Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com

ВНУЧКАТА НА ДЯДО МРАЗ

23.12.2022
Дядо Мраз и Снежанка в Беловежката гора, 2004 г.

Снежанка е руски приказен и новогодишен персонаж, внучка на Дядо Мраз (Дядо Коледа), негова постоянна спътница и помощница. На празниците действа като посредница между децата и Дядо Мраз.

Понякога Снежанка (рус. Снегурочка, Снегурка, Снежевиночка), е изобразявана като малко момиче, понякога като девойка. Последното по-често: под влияние на литературния й образ и като практическа необходимост за предоставяне на празнични услуги (придружаване на Дядо Мраз). Първата официална поява на Снежанка като помощник на Дядо Мраз е на среща през 1937 г. в московския Дом на Съюзите.

Образът на Снежанка не е записан в славянската народна обредност, но присъства във фолклора. В руския фолклор Снежанка е герой от народна приказка за момиче, направено от сняг. В история, обработена и публикувана през 1869 г. от А. Н. Афанасиев във втория том на неговия труд „Поетични възгледи на славяните за природата“, старец и старица правят кукла от сняг и тя оживява, а през лятото момичето отива с приятелите си в гората и се разтопява.

„Снежанка“, Б. Зворикин (около 1925 г.)

В друга приказка, записана от Е. В. Померанцева през 1948 г. в село Ахлистино, старец и старица правят кукла от сняг и тя оживява. Момичето се казва Снежанка (така се нарича и приказката). Девойки-съседки отиват с нея в гората да берат горски плодове, където от завист убиват Снежанка, заравят я под един храст и я покриват с клонки, а на Стареца и Старицата казват, че Снежанка се е изгубила в гората. От клонка от гроба на Снежанка един търговец прави свирчица, на която някой като свири, тя разказва, от името на Снежанка, че „две приятелки" са я убили. Когато свирчицата попада в ръцете на една от тези „приятелки“, тя отказва да свири и я хвърля на земята, свирчицата се счупва и от нея се появява живата Снежанка. „Приятелките“ биват изпратени „в гората, за да бъдат изядени от животните“.

През 1873 г. А. Н. Островски, под влияние на приказките на Афанасиев, написва пиесата „Снежанка“. В нея Снежанка се появява като дъщеря на Дядо Мраз и Пролет-Червена, умираща по време на летния ритуал за почитане на бога на слънцето Ярила. Има вид на красиво светлокосо момиче с бледо лице. Първоначално пиесата няма успех сред публиката. Но през 1882 г. Н. А. Римски-Корсаков поставя едноименна опера по пиесата, която има огромен успех.

Дядо Мраз с детенце на дореволюционна коледна картичка

Образът на Снежанка е доразвит в произведенията на учители от края на XIX и началото на XX век, които подготвят сценарии за детски коледни елхи. Още преди 1917 г. фигурите на Снежанка са окачвани на коледно дърво, девойки са се обличали в костюми на Снежанка, правели са се инсценировки на фрагменти от приказки, пиесата на Островски и опери.

След Октомврийската революция в Русия религията е под все по-голям натиск и контрол от страна на държавата, включително Коледа и всички обичаи, свързани с нея. От 1929 г. е забранено празнуването на Коледа в Съветска Русия. Съгласно Постановлението от 24 септември 1929 г. „В деня на новата година и дните на всички религиозни празници (предишни специални почивни дни), работата се извършва на общо основание."

Въпреки това, през 1935 г., в резултат на завой в правителствената политика, коледните традиции са преосмислени като част от светското празнуване на Нова година (1 януари). В книгите за организиране на новогодишни елхи от съветския период Снежанка се появява наравно с Дядо Коледа, като негова внучка, помощница и посредница в комуникацията между него и децата.

В началото на 1937 г. Дядо Мраз и Снежанка за първи път се появяват заедно на празника на елхите в московския Дом на съюзите. Любопитно е, че в ранните съветски образи Снежанка е по-често изобразявана като малко момиче, по-късно започват да я представят под формата на девойка. На пощенските картички от началото на XX век Дядо Коледа често е бил придружен от новогодишно дете и ако дядото е бил изобразен в червено или бяло кожено палто, тогава момичето е било в син костюм. Тази традиция определя цветовете на костюмите на празничните герои, които се появяват на първото официално коледно дърво в Дома на съюзите: Дядо Мраз е бил придружен от Снежанка в сини дрехи.

В следвоенния период Снежанка е била почти задължителен спътник на Дядо Коледа във всички празнични тържества и поздравления.

Теремът на Снежанка в Кострома

Теремът на Снежанка

За филма "Снежанка" (1968 г.) близо до река Мера е построено цяло "село на берендеите". Берендеите са турски номадски племена в изтомвоевропейските степи (XI-XIII век). Изборът на място не е случаен: в тези части, в село Щеликово, Островски написва своята пиеса. След приключване на снимките дървените декори биват прехвърлени в гр. Кострома, където се появява паркът Берендеевка.

През 2008 г. в Кострома е построен Теремът на Снежанка, където тя приема гости през цялата година (терем е жилищен горен етаж от древноруски дървени сгради). През 2009 г., на 4 април, за първи път официално се празнува рожденият ден на Снежанка. Оттогава този ден се празнува ежегодно в Кострома. През 2020 г. в Кострома отваря врати и Музеят на модата на Снежанка.

Цензура

В навечерието на празнуването на новата 2012 г. ислямските проповедници на Дагестан виждат в образа на Снежанка предизвикателство към традиционната култура (поради „късия развратен сарафан“), което довежда до игнориране на празненствата в редица училища в републиката.

В навечерието на 2014 г. държавната телевизия на Таджикистан обявява в ефир, че възнамерява да се откаже от редица съветски символи на Нова година, сред които, заедно с новогодишното дърво и Дядо Мраз, е и Снежанка.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |