News

В графство Килкени, в източната част на Ирландия, се намира цистерцианското абатство Джерпойнт. И недалеч от него са руините, които местните наричат развалините на параклиса, в който се предполага, че е погребан Свети Никола. С него са свързани също и празниците Летен Никулден, Никулден (наричан и Зимен Никулден) и Нова година (като първообраз на Дядо Мраз).

Гробницата на Свети Николай представлява плоча с барелефно изображение на църковен служител от началото на IV век, популярно свързван със Свети Никола от Мира в графство Килкени, Ирландия. Въпреки че е по-вероятно това да е местен свещеник от абатството Джeрпойнт, то се намира в средновековния изгубен град Нютаун Джерпойнт, точно на запад от цистерцианското абатство Джерпойнт.

Намира се 3,2 км югозападно от Томастаун на територията на частния Джерпойнт Парк. В града има църква и гробище "Свети Никола", където се смята, че са положени тленните останки на Свети Никола от Мира.

_{Източната част на абатство Джерпойнт}

Мемориалът е преместван от 1839 г. и е претърпял щети от падане на дърво. През 2007 г. Съветът по наследството разработва план за опазване. Преди консервационните работи през 2013 г. църквата "Св. Никола" и гробницата на Св. Никола биват изследвани и моделирани в 3D.

Местоположението на параклиса извън абатството изглежда странно за археолозите от Университетския колеж в Дъблин (Ирландия). Освен това те откриват, че на карти, отпечатани през 1842 г., на това място е посочен град Нютаун Джерпойнт. Но на повърхността на земята няма следи от него.

Археолозите са изследвали писмени източници и са стигнали до извода, че наистина е имало доста голям търговски град. Първите сведения за него датират от XIII век. Градът е построен около главния преход над река Нор. Преминаването на търговски коли по моста е било платено.

Учените са изследвали мястото с помощта на лидар (технология за дистанционно измерване на разстояния чрез осветяване на целта с лазерна светлина и измерване времето, за което отразената светлина се връща до сензора/датчика) сравняват получените данни с исторически източници и съставили предварителна карта на града. На него те отбелязват голям брой имения, съдебна палата, фабрика за дрехи, кожарска фабрика и пивоварна.

Градът остава обитаван до XVIII век, но бързо запада. Това става, защото главният търговски път се променя. Днес мястото, където някога е бил средновековният град, прилича на равно поле – с едно изключение. На него все още личат руините на църквата Свети Никола.

_{Надгробна плоча на средновековен духовник, за която се смята, че изобразява Свети Никола.}

Според легендата, Свети Никола е бил погребан в града преди около 800 години. Неговият предполагаем надгробен камък изобразява самия светец и главите на двама рицари зад всяко рамо, за които се твърди, че са пренесли останките на Николай в Ирландия. Доказателствата придават известна достоверност на тази история, тъй като норманите в Килкени са били запалени колекционери на религиозни реликви и е известно, че норманските рицари са участвали в кръстоносните походи в Светите земи. И това не е първият гроб, в който се твърди, че е погребан Дядо Коледа.

В края на XI век на византийския престол се възкачва император Алексей I Комнин. Империята, която той наследява, в този момент е разкъсана на части едновременно от всички страни. От изток е атакувана от селджукските турци, от север е нападана от печенегите, а от запад - от норманите. Всичко това довежда до факта, че Алексей I се обръща за помощ към папа Урбан II и това е началото на ерата на кръстоносните походи.

Но дори преди пристигането на кръстоносците, безопасността на мощите на християнските светци сякаш силно е тревожила някои жители на Италия. Мощите на Свети Николай са били в древния ликийски град Мира (на територията на съвременна Турция). И жителите на град Бари решават, че пренасянето на останките на светеца (също и мироточението) в техния град ще допринесе за просперитета на родината им. Приблизително същата мисъл хрумва на венецианските търговци.

В резултат на това две експедиции, независими една от друга, отиват в Антиохия, а на връщане отиват до Мира, за да се поклонят на светите мощи. Барианците са първите, които правят това. Те се опитват да решат въпроса по приятелски начин: предлагат пари на пазачите на саркофага. Когато монасите отказали, те просто ги вързали, отворили саркофага и изнесли костите, но само най-големите.

Малки кости (около една пета от целия скелет) останали, те били събрани и скрити, но след това се появили закъснелите венецианци. Подложени на мъчения, монасите казали на търговците къде са скрили мощите. В резултат на това останките на светеца незабавно отплавали за Бари и Венеция. И в двата града те били поставени в специално построени параклиси.

_{Свети Николай Чудотворец}

Още през XX век две изследователски групи потвърждават, че костите от Бари и Венеция са части от един и същи скелет. Но наистина ли е Дядо Коледа?

В Ирландия се смята, че останките на Свети Никола са пренесени от Мира в Бари от представители на френското семейство дьо Фресне. Дьо Френ са били кръстоносци в Светите земи и земевладелци както в италианския Бари, така и в ирландския Томастаун. След време те се преместват в Ирландия и се казва, че са транспортирали мощите на Свети Никола в Нютаун Джерпойнт някъде през XII век. Дали тази легенда има историческа основа – бъдещите изследвания ще покажат.