Ястието шкубанки води произхода си от чешките земи, известен е още от първата половина на XIX век, когато Чехия е част от Авсгрийската империя. Начинът на приготвянето му е пренесен в Австрия от чешките занаятчии, търговските наръчници и чешките камериерки. Преди около 100 години шкубанките са били приготвяни от всяка добра чешка домакиня. Естествено, този специалитет е много популярен и в Словакия. Във времената на социалистическа Чехословакия ястието шкубанки (на чешки и словашки: škubánky) e било често срещано в менюто в детските градини и заводските столови.

Първоначалното значение на думата шкубат (škubat; на старочешки: škubají) при славяните - изскубване на косми, козина, пера и др., е свързано с думата кудлити (kudliti) - скубане на косата.

Според речника за литературен чешки език значението на думата шкубат е:
1. рязко и кратко дърпане на нещо, извършване на резки движения, свивам рамена
2. скубя, късам: скубя пера (гъска); късам листа от книга
3. премахвам пера: скубя гъска; прен. скубя клиентите, одирам, ограбвам
4. унищожавам чрез разкъсване, късам
5. разкъсвам хартия на парчета; хищник разкъсва плячката си.

_{Мохннуделн (на Фестивала на Маковия цвят в „маковото“ село Aрмшлаг, Долна Австрия)}

Световноизвестният чешки лингвист проф. Вацлав Махек посочва в своя речник, че шкубанките са храна - откъснати парченца, които се откъсват с мазна лъжица от безформена мека маса.

Когато картофите се сварят, с дървена лъжица в тях се избутва едро брашно. Кифличките се отделят от тестото с рязко движение на лъжицата – оттук и думата щкубанки – и се поръсват с маково семе, захар, извара или праханда (или прахаранда) - сушени круши, счукани на прах в хаванче или поръсени с настъргано сирене и намазани със свинска мас. В западната част на чешката област Бохемия ястието се нарича също и куцмох (kucmoch) или куцмоух (kucmouch). Думите шустка/шуска (šustka/šuska) се използват в Южна и Централна Бохемия за означаване на шкубанките. В източна Бохемия шкубанките са се наричали търпалки (trpalky), в района около град Рожмитал под Тремшинем - щерц (šterc), а в района на град Собеслав - шуска (šuska), като това е шкубанка, поръсена с праханда. Тези деликатеси са познати са и с други названия – шуперлик (šuperlík), рейпулц (rejpulc),шлейск (šlejšk). Шкубанките подобни са на друг чешки и словашки специалитет – шуланки (чеш. šulánky). Разликата между шкубанки и шуланки (šulánky) е главно в техниката на тяхната топлинна обработка. При приготвянето на шуланките тестото за картофените понички (šišky) или ньоки се готви във вода, докато шкубанките се оформят по пътя към чинията.

На немски този специалитет се нарича мохннуделн (mohnnudeln) – нудли с маково семе. Подобно е на ястието шупфнудел (schupfnudel). Основната разлика между тях е, че специалитетът мохнуделн се сервира с разтопено масло, смлян мак и се поръсва със сладкарска захар. Този деликатес се нарича също и Валдвиртлер Мохнуделн (Waldviertler Mohnnudeln), като се отнася се до австрийската област, откъдето произхожда. Валдвиртлер е част от Долна Австрия, където маковото семе се отглежда от векове, което придава на ястието неговия отчетлив черен цвят. Това ястие може да се консумира като десерт или лека вечеря. Повечето баварци и австрийци го сервират традиционно като основно ястие.

В „Домашна готварска книга“, написана в белетристичен стил от чешката писателка и будителка Магдалена Добромила Ретигова, публикувана за първи път през 1826 г., има рецепта за шкубанки, които са били често срещано ястие през XIX век.

В началото на миналия век г-жа Мария Аксамитова пише книга, наречена „Чешка готварска книга“ , публикувана през 1900 г., в която тя представя своя рецепта за шкубанки.

Рецепта за шкубанки в готварска книга, издадена в Чехословакия през 50-те години на миналия век, акцентира върху „здравословното хранене“ (от тогавашна гледна точка) отвосно мазнината от мас: маковото семе се добавя към по-здравословния вариант на маслото: извара.

Сами по себе си шкубанките имат неутрален вкус, което означава, че може да се сервира както като сладко, така и като солено ястие, например с препечен бекон и сирене. Най-вкусни са с кисело зеле, но децата обичат особено варианта с кетчуп.

Сладките шкубанки традиционно се поръсват със смлени макови семена, смесени с пудра захар и залети с разтопено масло. Вариант е галета, запържена в масло и смесена с гранулирана захар.

„Катя и Шкубанек“

До неотдавна ястието шкубанки е било много популярно и сред чехите, и сред словаците, особено сред децата, поради сладкия му вкус. Вероятно заради това бива създаден известния чехословашки, а впоследствие чешки анимационен телевизионен сериал „Катя и Шкубанек“ („Káťa a Škubánek“), в който един от героите – кученцето Шкубанек, е наименуван на картофения деликатес.

Първите три части на сериала са създадени между 1982 и 1988 г. Последната четвърта част е създадена през годините 1989–1993 г. само в чешко производство. Заснети са общо 26 епизода с продължителност от 8 до 9 минути.

Темата на филмовата приказка е разработена от Либуше Коутна и Йозеф Ланка, като и двамата са участвали и в сценария, Вера Maрешова режисира първите три части, след нейната смърт по четвъртата част работят режисьора Франтишек Вистрчил и аниматора Зденка Скрипкова. Музиката е композирана от Анжело (Ангел) Михайлов, български творец, учил и емигрирал в Чехословакия през 60-те години на миналия век.

Сериалът отвежда публиката в малка къща, където момиченцето Катя и петнистото кученце Шкубанек живеят заедно. Как се намират двамата? През един пролетен ден всички в двора имат бебета. Момиченцето Катя също иска да си има нещо живо. Затова купува от сладкарницата голямо шоколадово яйце и го поставя в количката, слагайки го на слънце, за да може първо да се роди нещо от него. Малко кученце тича около количката, помирисва нещо сладко, скоча в количката и Катя го намира там. Тя взема кучето у дома и започва да се отнася с него като с бебе. На кученцето това не му харесва и то иска да си тръгне, но когато вижда, че на Катя ще й бъде тъжно, остава при нея. И Катя го нарича Шкубанек. Те преживяват не само забавни, но и вълнуващи събития заедно и участват в много игри и състезания. Всичко би било наред, ако палавият котарак Луциаш не завижда на приятелството им. Въпреки това, той винаги се самонаказва за капаните, които сам им поставя.

Защо Катя нарича кученцето така? Може би защото тя обича сладки шкубанки, когато са поръсени с маково семе, те изглеждат като "пъстри" - кученцето e точно такова, то е петнисто, сладко, хубаво. То също обича сладкиши. Кученцето получава това име, преди да опита шкубанките на Катя, въпреки те че са били сладки. Но може би е наречено така, защото кучетата често дърпат, хапят, разкъсват различни предмети на парчета, например обувки.

Когато Катя го къпе, облича, храни и т.н., кучето, което все пак не е бебе, непрекъснато се дърпа, подскача, крие се от нея, но после й дава да разбере, че обича не само сладки бонбони, но и нея.

Историите биват публикувани и под формата на комикс в Четирилистна детелина (Čtyřlístek) – едно от най-известните и дългогодишни чешки детски списания. Някои събития също са публикувани в книги и записани на компакт-дискове.

_{Мохннуделн с пудра захар}

„Шкубанек“

Шкубанек е заглавието на издадената през 1959 г. приказка с автор Йозеф Щефан Кубин (1864-1965) – чехословашки (чешки) средношколски учител, фолклорист, събирач на народни приказки, етнограф, диалектолог, литературен публицист и писател. В сюжета на приказката важно място заема приготвянето на специалитета шкубанки.

Фолклорен събор „Шкубанек“

През 1984 г. в основното училище на улица „Kоменски“ в град Светла над Сазавоу, по-това време част от Чехословакия, днес част от Чехия, е създаден фолклорния събор „Шкубанек“. Съборът, провеждащ се до днес, включва в репертоара си народни песни, танци, пиеси и стихчета от културно-етнографската област Хорацко, предимно чешки. Ансамбълът избира името на ястието, приготвяно от картофи - култура, типична за разположения на границата на областите Бохемия и Моравия регион Хорацко. Съборът е участвал многократно не само на чешки фестивали, но и в чужбина и е съорганизатор на фестивала „Хорацко танцува и пее“, който се провежда в Светла над Сазавоу.

Детски клуб „Шкубанек“

В Чехия има детски клубове, носещи името Шкубанек. Детски клуб – това е проект, подкрепящ детските заведения в 1 клас на основното училище в извънучебно време. Целта на клуба е преди всичко децата да бъдат под наблюдение в следобедните часове. Децата имат възможност и за различни дейности в клуба.

_{Шкубанки с маково семе, училищна столова, село Долни Жандов, окръг Карлови Вари, Чехия.}

Рецепта за шкубанки

Съставки:
1 кг картофи
1 щипка сол
200 г свинска мас
200 г пудра захар
250 г грубо брашно
150 г маково семе

Начин на приготвяне: Обелените картофи се сваряват, останалата вода се излива, оставя се малко на дъното и се покриват с едро брашно, което се "боцка" с обърнатия край на дървена лъжица или се правят няколко "боцвания"в картофите. След това се оставя да се запари под капак на слаб огън около 20 минути. Готовата маса се прегъва с дървена лъжица и с лъжица се изрязват кифлички, които с едно движение на китката се поставят в чиния и така се получава добре познатото шкубанки. Сервират се поръсени с маково семе и захар и поляти с разтопено масло, в древността, а в други региони и с праханда (или прахаранда). Могат също да се оформят на баничка и да се изпържат от двете страни, поради което се наричат спешинки (spéšinky) или шкубанкови опеченки (škubánkové opečenky). Сервират се със сирене, кисело зеле или като гарнитура към салати.