Худобинският бор (чеш. Chudobínská borovice) е самотно дърво от вида бял бор (Pinus sylvestris), което расте на скалист израстък (полуостров) на левия бряг на язовир Вир, в долината Вирска, близо до ликвидираното село Худобин, намиращо се в кадастъра на село Далечин, окръг Ждяр над Сазавоу, Височински край на Чешката република.

Дървото е било известно още в дните преди построявянето на язовир Вир и се е превърнало в чест обект на творбите на художници и фотографи. Името му се използва и в географското наименование на цялата локация - „U borovice“ („При бора“).

Според дендрологичната оценка, изготвена от доц. инж. Л. Урадничек от факултета по горско стопанство и дървообработване на университета Мендел в гр. Бърно, възрастта на самотния бор се оценява на 300 до 350 години. Дървото е стабилно и е относително здраво, въпреки че показва признаци на намалена жизненост, причинена от дълготрайно засушаване и вероятно също колебания на водните нива. Когато язовирът е пълен, кореновата система на бора е изцяло наводнена с вода, докато при ниско ниво на водата, напротив, борът се издига над 20 м над нивото на язовира.

_{Худобинския бор – изглед от Кобили скали по време на максималното разширяване на водохранилището в долината.}

„Пазителят на наводненото село“ – така е известно това дърво, тъй като името му се свързва с несъществуващото вече село Худобин при Далечин (на чешки и словашки: Chudobín u Dalečína), останало на дъното на язовир Вир.

Село Худобин, чието първо споменаване в писмени източници датира от XIV век, е принесено в жертва на язовира през 1957 г. За построяването му това селище, обитавано от 140 жители, e трябвало да бъде напълно залято с вода. Борът се смята за последния пазител на паметта на Худобин.

Преди построяването на язовир Вир, коларският път от Далечин през Худобин и селището Хамри до Вир е минавал по левия бряг на река Свратка. Точно под Худобинския бор пътят е завивал, а зад него в реката е имало шлюз за задвижване на чука на бившата железарска фабрика, а по-късно и на турбината на текстилната фабрика в селището Хамри.

Строителството на язовир Вир I започва през 1947 г. Оттогава първите семейства, живеещи в Худобин започват постепенно да се местят във връзка със завършването на язовира.

Регионалният национален комитет в гр. Бърно с резолюция от 20 септември 1957 г. премахва село Худобин от 1 май 1957 г., когато то всъщност е наводнено от водите на язовир Вир I. Този язовир е с височина 76,5 м на река Свратка над село Вир. Построяването му е причина и за почти пълното ликвидиране на село Короухвице. Водохранилището е въведено в пълна експлоатация през 1958 г.

Две вили, които са били разположени относително високо над нивото на наводнението на язовира, не се налага да бъдат ликвидирани заедно с останалите сгради в селото. Те оцеляват до 1993 г., когато е трябвало да бъдат съборени във връзка с промяната на предназначението на язовира и обособяването на санитарно-охранителните зони на водоема.

_{Худобинският бор}

Дърво на годината

През 2019 г. дървото е номинирано за Дърво на годината в Чехия – анкета, организирано от чешката екологична фондация „Nadace Partnerstvi“ („Фондация Партньорство"). Целта на анкетата е да се намери дърво с интересна история, което свързва хората от околността, укрепва местната общност и спомага за изграждането на връзката на човека с природата и междуличностните отношения. Въз основа на публично гласуване, в което участват 16 000 души, Худобинският бор става 18-то Дърво на годината. Резултатите от анкетата биват обявени на 3 октомври 2019 г. по време на празнична вечер в обсерваторията и планетариума в гр. Бърно. През 2020 г. дървото участва в анкетата за Европейско дърво на годината. Получава 47 226 гласа и се класира на 1-во място. Резултатите от анкетата биват обявени на 17 март 2020 г. в сградата на Европейския парламент в Брюксел, където традиционно се провежда конкурса. Заради пандемията от Ковид 19, обявяването протича онлайн. Конкурсът „Европейско дърво на годината“ събира 285 174 гласа от цяла Европа в гласуването по време на своето юбилейно 10-о издание.

По време на гласуването представителите на микрорегиона Бистричко – обединение на общини в окръг Ждяр над Сазавоу, обединени в доброволно сдружение – решават, че за всеки глас, даден за номинирания бор, ще бъде засадено едно дърво. Взето е решение, че фиданките ще бъдат засадени в горите около водоема, които на места са унищожени от настъпващия корояд.

Любопитно

Сред местните хора се носи мълва, че през нощта под Худобинският бор дявол свири на цигулка, макар че дочуваните звуци вероятно са предизвикани от силните ветрове над долината.