News

Такъв е изводът според анализ на Лайпцигския университет в Германия. Необходими са "драматични и незабавни" действия, за да се ограничи повишаването на глобалните температури и да се предотвратят най-лошите въздействия, отговори генералният секретар на ООН Антониу Гутериш на съобщението на учените.

Според по-ранни климатични записи - получени например от ледени проби и дървесни пръстени - Земята не е била толкова топла от 120 000 години.

„Ерата на глобалното затопляне приключи, сега е ерата на глобалното кипене. Климатичните промени са тук. И това е само началото“, каза Гутериш.

„Вече можем да кажем с пълна сигурност, че това е най-топлият юли досега“, каза климатологът от Лайпциг Карстен Хаущайн. „Може да се наложи да се върнем хиляди, ако не и десетки хиляди години назад, за да открием подобни топли условия на нашата планета“, добави той.

Анализът на Хаущайн е потвърден и от други учени. Световната метеорологична организация също каза още преди края на месеца, че е "много вероятно" юли 2023 г. да счупи предишни рекорди.

„Юли със сигурност е най-горещият месец в историята“, е съгласен климатологът Пиърс Форстър от университета в Лийдс, Обединеното кралство. „Резултатът се потвърждава от няколко независими набора от данни, комбиниращи измервания на океана и сушата. Това е статистически надеждно“, каза той.

Рекордни температури удариха Азия, Северна Америка и Европа това лято. Пожарникарите в Гърция, Италия и Канада се борят с пожари в резултат на горещините, а океаните по света също се затоплят.

Това е "суровата реалност на изменението на климата и предвестник на бъдещето", каза генералният секретар на Световната метеорологична организация Петери Таалас.

Съобщението идва след юни, който агенцията на Европейския съюз за наблюдение на атмосферата и изменението на климата определи като най-топлия в световен мащаб в историята.

Затоплянето на океаните поради изменението на климата и завръщането на естествения метеорологичен феномен, известен като Ел Ниньо, допринесоха за рекорда. Той сега е в началната си фаза, прогнозира се, че ефектите от феномена ще достигнат своя връх по-късно тази или следващата година.

Новият ръководител на Междуправителствения панел на ООН по изменение на климата, Джим Скеа, казва, че светът е на ръба да надхвърли критичното глобално затопляне от 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива.

Според него глобалните мерки за предотвратяване на това не са достатъчно амбициозни, но правителствата все още имат на разположение редица инструменти, които могат да поддържат тази цел жива.

Затоплянето на планетата с 1,5 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните нива се счита за ниво, отвъд което топлинните вълни, наводненията, сушите, неуспехите в селското стопанство и изчезването на видове ще бъдат много трудни за управление от човечеството.

В Парижкото споразумение за климата от 2015 г. почти всички страни по света се подписаха да поддържат затоплянето под това ниво.

През март шестият доклад на групата на ООН по изменението на климата заяви, че човечеството има последен шанс да се промени и ако иска да го постигне, трябва да намали наполовина емисиите на парникови газове до 2030 г. и напълно да спре да отделя въглероден диоксид в атмосфера.

Ако човечеството изпълни тези две цели, то ще има приблизително половината шансове затоплянето на планетата да не надхвърли тези 1,5 градуса по Целзий.