News

Това вероятно се дължи на факта, че жените, които са в лошо настроение, говорят монотонно и не насочват речта си към малките им деца. Това пречи на бебетата да различават ефективно звуци и срички.

Проучванията показват, че влошаването на настроението на майката може да повлияе на развитието на нейното дете. Сега учени от Института за когнитивни и невронауки Макс Планк (Германия) откриха как следродилната депресия засяга ранното развитие на речта при бебета. Резултатите от тяхното изследване са публикувани в списание JAMA Network Open.

Учените анализираха колко добре бебетата се научават да различават звуците на речта в зависимост от настроението на майката. Тази способност се счита за важна предпоставка за по-нататъшни стъпки към усвояване на езика. Ако детето може да различава звука, то ще може да прави разлика между срички и думи.

В проучването участват 46 майки, чието настроение е оценено с помощта на стандартизиран въпросник. За да разберат колко добре децата различават звуците на речта, учените са използвали метода на електроенцефалографията (ЕЕГ). Учените оцениха така наречената реакция на несъответствие, която позволява да се определи от ЕЕГ сигнала дали мозъкът възприема звуците като еднакви или ги различава. След това авторите на работата записват тази реакция при бебета на възраст от два и шест месеца, когато им се представят различни срички, като "ба", "га" и "бу" и други.

Резултатите от проучването показват, че ако една майка е депресирана два месеца след раждането, децата й показват по-малко зряла обработка на звуците на речта на шестмесечна възраст. Те също така показаха забавяне в развитието на реакцията на несъответствие, което се счита за знак за повишен риск от нарушение на речта по-късно в живота.

Учените също смятат, че депресираните майки са по-малко склонни да говорят с децата си. Тяхната реч вероятно е по-монотонна и по-малко ориентирана към бебетата. Тоест жените в това състояние използват по-малко звукови вариации и по-малко ясно различават определени части от думите. Това може да ограничи възприемането на звуците от техните деца.

Бебетата особено трудно различават височината на сричките. Освен това тези деца много по-трудно отделят различни звуци един от друг. Това се счита за знак за повишен риск от развитие на говорно разстройство.

„Подозираме, че майките, които изпитват бебешки блус, говорят много по-малко с новородените си, а ако го правят, те говорят по-малко емоционално – те не променят много тона си“, обяснява Геза Шаад, един от авторите на изследването.

Резултатите показват колко е важно родителите да разговарят дори с най-малките деца.

„За да се осигури правилното развитие на децата, е необходима подходяща подкрепа и за майки, които страдат дори от леки заболявания, които често не се нуждаят от лечение. Понякога просто трябва бащите да бъдат по-ангажирани в грижите за детето“, казва Шаад.