News

Романът "Ана Каренина" (написан през 1873-1877 г.) разказва за трагичната любов на омъжената знатна дама Ана Каренина и офицера Алексей Вронски на фона на щастливия семеен живот на дворяните Константин Левин и Кити Щербацкая. В това свое произведение Толстой представя мащабна картина на нравите и бита на дворянската среда на Санкт Петербург и Москва през втората половина на XIX век, съчетаваща философските размисли на авторското алтер его на Левин с най-напредничавите психологически скици в руската литература, както и сцени от живота на селяните.

Събитията в романа се развиват на фона на бързи трансформации в резултат на либералните реформи, инициирани от руския император Александър II, главната сред които еманципационната реформа от 1861 г., последвана от съдебна реформа, включително система от съдебни заседатели; военни реформи, въвеждането на изборни местни власти (земство), бързото развитие на железниците, банките, индустрията, телеграфа, възхода на новите бизнес елити и упадъка на старата поземлена аристокрация, по-свободна преса, пробуждане на общественото мнение , панславянското движение, женските свади, доброволчеството в помощ на Сърбия във военния й конфликт с Османската империя през 1876 г. и др. Тези съвременни развития са горещо обсъждани от героите на романа.

Сюжетът на романа е следният. Дария Александровна (Доли) Облонская се кара със съпруга си Степан Аркадиевич (Стива) Облонски. Доли е в сълзи, децата са се разпръснали из къщата, слугите са объркани. Стива се надява на сестра си Ана, която със сигурност трябва да помири съпрузите. Освен това Стива дължи своето място в присъствието на съпруга на Ана - министър Алексей Каренин.

_{Грета Гарбо в ролята на Ана Каренина и американският дете актьор Филип де Ласи в ролята на Серьожа Каренин във филма „Любов“ от 1927 г.}

Облонски среща Ана на гарата, където в същото време лейтенант Алексей Вронски среща майка си, графиня Вронская. Тъй като Ана и графинята пътуват в едно купе, Каренина среща и Вронски. В този момент и двамата са посетени от странно чувство: на Ана и Алексей им се струва, че са се познавали преди... Неочаквано се случва нещастие: вагон, който се е върнал назад, премазва смъртоносно пазача. Ана приема този трагичен инцидент като лоша поличба. Тя отива в дома на Стива и изпълнява мисията си, за която е дошла – помирението му със съпругата му Доли. Прекрасната Кити Щербацкая е изпълнена с щастие, докато очаква с нетърпение да срещне Вронски на бала. Ана също е поканена на бала и противно на очакванията Кити идва в черна рокля, а не в лилава. Ана танцува с Вронски и те постепенно се влюбват един в друг. Кити е наясно с това. Тя е в депресия, защото освен това в навечерието отказва Константин Левин, който се е грижил за нея. Скоро Кити се разболява.

Ана заминава за Петербург, Вронски се втурва след нея. В Петербург той следва Ана като сянка, търсейки среща. Алексей изобщо не се смущава от факта, че тя е омъжена и има осемгодишен син. И наистина, в светските среди връзката с уважавана жена, чийто съпруг заема толкова солидна позиция, изглежда величествена и победоносна.

Междувременно любовта им става невъзможна за скриване. Ана обаче продължава да пътува до обществото и почти година се среща с Вронски при княгиня Тверская. Единственото желание на Вронски и очарователната мечта на Ана за щастие се сливат в усещането, че за тях е започнал нов живот и нищо няма да е както преди.

Скоро Ана съобщава на Вронски, че е бременна. Той я моли да напусне съпруга си и е готов да пожертва военната си кариера. Но майка му, която в началото била е много симпатизираща на Ана, изобщо не харесва това състояние на нещата. Каренина изпада в отчаяние и едва не умира след раждането от родилна треска. Преди болестта на Ана Каренин е твърдо решен да се разведе с нея, но когато я вижда страдаща, неочаквано прощава и на нея, и на Вронски. Последният, изпитвайки изгарящ срам и унижение, прави опит за самоубийство, опитвайки се да се застреля, но е спасен. Каренин позволява на жена си да продължи да живее в къщата му под закрилата на доброто му име, за да не разруши семейството и да не засрами децата. Но Ана не издържа на игото на щедростта, проявена от Каренин, и вземайки новородената си дъщеря със себе си, тя заминава за Европа с Вронски, който се е оттеглил, оставяйки любимия си син на грижите на съпруга си.

Скоро Ана и Алексей се връщат в Санкт Петербург. Там Ана осъзнава, че се е превърнала в изгнаник за висшето общество: не е поканена никъде и никой не я посещава, освен двамата й най-близки приятели. Вронски, напротив, навсякъде е приет и винаги е добре дошъл. Тази ситуация все повече разбива нестабилната нервна система на Ана. Освен това тя е лишена от възможността да общува със сина си.

На рождения ден на момчето Каренина се промъква рано сутринта в старата си къща, влиза в спалнята на сина си и го събужда. Радостта от срещата обаче бързо е нарушена от Каренин. Обзета от чувство на завист към съпруга си, Ана изтичва от къщата. Тази среща със сина й става последна.

В отношенията на Каренина с Вронски се появява пукнатина, която ги отдалечава все повече и повече. Ана настоява да посети италианската опера, където тази вечер се събира цялата светлина на Санкт Петербург. Жените изразяват възмущение от появата на Ана, а приятел на Каренина от съседна ложа я обижда. Разбирайки, че няма какво да правят в Санкт Петербург, Ана и Вронски заминават за имението, което Алексей е превърнал в уединен рай за тях двамата и дъщерята на Ана. Вронски се опитва да направи имението печелившо, като въвежда нови методи на земеделие и се занимава с благотворителност - той строи нова болница в имението. Ана се опитва да му помага във всичко.

Успоредно с историята на Ана се развива историята на Константин Левин. Левин е доста богат човек. Той също има огромно имущество, чиито дела води сам. В началото на романа Константин ухажва Кити Щербацкая, която Вронски ухажва за забавление по това време. Кити обаче сериозно се интересува от Вронски и отказва на Левин, когато той иска ръката и. Когато Вронски последва Каренина в Петербург, Кити дори се разболява от скръб и унижение, но след пътуване в чужбина тя се възстанови и се съгласява да се омъжи за Левин. Сцените на ухажването, брака и семейния живот на Левини са пропити с ярко чувство. Но мислите за самоубийство са чести спътници на Левин, в крайна сметка той преодолява „заплахата на отчаянието“.

Междувременно обстановката в имението на Вронски се нажежава. Алексей пътува на бизнес срещи и социални събития, където Ана не може да го придружи. Той е привлечен от бившия, свободен живот. Ана усеща това, но погрешно предполага, че Вронски е привлечен от други жени. Тя непрекъснато устройва сцени на ревност на Алексей, които все повече изпитват търпението му и все по-често прибягва до морфина. За да разрешат ситуацията с процеса на развод, влюбените се преместват в Москва. Но въпреки убеждаването на Стива Облонски, Каренин, след като е поискал съвет или от гадател, или от шарлатанин, отменя решението си и оставя за себе си син, когото вече не обича, тъй като отвращението на Каренин към Ана е свързано с него, като „презряна спъната съпруга“. Шестмесечното чакане на това решение в Москва силно се отразява на психическото състояние на Ана. Тя непрекъснато се разпада емоционално и се кара с Вронски, който прекарва все повече време далеч от дома. В Москва Ана се среща с Левин, който разбира, че тази жена вече не може да се нарече нищо друго освен изгубена. Пред него тя се разкрива в качеството си на съблазнителка, като го изкушава, но ненатрапчиво и нееднозначно.

През май Ана настоява за ранно заминаване в селото, но Вронски я информира, че е поканен при майка й по важни делови въпроси. Каренина обаче идва с идеята, че майката на Вронски е планирала да го ожени за княгиня Сорокина. Алексей не успява да докаже на Ана абсурдността на тази идея и той, тъй като вече не може постоянно да се кара с любимата си, отива в имението на майка си. Ана в един миг осъзнава колко труден, безнадежден и безсмислен е животът й. Желаейки помирение, тя следва Вронски до гарата.

_{Английската актриса Вивиан Лий в ролята на Ана Каренина в едноименния филм от 1948 г.}

Перон, дим, звукови сигнали, тропане, хора: всичко се слива в ужасен кошмар от плетеница от асоциации. Ана си спомня първата си среща с Вронски и смазания до смърт пазач. В главата й идва мисълта, че има много прост изход от нейното положение, който ще развърже ръцете на всички и ще помогне на Ана да измие срама и в същото време да отмъсти на Вронски. Каренина се хвърля под влака. Тя избира смъртта като избавление. Самоубийството се превръща в единствения изход, който измъчената и измъчила всички Ана може да намери.

Минават два месеца. Животът се променя, но продължава. Отново гара. Стива среща обречения Вронски на гарата. Влакът тръгва отпред. С разбито сърце Алексей заминава като доброволец в сръбско-турската война, за да пожертва живота си там. Каренин взема дъщерята на Ана при себе си и я отглежда като своя, заедно със сина си. На Левин и Кити се ражда дете. Левин намира спокойствието и смисъла на живота в добротата и чистотата на мислите.

Любовта е висша ценност за Ана. Въпреки това тя не се омъжва по любов, ставайки съпруга на човек, когото едва познава. Каренина сключва брак по сметка, но не само поради желанието си за охолен живот, естествено вкоренено в нея, поради социалния й произход, а и защото очаква да получи любов от Каренин, сякаш има неотменимо, едва ли не „аристократично“ право на това. Раждането на сина й донася нещо ново в живота й, дарявайки го с майчинско щастие. Но това не е достатъчно за Ана, тя иска пълноценно женско щастие, търси еротична любов. Такава каквото съпругът й, изобразен като „много мил човек, напълно затворен в себе си, разсеян, човек, който не блести в обществото, учен ексцентрик“, не е способен да й даде. Каренин е човек, при когото разумът значително надделява над чувствата.

Срещата с Вронски променя живота на Ана. Притежаваща особена красота, духовна дълбочина, независимост и достойнство, винаги спокойна и разумна, внимателна съпруга, любяща майка, тя изведнъж открива страстна природа в себе си. Младият офицер е заслепен от любов към нея. Умна и всестранно образована, притежаваща широк светоглед, по-широк от този на околните и на самия Вронски, Каренина, първоначално му предлага само приятелство и не одобрява постъпката му спрямо Кити. Впослествие тя отговаря на искрената, страстна и всепоглъщаща любов на Вронски. Но Ана е духовно раздвоена. Тя се опитва да убеди себе си, че трябва да живее по стария начин, но това вече е невъзможно. Ана изглежда се опитва да се пребори с чувството си към Вронски, но то се оказва по-силно от нея. Преди това Каренина толерира съпруга си, дори го уважава, но впоследствие започва да изпитва омраза към него. Ана ненавижда съпруга си не само поради това, че Каренин е преграда към любовта й, но и затова защото той не й е дарил любовта, която тя е очаквала да получи, омъжвайки се за него. Тя се отдръпва от задълженията си на съпруга на майка, но няма друг избор. Каренин й обявява, че е престъпна съпруга и майка, и поисква да се спазва външното благоприличие. Но външната коректност е най-малката грижа на Ана. Тя отказва да спазва сковаващите норми на фалшивия обществен морал. Любовта й към Вронски е взела връх над всичко останало.

Още в началото на връзката на Ана с Вронски, обаче, започва да се разкрива, макар и все още не толкова отчетливо проявлението на нейния егоцентризъм. Първата й любовна среща с Вронски, при която „една невъзможна, ужасна и още по-очарователна мечта се сбъдва“, се превръща за Ана в чувство на физическо унижение.

Чувствата на Ана към Вронски постепенно стават толкова интензивни, че любовта й става неконтролируема. Тя изпада изцяло под властта на Вронски.

В душата на Каренина тече постоянна борба между майчиния дълг и чувството на влюбената жена. Да остави всичко както било е означава да загуби Вронски, но да отиде при любимия си човек означава да загуби сина си. Страданието на Ана се утежнява от факта, че се пропуква увереността й, че Вронски продължава да изпитва любовни чувства към самата нея. Но постепенно, след отдръпването на Вронски, всеотдайната любов на Каренина става деспотична. Тя продължава да го обича, но това вече е любов, отровена от ревност.

Мисълта за смъртта се заражда на Ана преди да роди дъщеря си. Най-страстното желание на умиращата жена е да получи прошка от Каренин за себе си и за Вронски, да помири съпруга и любовника си. И Каренин да им прости и на двамата. Преди смъртта си Ана иска да свърже това, което не е успяла да свърже в живота. Тя свързва с Вронски представата си за себе си като любяща жена, с Каренин - като безупречна майка на техния син и някога вярна съпруга. Тя иска да бъде и двете едновременно, мечтаейки за невъзможното: да обедини в една къща двамата най-скъпи хора, Алексей Вронски и сина й Серьожа. Всички опити на брат й Стива да убеди Каренин да се разведе с Ана и да остави на сина й при нея биват неуспешни. Всички действия на държавника граф Каренин се извършват под влиянието на законите на светското общество, ласкателството към неговата суета на графиня Лидия Ивановна и „според религията“.

След раждането на дъщеря й, Каренин се съгласява на всичко, дори на продължаване на връзката между жена му и Вронски, „само и само да не засрами децата, да не ги загуби и да не промени позицията си“. Но Ана не може да живее в среда на „лъжа и измама“. Тя отива при Вронски, заминава с него в чужбина, но и там не намира щастие и покой. Вронски се отегчава от безделието, изпитва тегоба от положението си, Ана още повече. И най-важното, синът й остава вкъщи, в раздяла с когото тя не може да се чувства щастлива по никакъв начин.

_{Руската актриса Мария Германова в ролята на Ана Каренина във филма „Ана Каренина“ (1914).}

Връщайки се в Русия, Ана е убедена, че няма бъдеще. Сцената в театъра я довежда до отчаяние. Тя вижда наоколо лъжи и лицемерие. От позицията на своята социална висота, уважавана от всички, изведнъж Ана се оказва в положението на пропаднала жена, като бива отхвърлена от лицемерното и до голяма степен развратно общество. Но нея я очакват по-трудни изпитания. Първо, тя е лишена от правото да вижда сина си, когото много обича и който много я обича. Второ, отношенията й с Вронски стават изключително сложни. Само любовта на сина й и любовта на Вронски свързват Ана с живота. Загубила възможността да види сина си, Каренина възлага всичките си надежди на Вронски, тя има особено нужда от неговата любов сега. Любовта става единственият смисъл на живота й. Ана не може да живее без любов. Тя не намира тази любов и се самоубива. Самоубийството й е средство да защити човешкото си достойнство, но също така е израз на егоцентризма й, то е наказание спрямо охладнелия към нея Вронски.

Отивайки на война, Вронски търси в евентуалната си смърт изкупление на вината, която той смята, че има спрямо Ана. На гарата, преди заминаването, е намръщен, гледа пред себе си, лицето му, състарено и изразяващо страдание, изглежда вкаменено. Вронски тълкува самоубийствения акт на любимата си като израз на дълбоко любовно разочарование и опустошение, но не и като отмъщение спрямо него.

Трагичният край на любовната история на Каренина и Вронски е следствие на неразбиране от страна и на двамата – Ана, чийто трезв ум е помътнен от ревност, без основания започва да изпитва параноична подозрителност към любимия си; Вронски, душевно семпъл и повърхностен, не е в състояние да си обясни правилно психологическите състояния, през които преминава Ана. Разрушителният ефект на ревността й води до катастрофични последствия не само за нея, но и за Вронски, любовникът, имал нещастието да започне фатална връзка с една фатална жена – Ана Каренина.