Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





ШОПИТЕ – ТЕМПЕРАМЕНТНИ, УПОРИТИ, ОСТРОУМНИ

12.04.2019
"Шопско хоро" - Иван Мърквичка. (public domain)

Шопи е етнографска група на Балканите, чиито представители се самоопределят като българи, македонци и сърби. Областите, населявани от тях, се наричат Шоплук, Шоплука, Шоплък или Шопско.

При преброяването през 2011 г. в Сърбия те са регистрирани като отделна етническа група, като 142 лица се обявяват за принадлежащи към нея.

Според Института за балканистика Шоплук е планински район на границите на Сърбия, България и Македония, пределите на който са доста неясни, а в Сърбия терминът "шоп" винаги е означавал „високопланински.“ Терминът Шоплук е бил използван от българите за препращане към граничните райони на България, а жителите са били наричани шопи. В България наименованието шопи днес се приписва на селяните, живеещи около София.

Срещат се твърдения, базирани на изследвания, че името „шопи“ идва от тоягата, която шопите, занимаващи се предимно със скотовъдство, са употребявали в трудовата си дейност. В България едно от названията на здрава дървена пръчка, дълга приблизително колкото човешки ръст, е „сопа“.

Карта на района Шоплук в България, Македония и Сърбия (според Jovan Cvijić). (public domain)

Шопски ареал

• Югоизточна Сърбия

• област Краище

• Регион Власина

• Западна България (Бял Шоплук )

• Област София (села около София)

• Софийска област (част от Малкия Шоплук)

• Област Видин

• Област Враца

• Област Монтана

• Област Перник (част от Малкия Шоплук)

• Област Кюстендил (част от Малкия Шоплук)

• от време на време и Благоевградска провинция като Черен Шоплук

• Североизточна Македония

• Североизточен статистически район

• Източен статистически регион



По-голямата част от територията, обичайно обитавана от шопите, е в България. Повечето шопи (тези в България, както и териториите, които са били част от България преди 1919 г.) се самоопределят като българи, докато тези в Сърбия преди 1919 г. - като сърби, а в Македония - като македонци.

Отбелязването на шопите като "група" започва през 19-ти век след миграционните вълни на бедните работници от така наречените Шоплук, бедните райони (села) извън София .

Българските учени определят шопите като подгрупа на българския етнос. Както при всяка етнографска група, отбелязва Българската академия, шопите в България считат, че са истинските и най-чистокръвните от българите, точно както планинарите около Търново смятат земята си за истинската българска земя.

Много югославски и сръбски учени поставят шопите (известни също като шопови), като подгрупа на сръбските етнос, твърдейки, че групата е по-близо до сърбите, отколкото до българите в културно и езиково отношение, определяйки ги като сръбски жители на чужд (български) район, на сърбо-българската граница, или като смесен сръбско-български народ.

Според чешкия историк Иречек шопите се различавали много от другите българи по език и навици. Той свързва името им с тракийското племе сапеи.

Американската асоциация за южнославянски изследвания отбелязва, че шопите са признати за отделна подгрупа в България.

Съществуват твърдения, че селските жители около София са потомци на печенегите. Оксфордският историк К. А. Макартни изучава тези шопи през 20-те години на миналия век и съобщава, че те са били презирани от останалите жители на България заради тяхната глупост и зверства, както и заради дивачеството им.

Шопите говорят група свързани диалекти, които принадлежат към западната група български диалекти. Диалектите, които говорят шопите, понякога се наричат „шопски“ , макар че това не е приетият термин в българската диалектология. Вместо това, западнобългарските диалекти са разделени на югозападни, които се говорят предимно в Югозападна България, с изключение на района около София и части от региона по границата със Сърбия; северозападни, които се говорят предимно в Северозападна България и около София и преходните диалекти (наричани понякога екстремни северозападни диалекти), които се говорят по границата със Сърбия около Трън, Брезник и Белоградчик, както и сред българите около Босилеград и Димитровград в Сърбия. Торлашките диалекти, говорени от сърбите, също се класифицират от българските лингвисти като част от преходния български диалект, въпреки че сръбските лингвисти отричат това. Речта, която е тясно свързана с този термин, са югозападните български диалекти, които се говорят от Рила и селата около София до дунавските градове като Видин.

В резултат на миграцията в цяла България, шопският диалект вече не е основен диалект в София. Вместо това, повечето софиянци говорят близък до литературен български език с някои елементи на шопски.

Стилизирани мъжка и дамска шопски носии. (Снимката е предоставена от ethnostyle.bg)

Шопите имат много оригинален и характерен фолклор. Традиционният шопски мъжки костюм е бял, а женските костюми са разнообразни. Шапките, които носят, също са бели и високи (наречени гугла). Традиционно костюмът на шопите от района на Кюстендил е в черно и се нарича Чернодрешковци. Някои жени от Шоплука носят специален вид сукман, наречен литак, който е черен, обикновено се носи без престилка и е силно украсен около врата и долната част на полата в злато, често с големи количества златни пайети. Бродерията е добре развита като изкуство.

Основно занимание на шопите е селско стопанство и отглеждането на говеда. Традиционната шопска къща, която има камина в центъра, е оцеляла само в някои по-отдалечени села. Селата в равнините са по-големи, а тези в по-високите райони са малко разпръснати и традиционно са обитавани от единични семейства (задруга). Необичайно големият брой имена, завършващи с -овци, -чани и -яне свидетелстват за запазването на задругата до 19-ти век.

От гледна точка на музиката, шопите имат сложен фолклор с героичен епос и много хумор. Шопите са известни и с изключително бързи и интензивни версии на българските танци. Популярни инструменти са гъдулката, кавала и гайдата; и пеенето на два гласа е често срещано явление. Минорните втори интервали са често срещани в музиката в Шоплука и не се считат за дисонансни.

Известно българско ястие, популярно на Балканите и в Централна Европа е шопската салата, носеща името на етнографската група.

Шопите - особено тези живеещи до София - имат широко разпространена репутация (може би неоправдано) на инатливи и себични хора. Считани са за консервативни и устойчиви на промени. За тях има много пословици и анекдоти, повече от всички други регионални групи в България. Известни са със своя неподправен хумор и чувство за самоирония.

Изтъкнат писател от региона е Елин Пелин, който всъщност е написал няколко комични разкази и стихотворения на шопски диалект, а също така е изобразил живота в Шоплука в голяма част от своето литературно творчество.




 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |