениално и пионерско решение, за да се гарантира, че ваксината ще пристигне в Америка в добро състояние“, казва Алберто Гарсия-Бастейро, епидемиолог и доцент в университета в Барселона.

„Вероятно днес стратегията за използване на деца за транспортиране на ваксината би била критикувана от етични съображения, но въздействието и ползите от експедицията не могат да бъдат отречени.“

Мадридската болница, носеща името на Изабел Зендал изигра ключова роля по време на пандемията Covid-19. През 2020 г., когато правителството на Мадрид изпрати 2500 войници да дезинфекцират домовете за възрастни в региона, те нарекоха операцията Балмис.