News

Глобалната система за позициониране (GPS), е сателитна радионавигационна система, собственост на правителството на Съединените щати и управлявана от космическите сили на Съединените щати. Това е една от глобалните навигационни сателитни системи (GNSS), която предоставя информация за геолокация и време на GPS приемник навсякъде на или близо до Земята, където има безпрепятствена линия на видимост към четири или повече GPS спътника. Не изисква от потребителя да предава никакви данни и работи независимо от телефонно или интернет приемане. Предоставя възможности за позициониране на военни, граждански и търговски потребители по целия свят. Въпреки че правителството на Съединените щати създава, контролира и поддържа GPS системата, тя е свободно достъпна за всеки, който има GPS приемник.

_{Подготовка за изстрелване на ракетата Delta II със сателит блок IIA, носещ обозначението "NAVSTAR 33" през 1993 г. (снимка на НАСА).}

Проектът GPS е стартиран от Министерството на отбраната на САЩ през 1973 г. За изобретяването му са признати Иван А. Гетинг, физик и електроинженер, Брадфорд Паркинсън, физик и изобретател и Роджър Л. Истън, инженер и изобретател.

Брадфорд Паркинсън замисля настоящата сателитна система в началото на 60-те години и я разработва заедно с ВВС на САЩ.

Иван Гетинг създава основата за GPS, подобрявайки наземната радиосистема от Втората световна война, наречена LORAN (Long-range Radio Aid to Navigation.

Роджър Л. Истън участва в разработването на GPS.

Проектът GPS е продължение на предишния GNSS Transit (1964–1996) и го разширява главно по отношение на качество, достъпност, точност и услуги. Първоначалното име на системата е NAVSTAR GPS (Navigation Signal Timing and Ranging Global Positioning System), което се носи и от сателитите, които GPS системата използва за своята работа. Разработването на NAVSTAR GPS започва през 1973 г.

Между 1974–1979 г. са проведени тестове на наземни станции и е конструиран експериментален приемник. От 1978–1985 г. започва изстрелването на 11 спътника за разработка на блок I.

През 1979 г. първоначалното предложение е разширено от недостатъчните 18 на 24 спътника. От 1980 г. започва изстрелването на GPS сателити заедно със сензори за откриване на ядрени експлозии и изстрелвания на балистични ракети в резултат на споразуменията за забрана на ядрените опити между САЩ и СССР.

_{Схема на промените в позициите на сателитите и тяхната видимост от определено място на Земята}

В началото на 80-те години проектът изпада във финансови проблеми. През 1983 г., когато самолет на Korean Air (KAL 007) е свален от съветски изтребител във въздушното пространство на СССР, и всичките 269 души на борда загиват, президентът на САЩ Роналд Рейгън обявява, че GPS ще бъде достъпен за цивилна употреба, когато бъде завършен.

През 1990 г., по време на войната в Персийския залив, селективната наличност е временно деактивирана за неоторизирани потребители поради недостиг на военни приемници. Активирана е отново на 1 юли 1991 г.

Първоначалната оперативна наличност е обявена на 8 декември 1993 г., след това пълната оперативна наличност на 17 януари 1994 г., когато пълен набор от 24 сателита е поставен в орбита.

Окончателното отменяне на селективната наличност настъпва на 1 май 2000 г. Оттогава в гражданския сектор е възможно да се определи географската позиция на приемник, разположен навсякъде на или над Земята, с точност от около 5 метра, както и време с точност до наносекунди. Точността на позициониране с помощта на GPS може да се увеличи с помощта на други методи до сантиметри, при условие че обектът не е по-високо от 18 км и не се движи по-бързо от 2000 км/ч.

Първият сателит от блока IIR-M, поддържащ новия граждански сигнал, обозначен като L2C, е изстрелян на 25 септември 2005 г.

_{Операторка на контролен център във военновъздушната база Шривър, наблюдаваща състоянието на космическия сегмент (снимка на USAF).}

През 2018 г. на пазара е пуснат първият чип, който може да използва сигнал L5 в допълнение към сигнала L1, което дава възможност за определяне на позицията с точност до 30 см.

През 2023 г. ще бъде пуснат GPS III, който ще донесе три пъти по-добра точност и по-висока надеждност. Той ще удвои живота на сателитите до 15 години, ще бъде с точност от 1 до 3 метра и ще предава по-силен L1C сигнал, използвайки същата честота като европейската мрежа Galileo, японската QZSS и китайската Beidou.

Приблизително $600 до $900 милиона от бюджета на САЩ се харчат годишно за GPS операции.