За езерото Ниос се разказвали истории за зъл дух, който излиза от езерото, за да убие всички, които живеят близо до него. На 21 август 1986 г. езерото задушава 1746 души само за една нощ.
Езерото Ниос (Nyos) е кратерно езеро в северозападния регион на Камерун, разположено на около 315 км северозападно от столицата. Ниос е дълбоко езеро високо на хълма на неактивен вулкан във вулканичната равнина Оку.
Въпреки че Ниос се намира в кратера на изгаснал вулкан, под него все още има магма. Приблизително 80 километра точно под езерото се намира басейн от магма, който отделя въглероден диоксид и други газове, които достигат до водата. Ниос е едно от само трите езера, за които е известно, че са наситени с въглероден диоксид по този начин и следователно предразположени към лимни изригвания (другите са езерото Монун, също в Камерун, и езерото Киву в Демократична република Конго и Руанда).
Вместо да изпуска газ, езерото Ниос действа като хранилище под високо налягане. На 21 август 1986 г. езерото внезапно отделя голям облак от въглероден диоксид. Не е известно какво е стартирало процеса - свлачище, малко вулканично изригване или нещо друго. Каквато и да била причината, резултатът бил катастрофален. При това, известно като лимническо изригване, езерото буквално експлодира, освобождавайки около 300 000 тона газ само за 20 секунди.
Тази масивна вълна от смъртоносен газ се втурва надолу по две долини, разклоняващи се на север, измествайки целия въздух и задушавайки за броени минути 1746 души на растояние от 25 километра от езерото, както и 3500 броя добитък. Околните села нямат почти никакъв шанс за оцеляване. В селото Ниос само шест от 800 човека оцеляват и е изоставено след инцидента.
Снимка на езерото Ниос няколко дни след изригването.
След това катастрофално събитие езерото е под наблюдение и е инсталирана дегазираща тръба, която изсмуква водата от долните слоеве към горните, позволявайки на газа да изтича с нормална и безопасна скорост.
Дългата 200 метра тръба е окачена на сал и позволява на богатата на газ вода от дъното на езерото да изтича на повърхността, където въглеродния диоксид се разсейва в атмосферата с контролирана скорост.
За по-голяма сигурност през 2011 г. са инсталирани две допълнителни тръби.