News

Ден първи, Пътуване до Метеора
След като разрешихме проблема с болта, забит в предната гума, тръгнахме към Метеора. Движехме се с час и половина закъснение от първоначалният план, но пък с настроение и доста храна за изпът.

Сравнително бързо стигнахме от София до Мелник, където се оказа трудно да се паркира, но възможно. Мелник е най-малкият град в България, с възрожденски тип къщи, и интересни скали (скални пирамиди), също така всяка къща има изба за вино. Наистина, има само 2-3 улици, около една пресъхнала река. Въпреки че бях ходила там (преди 15-тина години…), не бях запомнила че реката е пресъхнала. Сега като стигнахме, не беше особено впечатляващо, може би заради многото паркирали коли, и това, че всяка къща беше ресторант (механа) с една и съща типично българска кухня. И ние седнахме в една механа.

След това се разделихме на стратегически групи и аз и малкия ми син се качихме до една руина, която прилича на останки от стара крепост. Но не е крепост, а останките от изгоряла стара къща (май).

А след това трябваше бързо да потегляме, защото ни чакаха още поне четири часа път.

Имахме весело изживяване на границата, където имаше няколко колони наредени коли, един шофьор на камион пренареди всички, за да мине, което помогна нещата да тръгнат по-бързо, въпреки протестите на един симпатичен възрастен грък, който накрая не се сдържа да спомене известният израз - Малака.

Минахме границата, и тръгнахме по пътя, избран от Google Maps. Въпреки че в началото беше бърз и приятен, после се превърна в планински път, при това с много скучни ниски планини. Не-раззеленили се дървета, кафяви на фона на кафяви хълмове. И това комбинирано с падащ здрач, неразбираеми пътни знаци (както във всяка нова страна), и тесен път. Пристигнахме не след четири, а след 6 часа - след половин час търсене на квартирата в селото, накрая я намерихме пеша), в десет вечерта, и добре че заведението срещу нашата квартира все още работеше, имаше храна и хубава музика. Забелязахме високи скали в тъмнината.

Ден втори, Пътят на отшелниците
И така, на другата сутрин, открихме скалите на Метеора, които бяха на няколко метра от къщата в която бяхме отседнали.

Тръгнахме директно към манастирите. Тъй като времето беше нестабилно, бързахме да стигнем до някои манастири пеша, по горските пътеки проправени от първите монаси.

Метеора означава „висящи във въздуха“ и това се отнася за скалите, които създават цялата вълшебна атмосфера. Те са създадени от слепени речни наноси, повдигнати от тектонични сили, и оформени от вятъра и дъждовете. Все още, когато вали дъжд, много камъни падат по пътищата и има специални коли, които ги извозват.

Манастирите са построени между 15-ти и 17-ти век, като някои от тях са били първоначално селища на монаси-отшелници, които първо са стигнали с катерене и забиване на колчета, после са спуснали въжета, и така са качвали и спускали строителни материали, храна, и дори самите себе си, в мрежи и кошове.

Сега има железни въжета, и все още храна и всякакви други необходими неща се издърпват през тях, а хората се изкачват по стълби.

По-нататък манастирите са се развили като самостоятелни сгради за цели групи от монаси или монахини.

Интересно, че чужденците плащат вход, а гърците не, след като това е тяхна национална собственост. Аз нямам против, все пак ме пускат вътре.

Манастирите са често един срещу друг, кацнали на отсрещни скали, и застинали във въздуха. Рядко се виждат монаси, но видяхме един, който седеше в една манастирска църква, сякаш напълно отделен и недостъпен за тълпата шарени туристи.

След първия манастир решихме до отидем до втория по дивият път, като облаците се сгъстяваха. Пътят беше мистериозен, с каменен мост, по явно прехъснал, отдавна изчезнал поток, и с причудливи омагьосани дървета.

Оказа се, че пътят, въпреки някои стръмни каменни стъпала, не е толкова труден, и стигнахме в подножието на най-големият манастир. Изненадата-награда която обещах за всички участници, които стигнат до горе, помогна, и накрая всеки от нас получи по един шоколадов бонбон.

Там ни пуснаха почти без билети, тъй като не се бяхме подготвили да плащаме вход, и не можехме да платим в брой (един от посетителите ни каза, преструвайте се на гърци, пред момчето което продаваше билетите, и то ни пусна).

Това е цял комплекс от манастири. Този в който бяхме, най-големия, има изложба на тема гръцка история, но почти нищо не се разбра от надписите, понеже са на гръцки.

Бяхме много доволни че направихме прехода от селото до манастира без кола. В днешно време има хубав път (с понападали камъни от дъжда), който свързва всички манастири и селото. Човек може да обиколи всички за един ден, има паркинги, каравани с кафе, и някои сергии. Всичко това разваля усещането за нещо неповторимо, и прави цялото посещение повече като туристическа обиколка.

Ние успяхме и да се върнем до селото, ходейки по пътя за колите, след което се запознахме с гръцката кухня, доста подобна на българската. След това решихме да отидем до едно съседно село, в което има друга скала с пещера, (Теопетра) в която живели хора и техни предшественици от преди каменната ера, в последните 130 000 години, до преди няколко хиляди години. За съжаление, пещерата не беше отворена за посещения.

Ден трети, Манастири и дъжд
На другият ден валеше обилно от сутринта. Нямаше как да повторим прехода от предния ден с децата, затова този път взехме колата. От манастир на манастир.

Един от големите манастири не приема посетители на този ден, затова пък станаха хубави снимки в дъжда.

А друг манастир има издълбани стълби и тесни тунели в скалата. Скалната вратичка се вижда на снимката, и все едно човек влиза в пещера от слепени камъни.

Всеки манастир има църква и много помещения. Мисълта да прекараш живота си там, със съвсем малко излизания до други манастири или околните села, ми е малко плашеща. Като доброволен затвор. Колко диаметрално противоположно на нашето динамично време с непрекъснат поток на информация…

След като посетихме отворените манастири в дъжда, слезнахме до селата Кастраки и Калабака за разходка. Отново забелязах, че доста приличат на български села или малки градчета. Като го казах после на моите колеги/гърци, те не бяха много очаровани, но си е така.

Ден четвърти, Пътуване
Чак на последният ден времето се проясни, но ние трябваше да тръгваме, и имах време само за няколко снимки от далече. Манастири и причудливи скали.

До скоро, Метеора!

На връщане минахме през много по-хубав път, половината време покрай морето, също толкова дълъг и избран по предпочитание, без помощта на информационни технологии.