News

Шофирането на автомобил води до износване на гумите, което в крайна сметка се озовава в земеделска земя чрез вятъра и дъжда. Оттам съдържащите се в тях органични замърсители могат първо да попаднат в зеленчуците и накрая в чиниите ни, както показва едно проучване. Според него марулите абсорбират всички изследвани химични съединения, някои от които са токсични, и ги натрупват в листата си.

При контакт с пътната настилка се освобождава фина абразия от автомобилните гуми, която съдържа, наред с други неща, микропластмаси и токсични замърсители. Частиците от тази абразията попадат в околната среда, във водоеми и утайки от отпадъчни води. Често абразията, съдържаща се в утайката, достига и до горните слоеве на обработваемата почва. Тъй като корените на културите също се намират там, химикалите могат да попаднат в растителните храни.

За да разберат дали зеленчуците наистина абсорбират токсични вещества от абразията на гумите, изследователи, ръководени от Стефани Кастан от университета във Виена, са провели лабораторни експерименти. Те добавили пет химикала към хранителните разтвори на растенията маруля. Четири от тези органични съединения се използват в производството на гуми. Наред с други неща, те служат за ускоряване на вулканизацията на пластмасата, като антиоксиданти, пластификатори и помощни средства за обработка. Петият химикал, се получава само когато гумата действително се използва. Този така наречен 6PPD хинон е доказано токсичен и се свързва с масовото измиране на сьомгата в САЩ.

По време на култивирането на тестовите растения изследователите редовно взимали проби от корените и листата. Използвайки техники за хроматография с висока разделителна способност и спектрометрия, екипът на Кастан след това използвал тези проби, за да определи колко от всеки от тези пет химикала се поема от растенията. Учените също така проследили какво прави марулята със замърсителите, след като са навлезли в нейните тъкани.

„Нашите измервания показаха, че растенията маруля поеха чрез корените всички съединения, прехвърлиха ги в листата и те се натрупаха там“, съобщава колегата на Кастан Аня Шърман.

„Растенията преработиха веществата и създадоха съединения, които не са били описани досега. Тъй като не знаем токсичността на тези метаболити, те представляват непредвидим риск за здравето“, подчертава Торстен Хюфер, който също е част от изследователския екип.

Продуктите, метаболизирани от растението маруля, също така са много стабилни. Това означава, че те най-вероятно ще бъдат запазени докато стигнат до нашата чиния. При консумацията на маруля веществата след това влизат в тялото ни и там се разграждат. „Така че, ако някой изяде замърсена маруля като тази, първоначалните химикали могат да бъдат освободени обратно в тялото“, обяснява Шърман.

В последващи проучвания изследователският екип иска да разбере как и дали растенията от маруля също абсорбират абразията на гумите от почвата на полето. Екипът предполага, че процесите там вероятно са по-различни от тези в лабораторията.