News

Цвички (на словашки и чешки: cvičky) – това е названието на меките текстилни обувки, създадени в социалистическа Чехословакия. Цвичките са проектирани вероятно за чехословашката спартакиада през 1965 г. и обувното предприятие Батя (Baťa) в чехословашкия град Злин, днес част от Чешката република, започва производството на няколко милиона броя от тях. Но тези легендарни обувки, чийто вид е останал почти непроменен и до днес, всъщност се произвеждат от 1964 г. в Заводи 29 август (Závody 29. aususta) в град Партизанске, днес част от Словакия. По-късно през целия социалистически период са произвеждани освен от предприятието в Партизанске, например и от производствената кооперация Снаха (Snaha), базирана в град Ихлава, днес част от Чешката република.

_{На заден план на снимката е сградата на бившето предприятие Заводи 29 август, град Партизанске, днес фирма ZDA, където първоначално са били произвеждани цвичките.}

Цвичките до голяма степен възприемат дизайна на класическите японски обувки, известни като Увабаки. През социалистическия период в Чехословашката република цвичките са били част от спортната униформа, предназначена за спартакиади, като поради това са наричани също и „спартакиадки“ ("spartakiádky"). Като част от спортната униформа за жени и момичета, наречен „Ярмила“ („Jarmila“), вариантът на белите платнени обувки с гума над стъпалото бива наречена ярмилка (jarmilka). Хората по-често са използвали използвали именно това тяхно производствено (кодово) име – ярмилки (jarmilky). Мъжко-момчешкият вариант е имал разцепено стъпало с връзки, подплатени с език, като други спортни обувки, например платнени, но по-твърди кецове, полукецове или кожени ботуши. Още един вариант на цвичките е имал странични процепи с плоски гуми. Мъжкият модел цвички бива наречени „Тоник“ ("Toník").

Има много спекулации относно името на пълния комплект на момичешкото и женско облекло за спартакиадата, смята се, че получава името си Ярмила, което е широко разпространено чешко/словашко женско име, по името на съпругата на тогавашния президент на Чехословакия Антонин Новотни, или по името на съпругата на предишния президент на републиката Антонин Запотоцки, или пък по името на съпругата на Ян Антонин Батя (шеф на фирма Батя от 1932 до 1939 г,) като се има предвид, че името на мъжкия вариант на цвичките „Тоник“ е производно от Антонин. Нито една от съпругите на споменатите господа обаче не се е казвала Ярмила. Това име не е свързано с никого конкретно, както и името Тоник.

Думата „цвичка“ (cvička) произлиза от чешко/словашката дума „цвик“ (cvik), означачаща целенасочено еднократно или кратко действие, напр. вид движение, използвано за укрепване или подобряване на някаква способност, главно физическа; означава също и (метафорично) способност, придобита чрез редовно повтаряне на специфична дейност.

Над 20 годиин тези дизайнът на тези спотни обувки остава напълно неипромене. Около 1985 г. към цвичките са добавени малки пришити ивици, представляващи чехословашкия трикольор (червено, бяло и синьо) и се появяват първите цветни варианти. В допълнение, ярмилки започват да се произвеждат във версия с "T" гума. След разпазането на Чехословакия през 1993 г. се произвеждат цвички с пришит съответно чешки (идентичен с чехословашкия) и словашки трикольор, който е бяло, синьо и червено.

За популярността на ярмилките е имало няколко причини. Един от основните е била, разбира се, цената. През 70-те и 80-те години години, детските ярмилки са стрували около 17,50 чехословашки крони, а дамските са били на цена 21 чехословашки крони, докато класическите маратонки са стрували 30-40 чехословашки крони. Ярмилките са били много практични за малките ученици, които не е било нужно да се занимават с връзването им, а се оказва, че имат и артистичен потенциал, за който производителите вероятно не са подозирали.

Цвичките бързо стават популярни обувки за физическа подготовка в часовете по физическо възпитание в училищата, за различни танцови и спортни тренировки, за катерене по изкуствена стена, в тренировки по танци, били са част от различни костюми, например в певчески групи. Носили са се и като домашни и летни обувки за излизане или като обувки за вода, където предпазвали крака от остри камъни.

Любимо занимание, особено сред децата в юношеска възраст, е било и рисуването и писането върху белите повърхности на цвичките. Върху бялата тъкан на обувките учениците са оформяли различни рисунки, писали са надписи или имена на музикални групи. Всеки е могъл да развихри въображението си и да „проектира“ собствен дизайн.

От търговска гледна точка цвичките имат огромен успех и дори прекосяват границите на тогавашна Чехословакия и се разширяват в Полша. След появата на спортните марки обаче те изчезват от физкултурните салони, но не за дълго. През 2011 г. чешката фирма Батя решава да възроди този феномен, защото цвичките и Батя са неразривно свързани от началото на XX век, но тогава са изглеждали малко по-различно.

В Словакия производството на цвичките продължава, като се извършва от базовата компания TOGA, установена в района на село Храдище, окръг Партизанске, както и от някои по-малки производители. Освен традиционното бяло, производствената програма включва и цветни варианти. От търговска гледна точка цвичките имат огромен успех и дори прекосяват границите на тогавашна Чехословакия – доставяли са се основно в Полша (под марката Dagrod), но и в други европейски страни.

Цвичките са подходящи са за физически дейности, при които трябва да има подвижност на краката и същевременно стабилност при стъпването на пода, като например училищно физическо възпитание, обща гимнастика, танци, тренировки по бойни спортове. Освен за спортни дейности те могат да имат и друго предназначение - леки маратонки, летни гуменки, домашни обувки, балеринки и др. Пригодни са за тези дейности поради неплъзгащата се подметка (външна подметка). На крака цвичката е фиксирана с типична гума над стъпалото с еластична лента, наречена пруженка (pruženka).

Цвичките се използват и за волтижировка (гимнастика на коне), за плуване, от лодкари, за силов трибой, за катерене на закрито, при игра на кегли, при скоконе на батут, на сборове на чешкото (а в миналото и чехословашко) спортно движение „Сокол“, като част от различни униформи, като обувки за шофиране, в театрални постановки, за свирене на някои музикални инструменти с педали (барабани, пиано, цимбал, арфа...), като антистатични обувки, в електротехнически лаборатории.

_{Ярмилки}

Цвичката е изработена е като сравнително тънка лята гумена подметка, покрита с текстил с горна част от масивно платно, обикновено изцяло бяло, рядко оцветено в други пастелни цветове, например жълто или синьо. Подметката е проектирана така, че да не се плъзга и благодарение на белия си цвят не прави линии, което предопределя цвичките като обувки подходящи за фитнес. Над стъпалото цвичките имат перце, благодарение на което не се изхлузват от крака. Може би това е една от причините да подхождат на собствениците им - обуват се лесно, защото нямат връзки. Цвичките имат интересни предимства пред другите спортни обувки. Нямат връзки и следователно нямат метални части, така че могат да се перат (внимателно на ръка).

Терминът „цвички“ се отнася също и за леки обувки за гимнастика или танци - гимнастически цвички (кожа, имитация на кожа или текстил, с или без гума над стъпалото), балетни, които са наричани пишкоти (piškoty) или за специална употреба (скокове на батут, ирландски народни танци, прескок, ориенталски танци и др.

В миналото са били част от задължителното училищно оборудване за часовете по физическо възпитание. Днес това вече не е така, но те все още се използват масово за много спортни дейности. С тях например тренират мажоретки, използват се за аеробика, танци на пилон, но също и в спортове като силово вдигане или гребане. Поради приликата им с балеринките днес е възможно цвичките да бъдат видяни в ролята на моден елемент, също така, често служат като евтин заместител на стилните летни обувки. Те са много популярни като моден аксесоар в Полша.

Това е екологичен продукт, произведен от възобновяеми материали - вулканизиран каучук и памук. В сравнение с подобни по-евтини варианти от азиатските пазари, този материал има много по-голяма издръжливост и не създава неприятна миризма.

В наши дни ярмилките все още се използват и продават, а вариантът за момчета се смята за излязъл от мода. В същото време e имал много широко приложение за летните месеци при всякакви метеорологични условия.

Цвичките се отличават с практичност, комфорт, цена, неподвластен на времето дизайн, а днес е добавена и възможност за избор на цвят, а също и десен. За разлика от предишни години, ярмилките вече се предлагат в повече цветове.

Предлагат се модели в черно-бяло, изцяло черно, също така червени, жълти, камуфлажни или с флорален принт. Произвеждат се с размери от 22 до 38 номер, така че да могат да се носят не само от деца, но и от възрастни.

В днешно влеме цвичките често се появяват като реквизит на възпоменателни събития или като ретро икона, например в музикални видеоклипове.

В Чехия може да срещнете израза „seká to jak Baťa cvičky“ , в превод, „реже като цвички Батя“. Това означава, че някой прави нещо като на пътека за бягане.