„Къде е моят дом“ („Kde domov můj“) се използва се от разпадането на Чехословакия през 1992 г. (от 1 януари се разделя на две държави – Чехия и Словакия), но още през 1990 г. песента е официално обявена за химн на Чехия в рамките на Чехословакия. Само първият куплет се използва като химн. Преди разделянето на Чехословакия тази песен формира и първата част от чехословашкия национален химн, последвана от първата строфа на сегашния словашки национален химн „Над Татрите се святка“ („Nad Tatrou sa blýska“). В сравнение с първоначалния вариант, текстът бива леко коригиран, като са променени две думи (skví и je вместо stkví и jest; „skvi“ означава „сияе“, а „je“ – „е“), пунктуацията също е редактирана.

Песента е изпълнена за пръв път през 1834 г., когато Чехия е част от Австрийската империя, а Словакия – от Кралство Унгария. На 28 октомври е основана Чехословакия, възникнала след разпадането на Австро-Унгария.

На 13 декември 1918 г. чехословашкото министерство на националната отбрана издава указ, че първата строфа на песента Kde domov můj, заедно с песента Nad Tatrou sa blyska, трябва да се изпълняват на празнични поводи, веднага след това Министерството на просвещението с указ забранява промяната на текста, а през лятото на 1919 г. Министерството на вътрешните работи нарежда по време на изпълнение на химна да се става на крака.

Между 1918 и 1938 г., по време на Първата Чехословашка република, е имало и официална версия на чехословашкия химн на немски език (автор на текста е чешко-германският поет Карл Венцел Ернст (1830–1910).

Между 1918 и 1938 г. е съществувала и официална версия на химна на унгарски език.

„Къде е моят дом“ първоначално е песен от две строфи, композирана от чешкия музикант, композитор и диригент Франтишек Шкроуп за театралната пиеса на чешкия драматург и писател Йозеф Каетан Тил „Фидловачка или Без гняв и без сбиване“ („Fidlovačka aneb Žadný hněv a žádná rvačka“) от 1834 г. Пиесата, представляваща лека патриотична сатира спрямо германската буржоазия, е играна е за първи път на 21 декември 1834 г. в Ставовсткия театър в Прага. В пиесата песента се пее от слепия цигулар Мареш.

Първият изпълнител на „Къде е моят дом“е басът на Пражкия театър Карел Стракати, а в Англия и Германия песента е популяризирана от баритона Ян Пишек.

_{Йозеф Каетан Тил, автор Ян Вилимек (1860-1938)}

През март 1835 г. песента е публикувана и в списанието Věnec ze zpěvů vlasteneckých uvitý a obětovaný dívkám vlastenským s průvodem fortepiana, което е издавано през годините 1835–1839, основано от Шкроуп, който е и един от неговите редактори. ниверситетският професор, театрален и музикален критик Антон Мюлер остро критикува пиесата (главно заради непристойността на един от героите, пияницата Кроутил), но подчертава песните и песента „Къде е моят дом“ е препечатана изцяло в списанието. Самата пиеса обаче е критикувана от много интелектуалци.

Песента „Къде е е моят дом“ бързо става популярна и се превръща в чешки патриотичен химн. До 1860 г. върху песента е упражнена известна цензора. Още през XIX век към „Къде е моят дом“ са създадени редица различни допълнения и парафрази.

Още на времето си песента предизвика не само ентусиазъм, но и много критики, например, че текстът е нелогичен, че песента е твърде сладникава и не много бойна и т.н. Чешкия поет Ян Неруда, първият президент на Чехословакия Томаш Масарик, световноизвестният чешки композитор на класическа музика Леош Яначек, както и други, са били резервирани към тази песен. Знаменитият Бедржих Сметана не е бил ентусиазиран от песента, но когато бива помолен от Ян Неруда да композира нещо по-добро, той възразява, че едва ли е възможно да се противопостави на песен, която самите хора са издигнали като свой национален химн.

Песента е възприета и от някои други славянски народи, които създават свои национални версии. Словашката версия, озаглавена „Домът на Словака“ („Domov Slováka“), с четири строфи, е публикувана през 1862 г. от словашкия литературен историк Михал Храстек в първия том на колекцията „Венец от словашки народни песни“ („Veniec národních piesní slovenských“), под номер 1.

Песента е значително възприета и харесвана от българите, които дори я смятат за своя народна песен. Очевидно първата българска версия на песента, запазена в наследството на Франтишек Й. Йезбер с дата 14 февруари 1861 г., е записана от Иван Хаджи Симеонов (наричан Иванчо или Йончо) , един от българите, учили в Прага. Песента „Къде е моят дом“ е била популярна в България много по-рано, благодарение на българските студенти, които са учили в Чешко.

През XIX и XX век други строфи и перифрази на песента „Къде е моят дом“са написани от знайни и незнайни автори. Чешкият книгопродавец и писател Франтишек Бачковски публикува седем различни версии на песента през 1883 г., включително оригиналната.

Авторството на третата строфа, посветена на историческата област Моравия, е неизвестно, четвъртата строфа, предназначена за историческата област Силезия, е съставена през 1881 г. от чешкия учител Франтишек Полашек, петата строфа, предназначена за Словакия, е написана през 1882 г. от Фердинанд Печка Мистецки, студент в чешкия град Тешин. Бачковски представя тази композиция от пет строфи като първа версия на песента, като същевременно напомня, че само първите две строфи са на Йозеф Тил. Вторият вариант на песента е моравски, третият e словашки, а четвъртият – общославянски. Бачковски получава петата и шестата версия, и двете на словашки език, от словашкия патриот Фр. Р. О. Като седма версия, текстът на Бачковски е "хърватски".

Чешкият национален химн „Където е моят дом“ съгласно Акт на Чешкия национален съвет №. 3/1993 Сб. сред държавните символи на Чешката република и те могат, съгласно § 1 от Закон 352/2001 Coll. да се използват само по подходящ и достоен начин. Съгласно § 12 от Закон 352/2001 Coll. националният химн може да бъде да изсвирен и изпят на национални празници и по други поводи, ако е обичайно.

Законът предвижда само първата строфа да се използва като химн, но преди изменението от 1998 г. съответното приложение към закона съдържаше текста на втората строфа като част от факсимилния нотен лист; освен това на три места от първата строфа формулировката е по-архаична („stkví“, различна пунктуация).

_{Франтишек Шкроуп в картина на Антонин Мачек от 1840 г.}

Сборникът Къде е моят дом: Варианти и парафрази (Kde domov můj: Variants a parafraze) от писателя Патрик Оуредник, публикуван през 2004 г. от издателство Pasekа, съдържа освен 66 варианти на песента, също и студии на Мартин Сватош, Павел Шпунар и Владимир Мацура, представени на симпозиум по темата чешкият национален химн през 1993 г.

През 2008 г. чешкото правителство публикува четири официални версии на чешкия национален химн.

Други варианти

Съществуват словашка, немска, унгарска, емигрантска, легионерска, католически, спиритуалистка, комунистическа, феминистки версии, много региовални версии („Където се би баща ми Жижка (…) Пршибислав е моят дом!“) и американска версия („Океанът продължава да ме носи, иска да ми даде нов дом, Америка, моят дом“), а също и много пародии („Къде е моят дом? Къде е моята родина? Където много алкохол всеки ден има!“).

Чешкият есперантист Франтишек Лоренц (1872-1957) пише космополитна версия: "Къде е моят дом? / Може би не е само в нечия страна, / където хората говорят един език (…) За мен цялото човечество е моето семейство, / целият свят е моят дом.” Bойнствена версия създава свещеникът и възрожденец Йозеф Рудолецки, основал в началото на XX век католическото спортна организация, Орел: „Където цел на всеки е разцвета на страната, / сборна сила - на убийците разруха! / Тук в свободната чешка земя / Искам пак да имам свой дом.

Чешкият журналист и писател Карел Хавличек Боровски (1821-1896) написва версия, която е трябвало да предупреди срещу измамния панславизъм и русофилството: „Къде е моят дом? / Закони, където пише властта / с камшик на народите по гърба, / естествени права, където / казакът разяснява, / където няма само роб един, / между Русите моят дом!

Интересни факти

Фидловачка е някогашен популярен пролетен фестивал на пражките обущари, който се e провеждал всяка година в сряда след Великден в Нуселската долина близо до реката Ботич в квартала Нусли, Прага. Името му произлиза от обущарски инструмент, наречен фидловачка (fidlovačka), който обущарите използвали за изглаждане (фидловане) на кожата, докато правели обувки. Символът на този празник е бил бреза, украсена с венец от пролетни цветя, панделки и боядисани великденски яйца. На върха на брезата e била прикрепена обущарска фидловачка.

Фидловачка означава също и (пренебрежително) лоша музика.

Твърди се, че мелодията е композирана от Франтишек Шкроуп по време на тиха нощ до леглото на болната му съпруга.

Мелодията на стиха „Вода бучи по ливадите” понякога се свързва с почти идентичния 8-10 такт на Адажио от Симфония-концертанте за четири духови в ми-бемол мажор, K 297b на Моцарт от 1779 г., но е трудно да се говори за родство.

Музикалният мотив на песента „Къде е моят дом“също се появява по-късно в Хрудимска увертюра на Шкроуп, композирана по случай тържественото откриване на театъра в Хрудим (1854) и в композицията Můj domov на Антонин Дворжак, композирана като увертюра към пиесата на Франтишек Фердинанд Шамберк Йозеф Каетан Тил (1882 г.).

Мотивът на песента „Къде е моят дом“ е използван от Йохан Щраус Младши в композицията Славянски потпури по мелодии на народни песни и танци op. 39.

Когато в текста на песента Йозеф Каетав Тил пише за „земята чешка“, той не е имал предвид Бохемия (старото име на Чехия) като административна единица, а територията, където населението говори чешки език, т. е. (според тогавашната концепция) и словаците.

Схващането, според което „Къде е моят дом“ се разбира като въпросително изречение и се пише с въпросителен знак, се запазва в продължение на много десетилетия и прониква и в други езици. Но тъй като това не е въпросително изречение, подчинено обстоятелствено изречение, поставянето на въпросителен знак след заглавието и първите стихове на текста е подвеждащо. Първоначалният текст обаче съдържа въпросителен знак в комбинация с удивителен знак („ǃ?“), така че това е емоционално зареден въпрос, дори ако е изпят тихо (piano).

_{Паметна плоча на мястото на Йозефските казарми (днес универсален магазин Palladium на площад Република в Прага), където Тил е написал думите на по-късния химн.}

Къде е моят дом

Къде е моят дом,
къде е моят дом.
Вода бучи по ливадите,
борове шумят по скалите,
пролетен в градина цвят сияй,
пред погледа се шири земен рай!
И това е тази земя красива
земята чешка, моят дом,
земята чешка, моят дом!

Къде е моят дом,
къде е моят дом.
Знаеш ли ти край на Бога мил,
души тихи в жизнени тела,
мисъл ясна, възникване, сполука,
и тази сила, глас срещу разруха?
Това са чехите – славен народ,
сред чехите е моят дом,
сред чехите е моят дом!