На шпачка или шпачек (чеш. na špačka; špaček) – така се нарича тази игра в Чехия. Някога по чешките земи дървените парчета се наричали „тичкрле“ или „кичкрле“, „клепана“, „пасак“, в Моравия ги назовавали „кички“ или „синдр“. В Словакия шпачките се наричат кичкиле (слов. kyčkyle).

Думата шпачек, обозначава както играта, наричана също и биене на скорец (чеш. tlučení špačka), така и дървения предмет във формата на цилиндър със заострени краища , използван в тази игра. Скорец – това е едно от значенията на тази дума; удареното с бухалка парче е наречено така, тъй като издава звук като звука на летящата птица като скорец. В Словакия шпачките се наричат кичкиле (слов. kyčkyle).

Според историческите източници различни игри с използване на бухалка се практикуват по чешките земи още през 1610 г. Но разпространението им в Чехия вероятно е с много по-стара дата. Въпреки това, правилата и методите за извършване на тези игри, както и техните имена постепенно се развиват и променят в нашата провинция през вековете и следователно са много разнообразни. Твърди се, че тази играта шпачек достига най-голямата си популярност още през XIX век. Играела се е предимно от деца, които пасели домашни животни по поляните. Някога по чешките земи шпачките били „тичкрле“ или „кичкрле“, „клепана“, „пасак“, в Моравия ги назовавали „кички“ или „синдр“.

Играта шпачек се играе от деца и възрастни в селските околности. Подобна е на бейзбол, софтбол и крикет. Лесна е за практикуване и може да бъде провеждана на различни места в зависимост от регионалните навици , като за терен може да използва част от равна поляна, поле или площадка. В днешно време хората са по-запознати с нейния американски вариант - бейзбол или софтбол. Чешката дървена бухалка, дървеният шпачек и момчешката шапка с козирка са заменени с кръгла бухалка, твърда топка и кожени ръкавици, но принципът остава същият. Шпачекът се удря, за да полети възможно най-далеч. Така че не е ясно дали тази игра не е пренесена в Америка от чехи, които от средата на XIX век са отивали там, за да работят.

По време на тази игра състезателите трябва да изстрелят дървеното парче с дължина около 12 см - скорец, доколкото е възможно, с помощта на дървена бухалка. По време на състезанието се забавляват не само състезателите, но и зрителите. Трябва да се внимава в момента на удара! Добре изстреляният шпачек може лесно да прелети повече от осемдесет метра.

За да се играе игра, трябва да се направи шпачек (парче дърво с диаметър около 3 см с точки от двете страни) и пръчка като бухалка. Шпачекът представлява дървено блокче с дължина около 15 см. Направата му не е много трудна. Също така не е проблем да се направи бухалка (палестра), която представлява палка с дължина около 60 см. Донякъде напомня на днешната бейзболна бухалка. И двете трябва първо да се обработят с брадва и след това да се изгладят с остър нож. Някои източници споменават плоска дъска с дръжка вместо пръчка, която е по-удобен вариант.

_{Илюстрация на бухалка за дясна ръка и шпачек}

Шпачекът лежи на земята. Ударът се нанася отгоре по стеснения край на шпачека, който не лежи на подложката. Така скорецът се хвърля във въздуха (първият удар не трябва да е силен) и играчът има задачата да удари шпачека във въздуха с втори удар, този път хоризонтален, така че да отлети възможно най-далеч. Друг вариант на играта може да бъде попадение в цел. Печели този, който се приближи най-близо до целта. За начинаещ обаче не е лесно да удари шпачека.

Играта се играе от два отбора от по седем играчи. Рампата за изстрелване се състои от тухла (или плосък камък), поставена в земята по такъв начин, че да създаде равна твърда повърхност на нивото на земята. На около 10 см пред нея се изкопава в земята продълговата „вдлъбнатина за метене” с дълбочина около 10 см, ширина 5 см и дължина около 15 см. На всеки 5 метра по цялата дължина на полето има отбелязани бази, чиято точкова стойност се увеличава с десет точки всеки път. Трябват ни и бухалка и шпачек за игра. Шпачекът е изработен от полутвърдо дърво и има формата на цилиндър от двете страни, завършващ с кръгъл връх. Първият нападател поставя шпачека вертикално над дупката, хваща бухалката, вдига го и го „измита“ в полето срещу полевите играчи. Полевите играчи се опитват да уловят шпачека директно от въздуха. Ако успеят, печелят 10 точки и батсманът прекратява играта си. Ако полевите играчи не уловят шпачека от въздуха, нападателят поставя бухалката над дупката и един от полевите играчи се опитва да хвърли шпачека и да удари поставената бухалка. Полевият играч хвърля от мястото, където шпачекът е останал да лежи, след като е бил „пометен“. Когато бухалката бъде ударена, нито един отбор не печели точка и батсменът прекратява играта си. Само когато хвърлящият защитник пропусне бухалката, нападателят има право на три опита да уцели шпачека. Той го поставя на стартовата площадка и чуква задния му край с бухалката. Шпачекът отскача и в този момент нападателят го удря възможно най-навътре в полето. Полевите играчи се опитват да го уловят директно във въздуха. Ако не успеят, нападателят има право на втори опит от мястото, където шпачекът е бил оставен да лежи. Шпачекът не се удря от земята, а от втората тухла, която нападателят носи със себе си. След евентуален успешен втори опит, може да се играе по подобен начин за трети път. Ако полевите играчи улавят шпачека във въздуха при всеки опит, те печелят 10 точки, нападателят не печели нищо и играта завършва с удар. Ако полевите играчи не уловят шпачека и при третия удар, нападателят получава толкова точки, колкото показва най- отдалечената цел, премината от шпачека. Така че смисълът е да ударите шпачека възможно най-далеч, защото колкото по-далеч лети след третия опит, толкова повече точки получава нападателят. След като всичките седем играча извършат удар с бухалката, отборите си сменят ролите. Когато другият отбор приключи играта с удар, смяната свършва. Двубоят се играе с предварително определен брой смени (обикновено две смени).

Правилата на играта шпачек не са фиксирани, съществуват няколко варианта, но има и рецесивна Federation International de CHPAchek, която от 1975 г. ежегодно организира Шпачкова лига край езерото Пржибил близо до село Смърк у Требиче, населено място, намиращо близо до град Тршебич, разположен в южната част на Чехия.

Световният рекорд в тази игра е чешки, полетът на шпачека е достигнал дължина от 72 метра.

Правила

съгласно Federation International de CHPAchek (FICHPA)

Игрище

5-сантиметрова вдлъбнатина с размери от 5 cм x 10 cм.

Зона с ширина 20 метра и дължина над 100 метра, разделена на десетметрови сектори.

Сектор с диаметър 4 метра и вътрешен ъгъл 90°

Регламент

Отборът трябва да започне играта в рамките на пет минути. В противен случай той губи по подразбиране.

Всеки отбор трябва да има 7 играча.

Секторът с вдлъбнатината трябва да е свободен по време на хвърляне.

Когато шпачекът бъде уловен по време на хвърляне (в полет!), играчът е аут, освен това отборът на защитниците получава 10 точки, а ако не бъде уловен, тогава от мястото, където е паднал, шпачекът се хвърля върху положената бухалка.

Ако бухалката бъде ударена, играчът е аут. Ако не е, той отива на пoзиция за удар.

Стрелбата се извършва чрез удряне на острия ръб на шпачека с бухалката, след това чрез удар напред, шпачекът трябва да излети към сектора. Това се повтаря три пъти. Точките се изчисляват въз основа на това къде пада шпачекът. Ако шпачекът бъде уловен (в полет!) от защитниците, отборът им получава 10 точки.

Други значения на думата „шпачек“

Умалителна форма на думата шпак (чеш. špak)

Скорец (Sturnus) – род птици, семейство скорци (Sturnidae) от разред врабчоподобни

Скорец (гълъб) – порода домашен гълъб

Чешка жаргонна дума за цигарен фас

Къс остатък от молив или пастел

Често срещано чешко фамилно име (според статистиката на Министерството на вътрешните работи на Чешката република 114-то по численост) (освен като Špačек се среща и като Spacek, Spaczek, Spacsek, Spatsek, Spachek, Spatzek, Spazek, Spatchek и в женски род - Špačková).