News

Още на 25 януари 1919 г. Временното национално събрание на Австрия създава Конституционния съд във Виена, на който са поверени задачите на съда на Райха. Въпреки това, този съд все още е бил конституционен съд само по име, все още не му е бил поверен контролът върху стандартите. С един от актовете на Временната австрийска конституция от 14 март 1919 г. Националното учредително събрание до известна степен разширява компетентността на Конституционния съд и му възлага компетентността за преглед на нормите, но само в много ограничена степен. Въпреки това, едва с австрийската конституция от 1 октомври 1920 г. Конституционният съд на Виена бива упълномощен да преразгледа законите на асоциацията, a posteriori, т.е. компетенциите, които чехословашката конституционна харта вече е поверила на нейния конституционен съд половин година по-рано. В този ограничен аспект Чехословашкият конституционен съд наистина, макар и само на хартия, е първият в света.

Конституционният документ на Чехословашката република от 29 февруари 1920 г., който за първи път утвърждава Конституционния съд като изключителна специализирана съдебна институция за контрол на вече обнародвани и следователно валидни закони от гледна точка на тяхното съответствие с Конституцията като висша норма. Този примат на Чехословашкия конституционен съд обаче остава само на хартия, тъй като в момента, когато на 17 ноември 1921 г. Конституционният съд на Чехословашката република действително се установява в заседателните зали на Президентството на Министерския съвет в Пражкия замък, виенският Конституционен съд, създаден с австрийската конституция от 1 октомври, вече e работил няколко месеца през 1920 г.

Чехословашкият конституционен съд функционира от 1921 г., първият мандат изтича десет години по-късно, но следващото учредително събрание се провежда едва през 1938 г. Година по-късно фактически престава да съществува и не е подновяван след Втората световна война.

В сравнение с австрийския съд, чехословашкият конституционен съд не оставя значителна следа в историята на световното и чехословашкото конституционно правосъдие и в сравнение с него и с компетенциите и юриспруденцията на сегашния конституционен съд на Чешката република изглежда по-скоро историческо любопитство.

Съгласно разпоредбите конституционният съд на Чешката република функционира през целия период на така наречената Първа чехословашка република до 1938 г. Промени настъпват едва по време на така наречената Втора република, след болезненото Мюнхенско споразумение и отцепването на граничните територии.

Два конституционни закона от 22 ноември 1938 г. заменят дотогавашния унитарен характер на чехословашката държава с асиметричен модел с автономия на Словакия и Подкарпатска Рус, но не и на историческите чешки земи. Въпреки това, поради кратката продължителност на Втората чехословашка република и окупацията на останалите чешки земи от нацистка Германия през март 1939 г., липса на време попречва на двата конституционни закона да бъдат отразени в състава и дейността на Конституционния съд.

Конституционният съд, за разлика например от по-късния Конституционен съд на Чешката република, решава дали законите не противоречат на конституционния ред и дали временните мерки на постоянната комисия на Народното събрание не променят конституционните закони, и не променят противозаконно компетентността на органите, освен ако не им бъдат възложени нови задачи.

_{Карел Бакса, първият председател на Чешкия конституционен съд}

Ако в Конституционния съд постъпи предложение за образуване на производство, председателят на съда го нарежда на съдия като деловодител и в закрито заседание съдът първо решава с обикновено мнозинство дали искането е от неговата компетентност, дали е подадено. от упълномощено лице и дали е навременно. Ако не го отхвърли на тези основания, той поисква становище от правителството и двете камари на Народното събрание и разпореди публично изслушване. След това арбитърът подготвя проект на наградата, който е бил гласуван. Поне пет гласа са били необходими, за да се признае, че разпоредбите на определен закон противоречат на конституционния ред и следователно са невалидни. След това председателят на Конституционния съд връчва такова решение на правителството, което го публикува в Сборника със закони и правилници, което довежда до обвързване на всички от решението за недействителност от деня на публикуването (ex nunc).

Същите правила и същият кворум за гласуване се прилагат и в производството по преразглеждане на привременните мерки на Постоянната комисия на Народното събрание. Само в закрито заседание съдът е определял предварително възможните съмнения и ако участниците не са повдигнали други, е разглеждал само тях, а ако ги е намирал за неуместни, е постановявал само кратко определение за липсата на съмнения. В същото време Конституционният съд никога не се е произнасял относно начина на приемане на разглежданата правна уредба, а винаги е разглеждал само съдържателната страна на въпроса. Този метод на контрол се основава на доктрината, че конституционното правораздаване нарушава принципа на суверенитета на законодателя и следователно правомощието на конституционния съд да тълкува ограничително е подходящо.

Конституционният съд е имал седем съдии, двама от които са избирани в пленарна зала от състава си от Върховния съд и Върховния административен съд, останалите трима, включително председателя, са се назначавали от президента на републиката. Председателят дава обещание, "че ще спазва стриктно и безпристрастно всички конституционни закони" в ръцете на президента на републиката в присъствието на правителството, а останалите съдии след това в негови ръце на учредителното заседание на съда или извън то. Вицепредседателят е избиран от самия конституционен съд измежду неговите съдии, като се спазва правилото, че той ще бъде представител на съдебната власт, когато президентът се назначава от изпълнителната власт.

Съдия в Конституционния съд е можел да бъде само човек, който е "знаещ" и отговарящ на изискванията за Сената, т.е. чехословашки гражданин на възраст над 45 години. Тъй като Конституционният съд не е непрекъснато функционираща институция, той се е събирал само от време на време, съдиите от Конституционния съд са оставали на дотогавашните си длъжности и тъй като несъвместимостта е дадена само с функцията на депутат или сенатор, те са могли напр. също да бъдат членове на правителството. За съдиите от висшите съдилища все пак се стигнало до извода, че ако престанат да бъдат съдии в дадения съд, те престават да бъдат и съдии в конституционния съд.

Мандатът на съдиите е десетгодишен и, независимо от датата на избор или назначаване, започва от учредителното събрание. В резултат на това Конституционният съд не се е променял редовно и биват създадени два блока от мандати. Първото такова заседание се състои на 17 ноември 1921 г. в офисите на кабинета на министър-председателя в Пражкия замък, след което, благодарение на своя председател, кмета на Прага, съдът временно заседава в Старото кметство, докато най-накрая намира своя постоянно седалище в помещенията на Министерството на обединението в Прага I на улица Душни, № 17. През цялото време на своето съществуване конституционният съд също не е имал собствен административен апарат, всичко се е управлявало ad hoc от кабинета на министър-председателя, единствените два постоянни служители са били секретарят на Конституционния съд и началникът на канцеларията.

Дори след създаването на Протекторат Бохемия и Моравия в средата на март 1939 г., вследствие на окупацията на чешките земи от Нацистка Германия, Конституционният съд парадоксално продължава да работи няколко месеца и издава няколко решения. След това той временно се премества в двореца Люцерн в Прага, тъй като е било предвидено да бъде настанен заедно с президентството на правителството на протектората в Академията Страка. Но това не става. Последното пленарно заседание се провежда на 16 май 1939 г., година по-късно всички съдии, както и членове на правителството и държавни служители полагат клетва за вярност към лидера на Великогерманския райх. 31 март 1941 г. може да се разбира като последната проява на неговата дейност, когато Ярослав Крейчи, официално все още председател на съда, но действащ само като протекторат министър на правосъдието, се съобразява с искането на началника на канцеларията на Конституционния съд да бъде уволнен и пенсиониран. От 28 септември 1941 г. до 19 януари 1945 г. Крейчи е министър-председател на Протекторат Бохемия и Моравия. Бил е и временно е министър на земеделието. Той и неговото правителство сътрудничат напълно на германците. След войната Ярослав Крейчи е осъден на 25 години затвор и впоследствие умира, докато е в затвора.

Чехословашкият конституционен съд не е възстановен след войната, въпреки че де юре е премахнат едва с конституцията от 9 май 1948 г., която напълно изоставя концепцията за конституционно правосъдие в интерес на единното упражняване на държавната власт. Съгласно Конституционния закон от 1968 г. Конституционният съд на Чехословашката социалистическа република и конституционните съдилища на двете републики остават само на хартия и така едва през 1991 г. Конституционният съд на Чешката и Словашката Федеративни Републики започва да извършва съдебен контрол на конституционност след много години – на 1 април 1991 г., след като е приет от Федералното събрание на Чехословакия на 27 февруари 1991 г. Този съд, чието седалище е в гр. Бърно, приключва дейността си с разпадането на Чехословакия в края на 1992 г.