News

През лятото на 2018 г. при разкопки по време на проучване на археологичния център в град Оломоуц, направено на два участъка от бъдещата магистрала D35, близо до село Остров, окръг Хрудим, Пардубицки край на Чешката република, специалистите се натъкват на изключително добре запазен дъбов кладенец с план на пода 80 на 80 см и дълбочина 140 см през 2018 год. Според възрастта на дървото, кладенецът е датиран от 5256 до 5255 г. пр. н. е.

Дървесината от този кладенец има 82-годишни пръстени, което е достатъчно за експертите да измерят на кой етап са дендрохронологичните криви. Изследванията показват, че кладенецът се отнася към периода на културата на линейната керамика, т.е. от късната каменна ера. Конструкцията на кладенеца е уникална. Състои се четири ъглови стълба, които са имали надлъжни жлебове, а дъските са били поставени в тях на седем реда един върху друг.

"Както от дендрохронологичното, така и от радиовъглеродното датиране е потвърдено, че това наистина е най-старият дървен кладенец, известна към момента. Тъй като нищо по-старо все още не е датирано по този начин, можем да го наречем най-старият в света“, казва Ярослав Пешка. директор на археологическия център в моравския град Оломоуц, Източна Чехия.

Според Пешка, това вероятно ще бъде временно, но засега трябва да се признае, че този кладенец е най-старият в света. Възможно е да има и по-стари кладенци, намиращи се на територията на днешна Унгария, смята той. Например, кладенецът в град Сайозентпетер може да датира от 5400 до 5200 г. пр. н. е., а възрастта на кладенеца от село Тисакурт би могла да е между 5600 и 5400 г. пр. н. е.

Откритието на доцент Михал Рибничек от университета „Мендел“ в моравския град Бърно (Югоизточна Чехия) и неговия екип е публикувано в статия на Journal of Archaeological Science. Според статията, прецизното датиране на кладенеца е било възможно благодарение на изключителната запазеност на дървения материал.

Британският сървър Daily Mail също пише за находката. За археолозите откриването на кладенец е от голямо значение не само поради възрастта му, но и поради технологията, с която е построен.

„В ъглите имаше дървени стълбове, които бяха набраздени и в тези канали бяха поставени обработени дъски. Според предишни археологически находки сме смятали, че тази техника е била използвана някъде през бронзовата епоха и по-късно, например през римско време. Сега знаем, че е бил използван и от тези неолитни хора. Така че не само старостта, но и напредналите технологии са много интересни и дори зашеметяващи. Никой наистина не очакваше това“, уточнява Пешка.

Неолитните създатели на кладенеца, коита са били първите земеделци, са обработвали дървените елементи с инструменти от камък, кост, рог или дърво. Дъбовата структура е запазена благодарение на високото ниво на подпочвените води. Стълбовете са били много прецизно издълбани, за да се съединят с дъските, което е техника, приписвана преди това на дървени находки от бронзовата епоха до римския период. Сега археолозите са изместили тази техника най-малко 3000 години назад.

Резултатите от проучването на възрастта на използваните дървета показват, че дърветата, използвани за изграждане на кладенчевата структура, са били отсечени между 5256 и 5255 г. пр. н. е. Интересен е фактът, че ъгловите стълбове са направени от предварително отсечени стволове, по-специално ствол, който е бил отсечен през есента или зимата на 5259 г. пр. н. е., или през зимата на началото на 5258 г. пр. н. е.

При запълването на кладенеца специалистите откриват голямо количество останки от безгръбначни и малки гръбначни животни, особено черупки от мекотели, кости на малки гръбначни животни, хиберниращи яйца от водни ракообразни и останки от насекоми. Откритията на зоологически останки ще дадат възможност за по-подробна реконструкция на неолитната среда.

Наборът от растителни остатъци е не по-малко богат. Например бяха открити останки от полезни растителни видове, включително праисторическа пшеница, лен или рядко документираният мак.

Ярослав Пешка смята, че кладенецът не се е намирал на територията на нито едно населено място, а е бил изолиран.

„Предполагаме, че въпросното селище може да е някъде наблизо. Местността е подходяща за изграждане на подобни съоръжения, има дългосрочно преовлажнен терен. Също така по време на нашите изследвания, дори и в сух период, трябваше постоянно да източваме водата точно до кладенеца“, добавя той.

Изследователите в бъдеще ще се опитат да намерят цялото неолитно селище чрез неразрушителни археологически измервания.

_{Пардубицкият замък. В момента замъкът е собственост на Пардубицкиякрай и в него се помещават Източнобохемският музей и Източнобохемската галерия в Пардубице.}

Кладенецът е разглобен на части, транспортирани до избата на колежа на ордена на Пиаристите в град Литомишъл, Източна Чехия, където те са поставени в пет пластмасови вани. „Дъските“ от кладенеца се съхраняват в пластмасови черни контейнери във вода, а в пластмасови тръби се съхраняват стълбовете, които са били в ъглите на кладенеца. Тъмнината, ниската температура и високата влажност осигуряват на кладенеца перфектен комфорт. Студенти от Факултета по реставрация се заемат със работата по съхраняване на находката. Частите на кладенеца са потопени в захарен разтвор за една година, за да може захарта да запълни всички кухини и пори на дървото. Реставраторите са използвани обикновена гранулирана захар за обработката на 7000-годишния дъб. Кристалната захар е най-добра, тъй като не съдържа никакви други добавки. Постепенно са изсипани 700 килограма захар в 700 литра вода. След отстраняване от разтвора за консервиране дървото изсъхва при контролирани условия за около половин година. След приключване на проучването находката e изложена в Източнобохемкия музей, намиращ се в ренесансовия Пардубицки замък, град Пардубице, Централна Чехия.