News

"Продължителният контакт с лунния прах не само ще доведе до сериозни проблеми в белите дробове, но и ще предизвика възпаление и увеличаване на шансовете за развитие на рак. Ако престоят на Луната продължи няколко седмици или месеци, е малко вероятно да бъде предотвратено," пише Брус Демпъл от университета Стоуни Брук (САЩ).

През последните години както представители на „Роскосмос“, така и представители на НАСА все по-често говорят за възможността за изграждане на постоянно селище на повърхността на Луната. Една от причините за това е откриването на значителни запаси от вода на няколко места на спътника на Земята.

Паралелно с разработването на технологии за изграждане и поддържане на живота в такива лунни селища, учените се опитват да разберат какво ще бъде най-заплашително за живота на астронавтите на повърхността на нашия спътник.

Смята се, че човешкият живот на Луната и на други небесни тела е застрашен от космическа радиация, високоенергийни частици и някои други характеристики на откритото пространство. Но напоследък учените разбират, че съществуват и други сериозни опасности.

Например, изчисленията на руски физици показват, че повърхността на Луната и други подобни небесни тела могат да бъдат опасни за електронните компоненти, поради мощните разряди на статично електричество.

Наскоро, учени от Съединените щати откриха, че спътникът на Земята е много често бомбардиран от малки астероиди, което също би било опасно за лунните бази.

Демпъл и колегите му са открили и друг сериозен рисков фактор, след като са проучили проблемите, пред които са били изправени астронавтите на „Аполо“ по време на тяхното пребиваване на Луната.

_{Едуин Олдрин на лунната повърхност. (public domain)}

Някои членове на тези експедиции са се оплаквали от необичайна болест, наречена "лунна треска" според тяхната терминология. Тя се появява след дълги излизания на повърхността на спътника на Земята. Самите астронавти и космически лекари свързват тези проблеми с лунния прах, който полепва по скафандрите и след това попада в космическите модули.

Това е принудило авторите на статията да проверят как лунният прах би въздействал на човешкото тяло за достатъчно дълго време. За целта, учените отгледали няколко култури от белодробни и мозъчни клетки и създали аналог на лунната почва, откъдето са взели проби от "извънземна" материя за обработка на клетките.

Както показват тези експерименти, дори и най-малките количества лунен прах са смъртоносни - проникването му в хранителната среда убива от 60% до 90% от белодробните клетки и около половината от мозъчните клетки.

Особено опасни се оказали малките частици на реголита - те не само унищожавали мозъчните и белодробните клетки, но и увреждали ДНК-то на оцелелите клетки. Което показва, че един дълъг престой на Луната би довел не само до появата на астма и пневмония, но и до различни форми на рак.

Всичко това предполага, че строителите на лунните бази и дизайнерите на скафандри трябва да се съсредоточат върху създаването на системи, които да предотвратят навлизането на прах в жилищните помещения.

Както отбелязват учените, необходимо е да се създадат материали, по които да не може да залепва наелекризирания лунен прах, или да се построят шлюзови камери, които да почистват повърхността на космическите костюми от такива частици.